(Змей Горянин и писателят Любомир Дойчев в София, 1 юли

Свързали се чума със вампир, сътворили щастие и мир ~ Змей ГОРЯНИН

(Змей Горянин и писателят Любомир Дойчев в София, 1 юли 1943 година)

„ Змей Горянин носеше в сърцето си един заветен фетиш - България. Пословична е пристрастеността му към историческото знание, към живата история, която по личните му думи „ възкресява хората и събитията, а не ти разправя за мъртъвци с хладнокръвието на лакей в моргата ”. Змей Горянин е създател на повече от 50 книги и брошури. Из манастирите той търси незагаснали още достоверни свидетелства за българската история и самичък написва кондиката на обичания му Бачковски манастир (казват, в този момент се намирала в архива на Николай Хайтов.) ”. Неговата поезия, автобиографичната повест „ Червеният хотел ”, спомените из войнишкия живот и от пандиза, книгата за невероятното другарство с Елин Пелин, историческите романи, измежду които изключително място заемат „ Княз Иван Кулин ”, трилогията „ Дунавът тече ”, „ Бачо Киро ”, „ Звезда керванджийка ”, творбите му за деца, по този начин и си стоят или в ръкопис, или са просто усърдно забравяни и забранявани десетилетия наред от „ националната власт ”. Част от епиграмите видяха бял свят едвам през 2000 година, само че защо ли е било мъжеството му на епиграм, щом народът отново „ си робува и трае. ”

През 1942 година Змей Горянин за малко е цензор в Дирекцията по печата. За това „ провинение ” „ националният ” съд го осъжда през 1945 година на една година затвор. Ала кой от именитите му другари подвигна тогава ръка да го отбрани? - Елин Пелин ли, или Александър Балабанов, или Васил Стоилов... Книгите му попадат в черния „ Списък на фашистката литература ” и са конфискувани от библиотеките. Въпреки репресиите Змея изрично отказвал да се разкае, с цел да бъде оправдан. Само в манастира „ Седемте престола ”, на изток от Врачанския балкан, душата му намира оная утешителна отвъдност, където всичко е „ прелестно и положително ”, а скалите към момента са „ божествени покои ”. Едва 53 години ходя той „ по бялата пътека на своя земен път ”; дали ще се откри някой да прелее гроба му зад църквата със седем параклиса... ”
Вихрен Чернокожев, „ Памет за Змей Горянин ”

Змей Горянин (псевдоним на Светозар Акендиев Димитров)

ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ...
Женското сърце е разтегливо,
майчиното - непроменливо.
1951

ЗА ОБИДАТА
Ти не мисли, че на обидите
бих дал отговор със обида;
да се съпоставя с какавидите,
могла би единствено какавида.
1950

НАДЕЖДАТА
Един през различен се хората изреждат
съвет да дават: по какъв начин се ръководи,
само че - популярност Богу - имаме вярата,
че Бог рога на крава зла не дава!
1938

НЯМА НУЖДА ОТ ПРОРОЦИ...
Няма потребност от пророци
днеска на земята; -
натежала от пороци -
тя си знай ориста.
1950

БЪЛГАРИЙО ЛЮБЕЗНА
Българийо общителна,
по какъв начин хубава си ти!
Където да излезна -
зад мен жандарм слухти...
1937

ОСНОВАНИЯТА
От дребен още лъжеше за трима
и нелепостта му беше несравнима;
от мързел не научи поминък,
та по тази причина - определен бе народен представител.
1936

НЕ Е ЛОШО
Не е неприятно да си бил министър,
стига да не си бил доста тъп, -
а с мозъка си " далновидно-бистър "
да си се сдобил с имотец безценен.
1947

АХ, ЗАЩО ЛИ
Всички почтени патриоти
Ботев имитират, -
ах, за какво ли като Ботев
и те не умират...
1950

ГОДИНИТЕ
Какви години, Боже! Да си печелим хляба
с това, което можем, а не с което би трябвало!...
1950

В БЛАТОТО
На живота в блатото
все по този начин си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.
1950

НАПЪТСТВИЕ
Писателю, за жътвата не би трябвало
ни сърп, ни жетварка, ами семе;
от книгите с цел да си вадиш хляба,
ще би трябвало да ги сееш дълго време.
1950

PRO DOMO SUA
Каква изгода, че тук " зората
ме й огряла първи път ",
щом отново тя си гря когато
ме съди " Народен съд "?!
1951

КАКЪВ НАРОД...
Какъв се народ извъди!
Синът татко си да съди,
че си протака живота,
та си не дава парцела.
1951

SI VIS PACEM
Капка по капка - сбира се вир;
бомба по бомба - сигурен мир!
1950

СИНЕОКА НЕЗАБРАВКА...
Синеока незабравка
е съседката ни Здравка,
но повече се помни
със гърдите си големи.
1951

НА ЕДИН ХУДОЖНИК
Напразно се гневиш, дребосъче,
че нямало изкуство към този момент!
Я виж, да вземем за пример, по какъв начин дамите
си дорисувват хубостите.
1950

FINITO
Щом не са дамите към този момент дами,
щом са хулиганите писатели -
довиждане, мои нежни епиграми,
мои дребни радостни другари.
1950

ПОТОМЪКЪТ
Свързали се чума със върколак,
сътворили благополучие и мир;
като минали години - ето:
народен представител им станало детето.
1938