Откъде идва това злато?
Златото е детайл, което значи, че не можете да го получите посредством елементарни химически реакции – въпреки че алхимиците се пробват да реализират това от епохи.
За да извършите блестящия метал, би трябвало да свържете 79 протона и 118 неутрона, с цел да образувате едно атомно ядро. Това е интензивна реакция на нуклеарен синтез.
Но подобен натоварен синтез не се случва задоволително постоянно, най-малко не наоколо, с цел да се направи гигантската златна пътека, която намираме на Земята и другаде в Слънчевата система.
И ново изследване откри, че най-често теоретизираният генезис на златото – конфликти сред неутронни звезди – също не може да изясни изобилието на златото във Вселената. И по този начин, от кое място идва златото?
Има и някои други благоприятни условия, в това число свръхнови, толкоз интензивни, че обръщат звезда от вътрешната страна. За страдание, даже такива странни феномени не могат да обяснят от кое място идва златото.
Сблъсъците на неутронни звезди построяват злато посредством малко разтрошаване на протони и неутрони в атомни ядра, след което изхвърлят тези новообвързани тежки ядра в космоса.
Обикновените свръхнови не могат да обяснят златото на Вселената, тъй като звездите, задоволително солидни, с цел да слеят златото, преди да умрат – които са редки – стават черни дупки, когато експлодират, споделя Чиаки Кобаяши, астрофизик от Университета в Хъртфордшир в Обединеното кралство, създател на новото проучване. И в елементарната супернова това злато се засмуква в черната дупка.
Много забавни обаче, са странните, обръщащи се звезди супернови? Този вид звездна детонация, по този начин наречената магнитно-ротационна свръхнова, е „ доста рядка свръхнова, въртяща се доста бързо “, споделя Кобаяши пред Live Science.
Магнито-ротационната свръхнова умираща звезда, се върти толкоз бързо и е обхваната от толкоз мощни магнитни полета, че при детонация се обръща от вътрешната страна на открито. Докато умира, звездата изстрелва горещи струи материя в космоса. И защото звездата е обърната от вътрешната страна, струите й са цялостни със златни ядра. Звездите, които въобще сливат злато, са необичайност. Звездите, които сливат злато, а по-късно го бълват в космоса по този метод, са още по-редки.
Но даже неутронните звезди плюс магнитно-ротационните свръхнови дружно не могат да обяснят златната бонанза на Земята, откриват Кобаяши и нейните сътрудници.
„ Има два стадия на този въпрос “, споделя тя. „ Номер едно е: сливанията на неутронни звезди не са задоволителни. Номер две: Дори и с втория източник, магнитно-ротационните нови, към момента не можем да разбираем следеното количество злато. “
Предишни изследвания са прави, че конфликтите на неутронни звезди отделят златен дъжд, споделя тя. Но тези изследвания не регистрират рядкостта на тези конфликти. Трудно е тъкмо да се реши какъв брой постоянно дребни неутронни звезди – самите те свръхплътни останки от антични свръхнови – се удрят една в друга. Но сигурно не е доста постоянно: учените са виждали това да се случва единствено един път. Дори грубите калкулации демонстрират, че те не се сблъскват задоволително постоянно, с цел да произведат цялото злато, открито в Слънчевата система, откриха Кобаяши и нейните съавтори.
Тази публикация не е първата, която допуска, че конфликтите на неутронни звезди са незадоволителни, с цел да обяснят изобилието от злато “, споделя Ян Рьодерер, астрофизик от Университета в Мичиган, който търси следи от редки детайли в далечни звезди.
Но новата публикация на Кобаяши и нейните сътрудници, оповестена на 15 септември в The Astrophysical Journal, има едно огромно преимущество: Тя е извънредно задълбочена, споделя Рьодерер. „ Изследователите изсипаха планина от данни и ги включиха в здрави модели за това по какъв начин галактиката се развива и създава нови химикали “, изяснява той.
„ Документът съдържа препратки към 341 други изявления, което е към три пъти повече препратки от типичните публикации в The Astrophysical Journal в наши дни “, споделя Родерер пред Live Science.
Събирането на всички тези данни по един потребен метод, споделя той, съставлява „ херкулесови старания “.
Използвайки този метод, създателите съумяват да обяснят образуването на атоми, леки като въглерод-12 (шест протона и шест неутрона) и тежки като уран-238 (92 протона и 146 неутрона). Това е впечатляващ обсег, споделя Рьодерер, обхващайки детайли, които нормално се пренебрегват в този вид проучвания.
Например конфликтите на неутронни звезди създават стронций в техния модел. Това съответствува с наблюденията на стронций в космоса след конфликта с една неутронна звезда, който учените са следили непосредствено.
Магнито-ротационните свръхнови изясняват съществуването на европий в техния модел, различен атом, който в предишното се оказа мъчно да се изясни.
Но златото си остава мистерия.
Нещо, за което учените не знаят, би трябвало да образува златото, споделя Кобаяши. Или е допустимо конфликтите на неутронни звезди да вършат повече злато, в сравнение с допускат съществуващите модели. И в двата случая астрофизиците към момента би трябвало да свършат доста работа, преди да съумеят да обяснят от кое място е пристигнал този приказен блестящ метал.
