Проблемите на свръхинтелигентните
Знаете ли какъв е коефициентът ви на просветеност? Най-вероятно не, тъй като единствено малко на брой са се подлагали на съответния тест. Широко публикувано мнение е обаче, че високоинтелигентните хора се оправят по-лесно с живота и са по-успели, заради което интелигентността се счита по-скоро за мечтано качество.
Ето за какво е мъчно да си представим, че и свръхинтелигентните срещат компликации. Истината е, че за тях и най-дребните неща от всекидневието може да съставляват предизвикателство и даже да се трансфорат в задължение.
Особено интелигентните хора постоянно заместват „ чувстване “ с „ мислене “, което още повече задълбочава бездната сред духовните и прочувствените им качества. Сред проблемите, които произтичат от това, са подозрение в себе си, досада и възприятие за несъразмерен напън.
Ето кои са десетте най-често срещани казуса на свръхинтелигентните:
1. Съмняват се в себе си
Високо интелигентните хора мислят доста - за всичко и за всеки. Разбира се, размишляват и върху личната си личност. Не е чудно, че са извънредно взискателни към себе си, което обаче постоянно води до разочарования и подозрения в личните сили. Особено когато липсва положителна противоположна връзка.
2. Трудно вземат решения
Друг проблем, с който постоянно се сблъскват изключително интелигентните, са разностранните им ползи. Характерно за тях се, че се залавят с доста неща по едно и също време, само че рядко съумяват да ги доведат до дъно. Така да вземем за пример стартират да следват няколко специалности, но в желанието си да съумеят всичко едновременно, не ги приключват. Затова в работата от време на време им липсва нужната целеустременост.
3. Не умеят да водят всемирски диалози
Хората, чиято просветеност е над междинната, нормално се затрудняват да водят незначителни всемирски диалози. Те не умеят да разискват „ дребни тематики “ или пък се стремят да ги отклонят в по-сериозно русло. Затова в очите на близките тези хора минават за многознайковци или назад – за разсеяни мълчаливци. Опитат ли се да се включат в такива диалози, имитирайки интерес, всички се напрягат, в това число самите те.
4. В разногласия са губещата страна
Често на свръхинтелигентните им е мъчно да отстояват личното си мнение, камо ли да го постановат – даже когато са сигурни в позицията си. Това се дължи на обстоятелството, че се слагат на мястото на съперника си и схващат причините му. В един спор постоянно въображаемо търсят компромис. Но преди да предложат своето решение, разногласието нормално е завършил и събеседникът се радва, че е излязъл прав.
5. Мислят повече, в сравнение с приказват
Дори диалогът, в който вземат участие, живо да ги интересува, високоинтелигентните хора основават усещането, че са равнодушни. И нищо чудно, тъй като зад всяка подхвърлена концепция те незабавно съзират целия подтекст и обмислят разнообразни вероятности. По този метод нерядко пропущат встъплението, тъй като събеседниците им към този момент разискват идната тематика. Или пък останалите ги гледат с удивление, тъй като не са наблюдавали мислите им.
