Психопат не може да бъде излекуван, защото не е болен …!
“Знае какво прави, само че няма морални спирачки. За него убийството може да е обикновено, като да реалокира предмет. ”, споделя психиатърът доцент Христо Хинков.Доц. Хинков е шеф на Националния център по публично здраве и разбори. Завършил е медицина в София през 1980 година Има компетентност по психиатрия. Работил е като участъков доктор, във ВМА и в “Пирогов ”. Специализирал е в Япония, Съединени американски щати, Холандия и Белгия. Бил е шеф на отдел “Проекти ” в Министерството на здравеопазването и зам.-директор на НЗОК през 1997 година – 2001 година Участвал е във възобновяване на лекарския съюз и е избиран в управителните му органи.
Доц. Христо Хинков -Доц. Хинков, може ли естествен човек да стане палач?-Може. Войник в бойни дейности става палач. Когато убийството се институционализира, се получава глоба над персоналната морална норма: “Не убивай! ”. Ако страната е във война и човек е мобилизиран, той убива. Говорил съм с възрастни хора, които са били на фронта. Питах един дядо непосредствено дали е убивал. Каза: “За тези неща не се приказва! ”. На фронта хората в множеството случаи нямат персонален контакт.При престъпните убийства има персонализация, хората са лице в лице или лице в тил. Това към този момент е решение на килъра да престъпи моралния закон “Не убивай ”. Но с уточнението, че честен закон може да се престъпи в схващане, в което го има. Сблъсквал съм се с такива хора.-Психопати?-Психопатията е разстройство на личността, разказано нормативно от науката без моралната съставния елемент. Психопатът е персона с дисхармоничен темперамент, най-общо казано. Той не дава отговор в цялостна степен на условията на обществото към него, тъй че да бъде социализиран, вграден в обществото като потребен за него и за себе си. В психиатрията има доста класификации на психопатиите.По-ранните са включвали морални и клинични характерности, в които също участва честен детайл. Например една от тях ги разказва като възбудими, неустойчиви, обхванати от влечения, врагове на обществото, странни и чудаци, патологично спорещи. Това е стар разказвателен метод, не изчерпва същността. Модерната подредба стъпва на изказванието за разстройство в прочувствената сфера или в контрола върху импулсите и разстройства в социализацията, в връзките в обществото.
-Какъв % са психопатите, може ли да ги разпознаем в живота?-Психопатът бива дипломиран постфактум. Ако човек с шизофрения, фикс идея, неуравновесеност има припадък, това става явно. Но личностовото разстройство не може да бъде забелязано, преди да се случи събитието – психопатът работи, движи се измежду хората, поддържа връзка, без да прави хвърлящо се в очи усещане и околните му понасят в цялостен размер психопатните прояви.Психопатите са освен нападателни, има и различен вид – неуверени, подвластни от ритуали, при тях може да се работи за лекуване на натрапливостта, сложен и нескончаем развой, само че личността остава психопатна. За психопатите убийци може да се каже, че са прочувствено неустойчиви и обществено невградими. Няма и по какъв начин човек да разпознае несъмнено психопатите. Единствено може да усети тяхната апатия, прочувствената им безчувственост.-Кой може да стане палач?-Всеки при разнообразни условия може да бъде палач. Пример: човек, в чийто дом влиза апаш, може да стане несъзнателен палач. Превръщането на жертвата във провинен става правосъден проблем. В този смисъл убийството е част от характерността на индивида. Човекът е палач по формулировка. Това да не бъде палач, е въпрос на възпитанието му, на социализация, на контрола на обществото. На механизмите, които подсигуряват, че разрушителните импулси в индивида няма да бъдат осъществени в неговия персонален живот.Злото е в индивида, то дреме в него, човешката душа е сцена на битката сред положително и зло, той е по средата на тази галактическа битка. Има случаи, в които злото завладява индивида, без това незабавно да става явно. На пръв взор е средностатистически човек, не виждаме смяната вътре в него. Докато победилото зло не стане явно по трагичен метод.Често пъти престъпният акт запълва празнота у причинителя заради потребност от себедоказване, превъзмогване на непълноценност. Не съм експерт в криминологията, само че се знае, че серийните убийци да вземем за пример изпитват наслаждение от това, че владеят жертвата, нейния живот и нейната гибел. У нас, за благополучие, няма случаи, в случай че изключим Жоро Павето. Но неговата история беше по-скоро градска легенда, в сравнение с история за същински сериен палач.