Змиите, от които почти всички хора изпитват панически страх, всъщност

Змиите, от които съвсем всички хора изпитват под паника боязън, в действителност съставляват студенокръвни влечуги без крайници. Те са близки родственици на гущерите. Гръбначни животни са, покрити с люспи, както може да се допусна от името на техния разред. Някои от тях са безвредни, даже потребни, само че има и същински рискови измежду тях. Това са отровниците, които за благополучие са дребен брой, само че са публикувани съвсем на всички места.

България се оказва на едно от първите места в Европа по змийско многообразие. От всички типове змии, срещани у нас, отровниците са 6, като най-популярна е пепелянката. Тя е най-разпространената отровна змия у нас и будеща най-вече страхове у хората. За да се овладее страхът от змии, би трябвало да се познава добре.

Класификация и разпространяване на пепелянката

Пепелянката е с научно наименование Vipera ammodytes и е една от най-опасните змии от фамилията на Отровниците. Това семейство има двойка кухи зъби, през които могат да инжектират отрова. Те са дълги до 13 милиметра и вършат змията изключително рискова.

Пепелянката е публикувана на Балканите и в част от страните от Близкия изток.

Конкретното им име ammodytes произлиза от гръцката дума ammos, което значи пясък. Казва се, че името идва от цвета на влечугото - пепеляв, песъчлив, оттова пепелянка. Двете названия - научно и разговорно се припокриват.

Другата съставна част от латинското име dytes насочва вниманието към водата, само че това е подвеждащо, тъй като змията избира скалисти терени.

В момента са разпознати 5 подвида, като в България са публикувани два от тях. Единият е с оранжево оцветяване на върха на опашката от долната страна и се среща в северозападните елементи на страната, а вторият е със светлозелен до жълтеникаво зелен връх и се следи в останалите елементи на страната.

Местообитания на пепелянката

Тази отровна змия се среща на височина до 1450 метра над морското ниво. Може да бъде забелязана и на някои високи полета в западна България и по планинските скатове в близост.

Студенокръвното влечуго избира откритите каменисти места, където слънцето припича, тъй като змията обича да излиза на топло и има високи треви, измежду които се крие. Обича папратите, храсталаците, където има задоволително дупки за скривалище.

Пепелянката населява места, където се срещат постоянно хора като железопътни диги и аграрни земи. Ако е наоколо до гората, тази змия ще избра краищата на горския масив и поляните в близост и изключително доста обича лозята, в случай че има и купчини от камъни или пък каменна стена.

Как наподобява пепелянката?

Vipera ammodytes нараства на оптималната дължина, включваща тялото и опашката от 95 сантиметра. Северните форми на влечугото са по-дълги от южните. Средната обща дължина на пепелянката е 70 сантиметра, като женските приблизително са по-големи от мъжките, само че най-големите екземпляри въпреки всичко са мъжкари.

Главата на пепелянката е с форма на триъгълник и е покрита с дребни люспи, които са с неравномерно разположение. На върха на носа, където се намират предносни щитчета, има рогов тумор, който е присъщ за типа и по него се разпознават елементарно самите змии.

Рогчето се състои от люспи, които на брой варират от 9 до 17 и са подредени в напречни редове -2, 3 или 4 на брой. Този рог, по който пепелянката незабавно се отличава от другите змии, е 5 милиметра дълъг, мек и еластичен. При южния тип рогчето е право, а при северния е наклонено напред. Има и пепелянки без рогче, само че това е необичайност.

Опашката на пепелянката е доста къса, тя завърша ненадейно внезапно, а последните 4-5 сантиметра от нея са на цвят кадмиево жълти или сигнално зелени.

Цялото тяло на змията е покрито с дорзални люспи в 21 или 23 реда, по рядко в 25. Аналният отвор е еднакъв.

В цветово отношение мъжките и женските пепелянки се разграничават. При мъжките има особено леке във форма на V откъм гърба на главата, обвързван със линия на гърба във форма на зигзаг. Тялото на мъжкия е бежово до ярко кафяво, откъдето идва името на змията (пепелява на цвят). Женската е сходна цветово, само че шарките са по-слабо контрастни и липсва V-образното петно

Езикът на пепелянката е черен, ирисите са златисти или с медно червен цвят. Основният цвят при мъжките постоянно варира и може да включва доста разнообразни нюанси на сивото, от време на време жълтеникаво или розовеещо сиво или жълтеникаво кафяво.

Зигзагообразната линия е мрачно сива или черна, по-тъмна по ръбовете. Поредица от неразбираеми петна вървят от двете страни на тялото, от време на време съединени във вълнообразна лента. При тях зигзаг линията е в кафяв колорит.

Цветът на корема също варира. Може да бъде сивкав, жълтеникаво кафяв или розов, мощно мъгляв с тъмни петна.

Върхът на опашката изпод може да бъде жълт, оранжев, червен или зелен. В цветово отношение младите екземпляри са като възрастните.

Начин на живот на пепелянката

Пепелянката няма особени желания за дневен интервал на интензивност. При по-голяма надморска височина е по-активна през деня. При повишение на температурите интензивността се простира до все по-късни часове.

Въпреки репутацията си Vipera ammodytes е летаргично влечуго, не е нападателно и не е склонно да хапе без сериозна провокация. Ако са сюрпризирани, дивите екземпляри могат да реагират напълно друго.

Някои остават изцяло неподвижни и издават шушукащ тон, с цел да предупредят за наличието си. Други изсъскват и след това бягат бързо. Има обаче и такива, които се хвърлят в офанзива и хапят.

Все отново съгласно зоолозите пепелянката не би нападнала човек, който просто минава около нея. Той не е нейната плячка. Ако индивидът не прояви настъпателност, най-вероятно ще бъде подминат от змията.

Хранене на пепелянката

Пепелянката се храни най-вече с дребни бозайници и птици от размера на врабчетата. Малките избират гущери. Поведението на хранене на влечугото зависи от размера на плячката.

По-голяма плячка се ухапва, впръсква се отрова, с цел да бъде парализирана, и се гълтам цяла. Малката плячка се гълтам, без да се употребява отровата.

Пепелянките ядат и други себеподобни, различен тип змии, само че има известия и за канибализъм към личния тип.

Размножаване на пепелянката

Преди чифтосване мъжката пепелянка се включва в танц, който е привиден. Чифтосването на пепелянките се реализира напролет - април и май, а дребните се появяват на есен, от август до октомври.

Тази змия не се развъжда с яйца, а е живораждаща. Броят на дребните е сред 4 и 8 най-често, като те са дълги сред 14 и 24 сантиметра.

Отровата на пепелянката

Пепелянката е най-опасната змия поради отровата. Тя е много токсична, само че варира съгласно типа на отровницата, както и индивида, който е ухапан. Понякога не се постанова инжектиране на антидот и действието на отровата минава след 1-2 дни..

Все отново отровата е рискова за възрастни и дребни деца. Отличава се с протеолитичните и невротоксичните си съставни елементи и съдържа невротоксини със свойства на коагулант в кръвта с доста мощно деяние като при гърмящите змии.

При захапване се следи отичане, болежка, зачервяване на мястото. Има известия за изтръпване и замаяност.

Хора, бозайници и птици реагират бързо на отровата. Другите влечуги са по-слабо наранени.

Отровата се употребява в медицината за произвеждане само че противоотрова против ухапвания от други типове змии. За задачата пепелянката се отглежда в плен, на което тя реагира доста добре.

Змиите имат и своите врагове. Ястреби, орли, мангусти, кучета и котки са част от животните, които се опълчват на влечугите.