Зловещата надзирателка от лагерите в Белене и Ловеч Юлияна Ръжгева

Зловещата надзирателка от лагерите в Белене и Ловеч Юлияна Ръжгева се е обесила в банята си през 2005 година Това откри следствие в родния й град.

Юлияна Павлова Ръжгева е родена през 1939 година в Белене. Отначало, едвам двайсетгодишна, е назначена за надзирателка в лагера на остров Персин. През 1959 година, като старши надзорник е командирована дружно с началниците си Петър Гогов и Николай Газдов в новосъздадения лагер в Ловеч, а след това е преместена с женското поделение в Скравена.

Въпреки нежната си възраст и обстоятелството, че на осанка била красива, синеока, руса, лагеристи - както дами, по този начин и мъже, свидетелстват, че тя е озлобен и садистичен професионален палач и безсърдечен изтезател.

" Макар че отговаряше за дамите, Юлия Ръжгева също ме е пребивала. Викаше: " Мръсник! Враг! Жив няма да излезнеш от тука! " Вечерно време участваше в багра и на мъжете, които не са изкарали нормата. Освен това спеше с Газдов и Горанов. Тя беше професионален палач и изпитваше зверско садистично наслаждение. Убила е персонално най-малко 40 души ", описа някогашният лагерист Никола Дафинов пред " 168 часа ".

Ръжгева заема централно място и в спомените на главния очевидец по делото за лагерите - убитата Надя Дункин, някогашна актриса в Пловдивския спектакъл.

" През 1960 година бях задържана и заведена, без да знам по каква причина, в лагера в Ловеч ", споделя приживе Надя Дункин. " Пътувахме дружно с една жена, която също беше изпратена. При идването ни в самия лагер за добре пристигнали ни посрещна ромът Шахо, с камшик в ръката. Нанесе ми страховит побой. Аз единствено си закривах очите, с цел да не попадне ударът в тях и да не ослепея. Припаднах. След това другата жена беше бита по същия метод. След като се задоволи от нанесения побой, ромът сподели: " Тук ще стоите и тук ще чакате да се приберат другите! ". Стояхме 5-6 часа.

По едно време се зададе " сивата рота ", по този начин я наричахме - " ротата на гибелта " - ранени, осакатени, в бинтове, с подути лица от зъбобол, тъй като е липсвала здравна помощ. Вечерта на инспекцията при мен се яви една милиционерка, така наречената Юлка. " Ти ли си артистката? ", попита ме. " Да! ". " Помниш ли в Пловдив по какъв начин се държеше високомерно, че играеше хубави функции, а аз бях едно безличие? ". Аз се изненадах от тези въпроси и споделих: " Не ви познавам! ". " А, по този начин ли, не ме познаваш?! ". И стартира нечовечен пердах, отново 20 бича. "

Според свидетелствата на оживелите обичан способ за ликвидиране бил да вкара сопа през устата на жертвите, до момента в който им изскочат червата през задника.

" Как е била убита Дина Георгиева Кангалова-Пицина от Велинград, описват пред съда през 1990 година две свидетелки. Разказът е заплашителен.

Райна Георгиева: " Веднъж напряко на кариерата докараха една едра, хубава жена. Надзирателката извика Гогов и му сподели, че симулира и не желае да работи.

Тогава Гогов извади от джоба си едно писмо, прочете го и го даде на надзирателката. Всички, които бяхме наоколо, чухме:

" Тази да се ликвидира ".

Надзирателката слезе с новата лагеристка и един надзорник от мъжете в едно по-усамотено място на кариерата и започнаха да я бият. "

Христина Събева: " Тя бе пребита от Юлия. Освен че я би с сопа, мушкаше я в очите, във влагалището, скачаше от горната страна ".

Райна Георгиева: " Видях, че надзирателката взе една сопа като точилка. След това я вкара в устата и стартира да натиска. Видях отдолу под скъсаните облекла по какъв начин точилката излезе от тялото на дамата дружно с червата. Беше мъртва, с необятно отворени уста и очи. След това сложиха натрупа в чувал. "

Въпреки показанията на оживелите, на делото Ръжгева отхвърля всички обвинявания. В съда, по времето на процеса за лагерите, Юлияна Ръжгева умерено декларира: " Не съм убивала никого. Как ще умъртвявам и ще дремя умерено! Когато лагеристките не изпълняваха нормите, биех ги с пръчка, само че не огромна. Горанов ми нареждаше да ги удрям. Казваше, че по този начин е разпоредил Гогов и че това са напътствията на Мирчо Спасов. "

Освен това от самото начало, до момента в който трае следствието, някогашната надзирателка разиграва сценки, като се прави на душевен болна и не дава отговор съответно на въпросите на обвиняването. По мемоари на очевидци на процеса е водена и за освидетелстване в болничното заведение на Четвърти километър.