Убиецът, изключително по психопатни претекстове заради липса на задръжка на импулсите, е друг. Психопатите са вменяеми, подлежат на цялостно правосъдно дирене. Проблемът е, че си остават психопати и откакто си излежат присъдата. Това е огромен проблем. Не единствено у нас, на всички места.-Имате ли персонални усещания?-Когато работех в психиатрията в Курило, имах пациент боксьор, който беше умъртвил полицай в Ловеч. Беше докаран при нас, откакто си беше излежал присъдата – имаше обвързване по закон да бъде лекуван. Проблемът е, че не може да бъде лекуван и оздравял. Защото не е болен. Ако е болен от шизофрения да вземем за пример, може да го лекуваш и да бъде вкаран в ремисия, да няма пристъпи; да бъде следен – в случай че е направил закононарушение, и да има гаранция, че няма да повтори. Но психопатът не е болен.Той има разстройство на личността, за него убийството може да е равно на това да преместиш предмет от едно място на друго. За него убийството не е нещо изключително, няма темперамент на ценностно натоварено деяние, на нещо неразрешено или трагично. Психопатът няма такава вътрешна спирачка. “Не убивай ” – явен и категоричен императив в цивилизовани нации, заповед, която ни конституира като хора. При психопатите по някаква причина липсва като цивилизационна норма.-А какво прави един човек умопобъркан?-Сложен въпрос. Става дума за комплекс от фактори – генетични, вътрешни, външни. Няма стройна доктрина. Едно от правдоподобните пояснения може да бъде концепцията на Грегъри Бейтсън за така наречен двойна връзка, която приема, че връзките майка – дете може да предопределят индивида като умопобъркан или шизофрен.-По какъв метод?-Тази доктрина приема, че когато майка роди дете, което не желае и не обича по някаква причина – това се случва, тя го слага в двойна връзка. Майката е целият свят за бебето и когато го отхвърля вътрешно, му задава спорно обръщение. Дава му, да речем, да суче, с което, от една страна, го твърди: грижа се за теб, само че в действителност с цялото си лъчение му “казва ”, че не го желае.Знае се несъмнено, че бебето има усеща и усеща доста повече неща, в сравнение с си мислим, то не е обект, има познавателен развой. В случая, за който приказваме, формалното обръщение на майката е, че го обича, същинското – че го отхвърля. Това двойственото отношение, което бебето дешифрира безпогрешно, поражда опция по-късно като човек да се държи “разцепено ”, като шизофрен или като умопобъркан. Дисхармонията е резултат на личното му чувство и наложената му официална матрица, че светът не е това, което усеща – че е отхвърлено, а това, което майка му споделя (че го обича).От аналитична позиция това е едно от обясненията. Смята се, че отношението майка – бебе е в основата на всякакви разстройства и доста се работи по тази доктрина, бащата става фактор на по-късен стадий, явява се да образува свърх-Азовата комплектност на личността. Има и други пояснения с изключение на психоаналитичното и психодинамичното пояснение, само че те наподобяват най-обяснителни.-Социопатите къде се подреждат?-Много е мъчно да се каже какво в действителност съставлява психопатията, която е социализирана в някаква степен. Понятието социопат се употребява с цел да се отразят фини отклонения в общественото държание. С него може да се изясни да вземем за пример за какво един човек е подготвен без задръжки да подлее вода на сътрудника си, с цел да го измести без никакво разкаяние за неговите незаслужени премеждия.Социопатите на пръв взор изглеждан изцяло вградими, „ естествени “, само че в действителност са изцяло безчувствени към ориста на другите, които са прегазили в пътя към кариерата, да речем. В психиатрията няма пояснение за всичко, само че социопатията може да се изясни от ценностна позиция – този човек е изгубил моралните си устои. Освен: „ Не убивай! “ има и други заповеди: „ Не пожелавай дамата на близък си, ни вола му, ни осела му. “, с днешните действителности – нито кариерата му, нито колата му.Десетте заповеди са израз на моралната мярка за човек и този пример е повсеместен за нашата юдео-християнска цивилизация.По материал на www.24chasa.bg.
