Погрешните избори ни правят неспособни да се спасим - ЕРИХ ФРОМ
Злото е характерно човешко събитие. То е опит да се регресира до предчовешкото положение, да се отстрани всичко, което е лично човешко: разсъдъка, любовта, свободата.
Но злото е освен човешко, то е също и трагично. Дори човек да регресира до най-архаичните форми на опита, той в никакъв случай не може да престане да бъде човек; по тази причина, човек в никакъв случай не може да се задоволи със злото като решение.
Животното не може да бъде зло: то работи съгласно вродените си инстинкти, които в същината си служат на неговото оцеляване.
Злото е опит да се престъпи от царството на човешкото в царството на нечовешкото, само че в същото време е надълбоко човешко, тъй като човек не може да стане животно, както не може да стане и „ Бог “.
Злото е когато човек губи себе си в драматичен опит да избяга от бремето на своята човещина.
А капацитетът за зло е още по-голям, тъй като индивидът е талантлив с въображение, което му разрешава да си показа всички благоприятни условия за зло и значи да ги пожелае и да работи за тяхното реализиране, да подхранва злата си фикция.
Човекът е благоразположен да регресира и да се развива; другояче казано, той е благоразположен за положително и за зло.
Ако двете склонности към момента са в някакво равновесие, той е свободен да избира, стига да осъзнава и да поставя изпитание.
Той е свободен да избира сред други възможности, от своя страна избрани от цялостната обстановка, в която се намира.
Ако обаче сърцето му се е вкоравило до такава степен, че към този момент няма равновесие на склонностите, той към този момент не е свободен да избира.
Във веригата от събития, водещи към загубата на свободата, последното решение нормално е това, при което човек към този момент не може да избира свободно.
При първото решение, човек може да бъде свободен да избере това, което води към положителното, стига да осъзнава значимостта на първото си решение.
Човекът е виновен, доколкото е свободен да взема решение за своите дейности.
Но отговорността не е нищо друго с изключение на етически принцип и постоянно опрощение за предпочитание на управляващите да санкционират.
Именно тъй като злото е човешко, точно, тъй като крие капацитета на регресията и загубата на нашата човешка същина, то населява във всекиго.
Колкото повече го осъзнаваме, толкоз по-малко можем да се слагаме в позицията на съдници на другите.
Сърцето на индивида може да закоравее; то може да стане безчовечно, само че в никакъв случай нечовешко.
То постоянно си остава човешко сърце. Всички сме продепределени от обстоятелството, че сме родени индивиди и значи от в никакъв случай несвръшващата задача да избираме.
Заедно с задачите си би трябвало да избираме и средствата. Не бива да разчитаме различен някой да ни избави, а би трябвало ясно да осъзнаваме, че неправилните избори ни вършат неспособни да се спасим.
Да, в действителност: би трябвало да осъзнаваме, с цел да избираме доброто; никакво схващане обаче не ще ни помогне, в случай че сме изгубили способността да се трогваме от нещастието на друго човешко създание, от другарски взор, от песните на птиците, от зеленината на тревата.
Ако човек стане апатичен към живота, към този момент няма вяра, че може да избере положителното.
Тогава в действителност сърцето му ще бъде толкоз вкоравено, че неговият живот ще е приключил.
Ако това се случи с целия жанр човешки или с облечените във власт и господство негови членове, човечеството може да срещне гибелта тъкмо когато пред него се откриват най-големи очаквания.
„ Душата на индивида и нейната дарба за положително и зло “, 1964