С психическата неустойчивост се изяснява и фактът, че откакто е твърдяла, че е почтена, е извикала: " Пак ще извадя сопата, в случай че Партията ми подреди! "

До момента имаше и разнообразни клюки за кончината на известната мъчителка. Според някои Ръжгева е умряла от естествена гибел. Други твърдяха, че се е самоубила по време на фотосите на документалния филм " Проблемът с комарите и други истории ". В част от от сцените на кино лентата са и последните снимани фрагменти с надзирателката. С цел изясняване на истината по този въпрос потърсихме единствената щерка - Пенка, която необичайно за какво, в Белене е по-известна като Нушка. Явно " синдромът " с двойните имена е засегнал и нея, защото съгласно информация в имотния указател в ново време майка също не се води Ръжгева, а Юлияна Павлова Андреева. Докато беше жив в демократично време нейният сътрудник Николай Газдов също фигурираше като Николай Станев.

Дъщерята Пенка стартира кариерата си като педагог в общежитията на Техникума по нуклеарна енергетика " Мария Кюри ", а сега работи като учител по " История и цивилизация " в СОУ " Димчо Дебелянов " в Белене. Екип на " 168 часа " я откри пред учителската стая.

" Не желая да се връщам към този тежък интервал, доста се изтормозихме. Нищо няма да ви кажа, като се изключи че доста хора направиха кариера на неин тил и за нейна сметка. Не желая да имам предвид съответни имена, само че някои се издигнаха с помощта на нея ", споделя дъщерята Пенка Цолова, очевидно смутена от появяването на публицисти.

" Невинна беше и до последно се считаше за такава. Адвокат Рени Цанова, когато я питах, също ми споделяше: " Бъди спокойна, в случай че майка ти беше отговорна, в никакъв случай нямаше да поема отбраната ", безапелационна е Цолова. Въпреки че преподава история, тя не желае да разяснява нищо нито за лагерите, нито за гибелта на майка си.

" Майка ми умря. Няма да ви кажа нищо повече и не желая никой да бърка в раната ми. Нося болката от това време в сърцето си ", дава отговор тя, визирайки процеса за лагерите.

" Не вярвайте на разказите на лагеристи, тъй като преди време там е имало всевъзможни хора... Знаете ли какви ги е имало?! ", пробва се да наподобява безапелационна Цолова.

" Вярно е, че се познаваме със сина на Николай Газдов. И Борис пострада доста, влачихме се двамата по съда ", добави още тя.

Съвсем друго е мнението даже на близки и познати на фамилията на надзирателката в Белене.

" Познавам се от години с Пенка Цолова, а посредством нея и с майка. Нормално е като щерка да я пази. Самата Юлия, до момента в който съм бил в тях и в редките случаи, когато е ставало на въпрос за времето, когато е била надзорник, ми е казвала: " Нали не вярваш на всичките тези гадости, които се приказват за работата ми в лагерите?! ". Но когато идваха на възпоминание в Белене, доста от някогашните лагеристки са ми разказвали за извращенията, които е правила, побоищата и по какъв начин е вкарвала дървета в половите им органи, и по тази причина нямам доверие в невинността ", споделя Карло Шанколов - Конци от Белене, който е бил чест посетител в дома на Ръжгева.

" Когато Юлия се върна от сливенския затвор, към този момент си личеше, че не е добре. Беше доста изтормозена. Предполагам, че се е измъчила доста, с цел да резервира някои от някогашните си началници. Някои от тях като Николай Газдов и началникът на лагера в Белене полковник Томов, бащата на журналиста Тома Томов, бяха още живи. Явно в пандиза получи и Паркинсон, тъй като, когато си пристигна, към този момент се виждаха леки тикове. През 2005 година преметна едно въже през вратата на банята и се обеси ", добави той.

" В Съюз на демократичните сили съм от основаването, а и до момента съм член на управлението на ДСБ в града. Като непосредствен с щерка й, защото Пенка беше деятел на ДСБ, съм ходил доста пъти у тях, до момента в който Ръжгева беше жива. Пенка е интелигентна, учителка е, и знае, че майка са я манипулирали. В интерес на истината и майка в никакъв случай не се е бъркала в политическите възгледи, в противен случай, в никакъв случай не е говорила срещу опозицията ", добавя той.

" Израсъл съм покрай входа на лагера в Белене и помня всичките надзиратели. Помня и по какъв начин караха лагеристите. Влакът преднамерено спираше малко преди града. Навързани в колони, и макар че бяха облечени мизерно, си личеше че са интелигентни хора, а не нарушители и хулигани, както споделяха.

Бях дребен, само че си припомням и Юлка като млада. Беше толкоз красива, че в случай че тогава имаше конкурс за " Мис България ", сигурно щеше да завоюва първото място ", спомня си Шанколов. Според него Ръжгева е била изцяло вменяема до гибелта си.

" Чувал съм, че е била освидетелствана. Не съм експерт и не знам какви са били докторите, които са писали диагнозата, само че не съм забелязал да има душевен проблеми. Колкото пъти съм ходил у тях, постоянно е била съответна. Може би не съм уцелил момента, когато не е била в ред ", усмихва се Шанколов.

На завършеното по отминалост дело за лагерите Ръжгева е упрекната единствено за две убийства. Може би като отмъщение от ориста Газдов и Ръжгева престояват без присъда в следствения арест до лятото на 1995 година общо три години. Точно толкоз, колкото е съществувал и пъкълът край Ловеч - ужасяваща страница от историята ни, която и до през днешния ден не е затворена.