Hidden truth
Доц. Христо Хинков -Доц. Хинков, може ли естествен човек да стане палач?-Може. Войник в бойни дейности става палач. Когато убийството се институционализира, се получава глоба над персоналната морална норма: “Не убивай! ”. Ако страната е във война и човек е мобилизиран, той убива. Говорил съм с възрастни хора, които са били на фронта. Питах един дядо непосредствено дали е убивал. Каза: “За тези неща не се приказва! ”. На фронта хората в множеството случаи нямат персонален контакт.При престъпните убийства има персонализация, хората са лице в лице или лице в тил. Това към този момент е решение на килъра да престъпи моралния закон “Не убивай ”. Но с уточнението, че честен закон може да се престъпи в схващане, в което го има. Сблъсквал съм се с такива хора.-Психопати?-Психопатията е разстройство на личността, разказано нормативно от науката без моралната съставния елемент. Психопатът е персона с дисхармоничен темперамент, най-общо казано. Той не дава отговор в цялостна степен на условията на обществото към него, тъй че да бъде социализиран, вграден в обществото като потребен за него и за себе си. В психиатрията има доста класификации на психопатиите.По-ранните са включвали морални и клинични характерности, в които също участва честен детайл. Например една от тях ги разказва като възбудими, неустойчиви, обхванати от влечения, врагове на обществото, странни и чудаци, патологично спорещи. Това е стар разказвателен метод, не изчерпва същността. Модерната подредба стъпва на изказванието за разстройство в прочувствената сфера или в контрола върху импулсите и разстройства в социализацията, в връзките в обществото.
-Какъв % са психопатите, може ли да ги разпознаем в живота?-Психопатът бива дипломиран постфактум. Ако човек с шизофрения, фикс идея, неуравновесеност има припадък, това става явно. Но личностовото разстройство не може да бъде забелязано, преди да се случи събитието – психопатът работи, движи се измежду хората, поддържа връзка, без да прави хвърлящо се в очи усещане и околните му понасят в цялостен размер психопатните прояви.Психопатите са освен нападателни, има и различен вид – неуверени, подвластни от ритуали, при тях може да се работи за лекуване на натрапливостта, сложен и нескончаем развой, само че личността остава психопатна. За психопатите убийци може да се каже, че са прочувствено неустойчиви и обществено невградими. Няма и по какъв начин човек да разпознае несъмнено психопатите. Единствено може да усети тяхната апатия, прочувствената им безчувственост.-Кой може да стане палач?-Всеки при разнообразни условия може да бъде палач. Пример: човек, в чийто дом влиза апаш, може да стане несъзнателен палач. Превръщането на жертвата във провинен става правосъден проблем. В този смисъл убийството е част от характерността на индивида. Човекът е палач по формулировка. Това да не бъде палач, е въпрос на възпитанието му, на социализация, на контрола на обществото. На механизмите, които подсигуряват, че разрушителните импулси в индивида няма да бъдат осъществени в неговия персонален живот.Злото е в индивида, то дреме в него, човешката душа е сцена на битката сред положително и зло, той е по средата на тази галактическа битка. Има случаи, в които злото завладява индивида, без това незабавно да става явно. На пръв взор е средностатистически човек, не виждаме смяната вътре в него. Докато победилото зло не стане явно по трагичен метод.Често пъти престъпният акт запълва празнота у причинителя заради потребност от себедоказване, превъзмогване на непълноценност. Не съм експерт в криминологията, само че се знае, че серийните убийци да вземем за пример изпитват наслаждение от това, че владеят жертвата, нейния живот и нейната гибел. У нас, за благополучие, няма случаи, в случай че изключим Жоро Павето. Но неговата история беше по-скоро градска легенда, в сравнение с история за същински сериен палач.Убиецът, изключително по психопатни претекстове заради липса на задръжка на импулсите, е друг. Психопатите са вменяеми, подлежат на цялостно правосъдно дирене. Проблемът е, че си остават психопати и откакто си излежат присъдата. Това е огромен проблем. Не единствено у нас, на всички места.