Знаете ли кое е едно от най-неприятните чувства, което можем

Знаете ли кое е едно от най-неприятните усеща, което можем да изпитваме? По-неприятно даже от гнева и постоянно по-дълго продължаващо във времето. Познато ли ви е това неприятно чувство, когато отказахте на позната да се видите просто, тъй като не ви беше до нея? Нарича се възприятие за виновност и е толкоз мощно и обезпокоително на моменти, че поради него можем да стигнем даже до помощта на психолог. Кога го изпитваме? Трябва ли да сме толкоз сериозни към себе си? И дали има метод да понижим въздействието му върху нас? Да си поговорим за несигурността в дейностите ни - неустановеност, която ни кара да сме тъжни, потиснати и даже гневни на личното си Аз.

Как се демонстрира възприятието за виновност?

Постоянно се чудите дали сте постъпили вярно, дали сте избрали вярното решение
Безпокоите се да не сте разочаровали някого
Питате се дали не е било допустимо да извършите нещо по-добро
Оставяте дребни случки да провалят целия ви ден, защото не спирате да се самокритикувате за думите или дейностите си
Почти постоянно сте на мнение, че в случай че нещо не върви по проект, то евентуално вие сами сте си го провокирали с неправилното си отношение и реакции
Не се чувствате добре в кожата си, неуверени сте

Има едни думи, които доста одобрявам и те са на небезизвестната писателка Луиз Хей - „ Каквото и да се случва по света, едничкото, на което може да се осланяте, е личната ви преценка за това какво е вярно за вас. “ От тук би трябвало да тръгне всеки от нас, преди да стартира да се терзае с мисли като „ не сгреших ли “, „ за какво го направих “, „ в този момент несъмнено няма да мога да дремя “. И тук въобще не приказваме за това да сте сторили нещо непоправимо и ужасно, а за това да сте избрали „ вярното за вас “ или казано по различен метод - личния си комфорт пред нечий различен.

Ето ги и тях - главните правила, засягащи възприятието за виновност и отношението ни към него:

• Единственият аршин за това, кое е вярно, е личното ни чувство за нещата, които сме създали. Ако считаме, че нещо е погрешно и провокира неприятно чувство у нас, просто не го вършим.
• Какво ще кажат другите е въпрос, който не ни визира тогава, когато за нас си сме прави. И удовлетворени от този си избор.
• Не бива да изкупуваме една неточност хиляди пъти - по този начин ставаме подвластни от нея.
• Не се оправдаваме непрекъснато за щяло и нещяло. И не се опасяваме да отхвърляме. В противоположен случай ставаме доста лесни за манипулиране.
• Опитвайки се да угодим на другите, единствено с цел да не се усещаме отговорни, съществено вредим на себе си.
• Ако преди всичко слагаме съобразяването ни с останалите, без да мисли за себе си, ще бъдем доста повече употребявани, а не обичани поради това, което сме.
• Когато свикнем другите с това, че постоянно сме разполагаем, те привикват с това да ни натоварват още повече със себе си. И ни минимум са ни повече признателни. Любезността и отзивчивостта имат граници.
• Никой няма да посмее да ни съди, в случай че ние самите не се усещаме отговорни и не го демонстрираме с държанието си.

Чувството за виновност е тежък товар, който лишава огромна част от силата ни. То ни пречи да продължим напред, да бъдем изобретателни, да гледаме към бъдещето, а не да се ровим в предишното. Дори в миналото да сме били напълно отговорни за нещо (всеки от нас има такива моменти - не сме безгрешни), не трябва да се връщаме в това „ в миналото “. Минало е.

Съберете силата и силите си за сегашното! Вината не трансформира случилото се. Само ви тегли обратно. Разбира се, безусловно обикновено е да си дадете сметка, че някои неща не сте създали както би трябвало и да се обвините на момента, само че не и да се вините непрекъснато. Давайки си сметка, че сме постъпили погрешно, ние заявяваме трезво мислене. Ако напълно не проучваме държанието си, ще сме по-скоро нарциси и социопати. Но когато пък премисляме всекидневно едно и също, знаейки, че към този момент няма по какъв начин да го променим, единственото, което вършим е грубо да тормозим душeвността си. А това ни изтощава неимоверно доста. Затова спрете да се чувствате виновни за безусловно всичко. Има неща, които не са ваша работа.