Знаем, че бялата захар е вредна, а плодовете – полезни.

Знаем, че бялата захар е нездравословна, а плодовете – потребни. Затова отговорът на горния въпрос наподобява явен. Но в действителност, в случай че сте показали бялата захар като по-вредна, грешите! Двата подсладителя, употребявани постоянно и в огромни количества, са еднообразно нездравословни за здравето ни, като плодовата захар крие спомагателни опасности, а от днешната обява ще разберете какви са те.

Да стартираме с това, че всичко, което назоваваме „ захар “ се разгражда в тялото ни до елементарни захари „ глюкоза “ и/или „ фруктоза “. Дори когато небцето ни не прави разлика сред другите източници на наслада, тялото ни сигурно ги разграничава, защото двата монозахарида имат друг механизъм на разграждане.

Глюкоза, фруктоза и сукроза

Глюкозата е най-важният монозахарид и пожеланият от тялото източник на сила. Тялото ни трансформира множеството въглехидрати, които консумираме в глюкоза и ги употребява на момента за сила или ги складира като ресурс в клетките или в черния дроб под формата на гликоген. Когато консумираме съсредоточени източници на глюкоза, монозахаридът минава в кръвния поток и става причина за повишение на кръвната захар и повишен синтез на инсулин, който транспортира глюкозата до клетките и им оказва помощ да я усвоят.

Фрукотзата е монозахарид, който се среща естествено в плодовете, зеленчуците и меда. Неговият механизъм на разграждане обаче е напълно друг от този на глюкозата. Фруктозата не може да служи за сила на тялото и мозъка. Тя не покачва инсулина в тялото, само че за сметка на това се разгражда непосредствено от черния дроб като крайните ѝ метаболитни артикули са триглицериди (вид мазнини), пикочна киселина и свободни радикали. Нито един от трите не е добра вест за биохимията на тялото.

Триглицеридите се натрупват в черния дроб и затрудняват активността му. Тези, който минават в кръвта, способстват за натрупването на плака по стените на артериите. Свободните радикали унищожават клетъчни и ензимни структури. Пикочната киселина стопира синтеза на азотен оксид – вещество, което пази стените на артериите от увреждане.

Дотук нещата с фруктозата въобще не звучат добре, само че преди да продължим да си приказваме за нея, дано да поясним и какво съставлява бялата захар. Това, което назоваваме бяла или кристална захар се добива и преработва от захарна тръстика и захарно цвекло и на процедура е дизахарид, наименуван сукроза. Сукрозата се състои от 2 свързани молекули глюкоза и фруктоза в съответствие 50:50. С други думи като прекалим с бялата захар, с изключение на нежелания калориен резултат, одобряваме и повече фруктоза.

Фруктоза и фруктозна нетърпимост

А в този момент да се върнем към самата фруктоза! Всъщност, употребявана като естествена част от плодовете и зеленчуците, фруктозата на основава проблем на множеството хора и по този начин е било в продължение на хилядолетия, когато главната наслада в менюто на хората е идвала от пресни плодове, сушени плодове и мед, а общото количество фруктоза е било сред 16 и 24 г дневно, от време на време и по-малко.

При такова количество фрукотза дневно, проблем биха имали единствено тези хора, които имат вродена фруктозна нетърпимост. При тях и малко количество плодове може да провокира храносмилателни проблеми. Тези хора по принцип имат по-малко ензими за разграждане на фруктозата, тя се натрупва в организма им и пречи на други процеси включитело на настроението, защото при храносмилането аминокиселината триптофан се залепя за фруктозата и когато фруктозата не може да бъде разградена се губи и триптофана, а той е нужен за синтеза на серотонин – сигнално вещество, известно като хормон на щастието.

В тази обява обаче няма да си приказваме за хората с фруктозна нетърпимост, а за тези, които са в положение да разграждат фруктозата до несъмнено количество. Както загатнах нагоре, предходните генерации рядко са консумирали повече от 24 г фруктоза на ден. Днес обаче съгласно статистиката за Съединени американски щати междинният банкет на човек дневно е 80 г и защото е междинен, ясно е, че някои хора употребяват повече. Дори и всички разграждащи механизми в тялото ви да работят, при повече от 50 г фруотоза на ден, те се пренатоварват и могат да последват стомашен дискомфорт, газове, диария и даже деприсивни положения.

Причините за пренатоварването са няколко:

• За разлика от предходните генерации през днешния ден ядем освен сезонни плодове, а целогодишно имаме достъп до всевъзможни екзотични и тропически плодове с високо наличие на фруктоза. Някои сортове зеленчуци се отглеждат по специфичен метод, с цел да бъдат по-сладки, а това значи и с по-високо наличие на фруктоза. Но плодовете и зеленчуците са по-малкият проблем.
• По-сериозният подобен е, че доста производители през днешния ден подслаждат продуктите си с „ плодова захар “, тъй като това звучи по-здравословно в сравнение с „ със захар “. Попадала съм даже на бебешки бисквити, подсладени с фруктоза. Ако нещо е подсладено с плодова захар/фруктова захар/фруктоза, то въобще не е по-малко нездравословно!
• Освен в сладки храни, фруктоза се прибавя и в редица солени храни изключително от вида сосове и дресинги – кетчуп, сосове за барбекю, подготвени салатени дресинги. Ако ползвате такива, наложително следете етикетите, а най-добре си ги приготвяйте сами вкъщи.
• Безспорно най-концентрираният източник на фруктоза е високо-фруктозният царевичен сироп, който се употребява извънредно доста в Съединени американски щати, само че все по-често и по рафтовете на нашите магазини виждам артикули, подсладени с високо-фруктозен царевичен сироп (high-fructose corn syrup или HFCS). Този подсладител е напълно индустриално създаден, а технологията на производството му се пази в строга загадка. При него съотношението сред фруктоза и глюкоза е 55:45 в интерес на фруктозата като връзката сред двата монозахарида е свободна, което допуска доста по-бързо асимилиране и на двата, в сравнение с при бялата захар.

Високо-фруктозна диета по време на бременност

Бременността е интервал, през който е значимо да бъдете изключително деликатни с съсредоточените източници на фруктоза – плодова захар и високо-фруктозен царевичен сироп. Според изследване на Washington University School of Medicine потреблението нa огромни количества фруктоза през бременността може да повреди плацентата, да попречва повишаването на плода и да сътвори метаболитни проблеми в живота на индивида след това.

Проучването е извършено с бременни лабораторни мишки, на които била давана храна с високо наличие на фруктоза. При тези мишки било намерено по-високи количества пикочна киселина и триглицериди, по-голема плацента и по-малки бебета спрямо контролна група мишки, хранени с естествена храна.

Според учените, провели проучването, организмът в следствие се стреми да компенсира ограничавания вътреутробен напредък и това може да докара до затлъстяване и други здравословни проблеми по-късно в живота. Здравето на майката също е изложено на риск, защото повишеното количество мазнини и пикочна киселина могат да провокират преекламзия и гестационен диабет.

А в този момент да обобщим:

• Всяка форма на захар е нездравословна, когато се употребява в огромни количества.
• Това, че дадена захар е обозначена като „ плодова “ не я прави потребна като плод.
• Желателно е плодовата захар в менюто ни да идва от плодове и зеленчуци, а не от съсредоточени, индустриално основани източници.
• Ако въпреки всичко си купим подготвена храна, която съдържа подсладител, по-добре е той да съдържа сукроза, в сравнение с чиста фруктоза. И, несъмнено, покупката на такива храни е добре да бъде изключение.

Автор: Маги Пашова

Инфо: https://www.magipashova.com