-Имате ли персонални усещания?-Когато работех в психиатрията в Курило, имах пациент боксьор, който беше умъртвил полицай в Ловеч. Беше докаран при нас, откакто си беше излежал присъдата – имаше обвързване по закон да бъде лекуван. Проблемът е, че не може да бъде лекуван и оздравял. Защото не е болен. Ако е болен от шизофрения да вземем за пример, може да го лекуваш и да бъде вкаран в ремисия, да няма пристъпи; да бъде следен – в случай че е направил закононарушение, и да има гаранция, че няма да повтори. Но психопатът не е болен.Той има разстройство на личността, за него убийството може да е равно на това да преместиш предмет от едно място на друго. За него убийството не е нещо изключително, няма темперамент на ценностно натоварено деяние, на нещо неразрешено или трагично. Психопатът няма такава вътрешна спирачка. “Не убивай ” – явен и категоричен императив в цивилизовани нации, заповед, която ни конституира като хора. При психопатите по някаква причина липсва като цивилизационна норма.-А какво прави един човек умопобъркан?-Сложен въпрос. Става дума за комплекс от фактори – генетични, вътрешни, външни. Няма стройна доктрина. Едно от правдоподобните пояснения може да бъде концепцията на Грегъри Бейтсън за така наречен двойна връзка, която приема, че връзките майка – дете може да предопределят индивида като умопобъркан или шизофрен.-По какъв метод?-Тази доктрина приема, че когато майка роди дете, което не желае и не обича по някаква причина – това се случва, тя го слага в двойна връзка. Майката е целият свят за бебето и когато го отхвърля вътрешно, му задава спорно обръщение. Дава му, да речем, да суче, с което, от една страна, го твърди: грижа се за теб, само че в действителност с цялото си лъчение му “казва ”, че не го желае.Знае се несъмнено, че бебето има усеща и усеща доста повече неща, в сравнение с си мислим, то не е обект, има познавателен развой. В случая, за който приказваме, формалното обръщение на майката е, че го обича, същинското – че го отхвърля. Това двойственото отношение, което бебето дешифрира безпогрешно, поражда опция по-късно като човек да се държи “разцепено ”, като шизофрен или като умопобъркан. Дисхармонията е резултат на личното му чувство и наложената му официална матрица, че светът не е това, което усеща – че е отхвърлено, а това, което майка му споделя (че го обича).От аналитична позиция това е едно от обясненията. Смята се, че отношението майка – бебе е в основата на всякакви разстройства и доста се работи по тази доктрина, бащата става фактор на по-късен стадий, явява се да образува свърх-Азовата комплектност на личността. Има и други пояснения с изключение на психоаналитичното и психодинамичното пояснение, само че те наподобяват най-обяснителни.-Социопатите къде се подреждат?-Много е мъчно да се каже какво в действителност съставлява психопатията, която е социализирана в някаква степен. Понятието социопат се употребява с цел да се отразят фини отклонения в общественото държание. С него може да се изясни да вземем за пример за какво един човек е подготвен без задръжки да подлее вода на сътрудника си, с цел да го измести без никакво разкаяние за неговите незаслужени премеждия.Социопатите на пръв взор изглеждан изцяло вградими, „ естествени “, само че в действителност са изцяло безчувствени към ориста на другите, които са прегазили в пътя към кариерата, да речем. В психиатрията няма пояснение за всичко, само че социопатията може да се изясни от ценностна позиция – този човек е изгубил моралните си устои. Освен: „ Не убивай! “ има и други заповеди: „ Не пожелавай дамата на близък си, ни вола му, ни осела му. “, с днешните действителности – нито кариерата му, нито колата му.Десетте заповеди са израз на моралната мярка за човек и този пример е повсеместен за нашата юдео-християнска цивилизация.По материал на www.24chasa.bg.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