Златното съкровище се споменава с възторг от арт критиците на

Златното богатство се загатва с екстаз от арт критиците на експозицията, състояща се от към 160 артефакта.

 

Тракийските ритони са избрани като " сърцевината на елинските наслаждения " от арт критикът Джонатан Джоунс във в. " Гардиън ". " Прелестните тракийски предмети са заемка от Националния исторически музей в София и служат като изкушаваща амалгама сред гръцката и персийската просвета ", написа критикът.

 

" Съдовете от българското богатство брилиянтно комбинират гръцки и персийски тематики ", написа Джоунс. Той акцентира ритоните с типичен фриз, голите богове върху съдовете с бичи глави и съд във формата на гръцка амфора с два танцуващи кентавъра за дръжки.

 

Панагюрското златно богатство отпътува за английската столица на 11 април. Изложбата беше открита на 3 май в наличието на българския вицепремиер Илияна Йотова и на служебния министър на културата Найден Тодоров.

 

Тя ще продължи до 3 август в английската столица.

 

Панагюрското златно богатство е тракийски, древен, златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е на 8 декември 1949 година на 2 км от гр. Панагюрище от братята Дейкови.

 
Смята се, че комплектът е принадлежал на държател на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил употребен за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински въздействия.

 

Състои се от 9 златни предмета – една фигона и осем ритона. Подобни съдове от доблестен метал са знаци на обществен статут и са употребявани при ритуални дейности на тракийските жреци.