Знаете ли кой е 25-ият президент на Либерия? Вероятно в

...
Знаете ли кой е 25-ият президент на Либерия? Вероятно в
Коментари Харесай

Джордж Уеа, който доказа, че за мечтите няма предел, достатъчно е да вярваш в тях и в себе си

Знаете ли кой е 25-ият президент на Либерия? Вероятно в съзнанието ви негативният отговор към този момент е безапелационен.

Малките жокери ще ви подскажат, че той е някогашен сенатор на Монтсерадо в страната от Западното крайбрежие на Африка. Избран е за президент през 2018 година, макар че влиза в борба за позицията още през 2005 година Първоначално народът не утвърждава кандидатурата му, а главният аргумент е неналичието на обучение. А тогава каква е повода героят ни да има вяра в успеха на изборите?

Тук идват огромните жокери. Особено за спортния почитател... Става дума за първия африканец, който печели " Златната топка " във футбола. Прави го с екипа на Милан през 1995 година и наследява Христо Стоичков като джентълмен на най-престижната самостоятелна премия в спорта. В кариерата си играе още за отбори като Монако, ПСЖ, Челси и Манчестър Сити. През 2004 година Пеле го поставя измежду 100-те най-велики живи футболисти в света.

Разбира се, че става въпрос за Джордж Уеа. Вероятно най-великият африкански футболист в историята, който стига чак до президентския кабинет в страната си. Всичко това са известните обстоятелства от живота му. Тези, с които ще го разпознаваем след години. Първите асоациации, за които Уеа ни припомня. Но това са блестящите моменти. Трудните споделя самият той.

" Спахме 14 души в една стая. Баба ми Ема беше на леглото, а останалите 13 на пода. Родителите ми се разделиха и всеки пое по своя личен път. Баба ми събра цялото семейство в едно помещение и даваше останалата част от къщата чартърен, с цел да събере малко пари. Единствената ни храна беше ориза. Само ориз, нищо повече. Постоянно усещах апетит, а гладът е нещо ужасяващо. Израснах измежду мочурище и комари в безпаричен квартал на град Клара, който се намира наоколо до пристанище Монровия. Правех какво ли не, с цел да изкарам пари. Играех карти и пушех ", спомня си Уеа.

" Никога обаче не съм крал. Обичам футбола и му дължа всичко. Започнах да играя в Африка, само че не получавах пари за това. Просто се любувах. Спах с топката, хранех се с топката. Когато бях в Милан, моите съотборници играеха билярд или четяха футболни вестници на дивана. Всичко беше обвързвано с футбола. Но това не е моят живот. След последния съдийски сигнал футболът не беше в мислите ми. Той беше заместен от жертвите на гражданската война, околните ми, приятелите ми, братовчедите ми и децата, с които израснах. Опитвах се да не мисля непрекъснато за това. В противоположен случай нямаше по какъв начин да играя добре. Трябваше да не помни тази болежка за 90 минути. След края на мача мислите ми се завръщаха в Либерия ", споделя великия Джордж Уеа.

И да, безчет са историите и образците, които всекидневно ни демонстрират, че за фантазиите няма лимит. Достатъчно е да вярваш в тях и в себе си. Понякога обаче по-голямата фантазия е не тази, която ще направи теб благополучен, а ще промени към по-добро света даже и на един човек. В случая на Джордж Уеа упоритостта му отвън футбола, се оказва даже по-ценното завещание за цялостен един народ, който е скандирал името му до момента в който е бил на терена.



Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,

Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР