Златни пиърсинги и меден прототип на рибарска кукичка открити тази година във Варненския некропол
Златни пиърсинги и меден първообраз на актуалната рибарска кукичка са част от забавните находки, открити през тази година във Варненския некропол, описа за Българска телеграфна агенция ръководителят на разкопките доктор Владимир Славчев.
През октомври археолозите са поставили точка на работата си в югоизточния бранш на некропола, което обяснява дефинитивно южната му граница. През идната година изследванията ще бъдат в северната част на некропола. Ако получим финансиране, има късмет да успеем да приключим и с тази зона, добави Славчев. По думите му ще останат необхванати западните елементи на некропола, само че те са в частни терени. Така ще има работа и за бъдещите генерации археолози, сподели още Славчев.
През тази година археолозите са работили върху близо 200 квадратни метра. Открити са осем гроба. С тях за последните четири години броят на проучените гробни места доближава 35, или общо 336 в некропола.
В тези осем гроба имаше няколко изненади, добави Славчев. По думите му като трупополагане, пози и ориентировка на телата, нещата са непроменени спрямо миналогодишните изследвания. Изключенията са, че в единия от гробовете са открити блага, положени върху краката, което е извънредно за тази просвета, изясни археологът. И посочи, че нормално съдовете са слагани зад главата на умрелия. Другата изненада за археолозите е била в гроб на мъж, с положен керамичен съд върху гърдите.
За първи път въобще за каменно-медната ера и за този некропол намерихме нишов гроб, добави Славчев. Той посочи, че този вид погребения са присъщи за доста по-късните времена. Според археолога няма по какъв начин да се каже за какво това заравяне е направено по този метод, само че не е изключено да има и други гробове - било проучвани по-рано, само че в неприятно положение, или към момента неоткрити, в които също да има ниши.
За пръв път през последните четири години археолозите са проучили и кенотафи – гробове, в които не са положени тела, а единствено блага. Откритите алегорични погребения са две, по южната граница на некропола. Има разнообразни тълкования за кенотафите, изясни археологът. По думите му една от версиите е, че гробът е на човек, който е умрял надалеч от родното си място и не е имало опция тялото му да бъде прибрано. Славчев добави, че изненадващо два от откритите през тази година гробове, са с женски погребения. По думите му те са доста по-рядко срещани, освен във Варненския некропол, а въобще при разкопките от времето на халколита. Златните пиърсинги са открити тъкмо в единия от тези гробове. Тялото е на младо момиче – към 12-годишно, само че по това време евентуално то се е смятало за стара жена. Едната обеца е била на долната джука на заровената, другата – в региона на талията й. И при двете женски погребения са открити златни амулети и спомагателни украси.
Намерените пиърсинги отпреди близо 6500 години потвърждават, че няма нищо ново под слънцето, с усмивка разяснява археологът. По думите му от същия интервал са откривани и игли, и багрила за разработване на татуировки. Ценно за археолозите е, че в един от женските гробове е открит антропоморфен плосък костен кумир. За първи път от началото на изследванията можем изрично да твърдим, че фигурката е носена като наниз на врата, акцентира Славчев.
При мъжките погребения през тази година археолозите са намерили две бойни брадви, направени от мед. Едната е открита в кенотаф, положена над дясното рамо на някаква фигура от органика, която евентуално е символизирала тялото на индивида. При корозирането на медта в патината са се залепили мъниста, които нормално са украсявали шапка или са се нанизвали на косите на заровените. В случая обаче се вижда и отпечатък от игла за коса, най-вероятно дървена, която с времето е изгнила. Това най-сетне ни дава доказателство, че костените игли за коси са правени по дървени прототипи, изясни Славчев.
Че брадвите са бойни, а не са елементарни сечива, археологът е безапелационен. Това е първото оръжие за непосредствен пердах, изобретено от индивида, уточни Славчев. Откритите брадви не са заточени, солидни са и са се употребили да пробият черепа на врага, а не да му се нанасят порезни рани. Имали са дръжки с дължина към 60-80 сантиметра, което е увеличавало неколкократно силата на удара. Едната от откритите брадви е вид „ Девня “, присъща за просвета „ Варна “, която е доста по-ефективна като оръжие, разясни археологът.
Славчев добави още, че една от най-интересните находки през тази година в некропола е медна въдичка. Прототипът на актуалните риболовен кукички, естествено, е открит в мъжки гроб. В този случай въдичката е направена от мед, а не от кост, както е особено за тези времена, добави Славчев. Пластинката е с дължина 4-5 сантиметра, заострена в двата края и малко по-широка в средата. Предполага се, че античните риболовци през необятната част са завързвали конеца, на острите елементи са надявали примамката и, когато рибата е започвала да яде, са дръпвали внезапно, което е заклещвало „ кукичката “ в устата на животното, сподели Славчев.
Около халколитните некрополи към момента има прекалено много въпроси, добави археологът. По думите му във всички разкрити е видно, че мъжките погребения са два пъти повече от женските. Освен това е ясно, че не всички хора, живеещи в близкото населено място, са били погребвани в некропола. Варненският е просъществувал близо 300 години (4400 – 4100 година прочие Хр). В близкото населено място са живеели най-малко 250-300 души и няма по какъв начин за толкоз години да има толкоз малко погребения, изясни археологът. Никой обаче не може да отговори на въпроса какво са правели с телата на тези, които не са полагани в некропола. Не е ясно и на какъв принцип са избирани хората, на които са устройвани погребения. От откритите блага може да се съди единствено, че водещият фактор не е бил позицията им в обществената подчиненост, уточни Славчев.
Археологът добави още, че по откритите кости в некропола не са открити следи от насилствена гибел. Няма данни и хората да са страдали от недохранване, което подсказва, че са живели умерено и добре.
Екипът има предпочитание част от откритите през тази година находки във Варненския некропол да бъдат показани и на годишната галерия на българската археология през идната година, добави Славчев. Той разяснява още, че ангажимент за финансирането на разкопките през октомври тази година е имало министерството на културата. Общината не е отпуснала средства. Екипът е работил с пари от бюджета на Историческия музей във Варна с концепцията, че сумата ще бъде възобновена от министерството. Парите трябваше да бъдат преведени в края на октомври, само че още ги няма, заключи Славчев.
През октомври археолозите са поставили точка на работата си в югоизточния бранш на некропола, което обяснява дефинитивно южната му граница. През идната година изследванията ще бъдат в северната част на некропола. Ако получим финансиране, има късмет да успеем да приключим и с тази зона, добави Славчев. По думите му ще останат необхванати западните елементи на некропола, само че те са в частни терени. Така ще има работа и за бъдещите генерации археолози, сподели още Славчев.
През тази година археолозите са работили върху близо 200 квадратни метра. Открити са осем гроба. С тях за последните четири години броят на проучените гробни места доближава 35, или общо 336 в некропола.
В тези осем гроба имаше няколко изненади, добави Славчев. По думите му като трупополагане, пози и ориентировка на телата, нещата са непроменени спрямо миналогодишните изследвания. Изключенията са, че в единия от гробовете са открити блага, положени върху краката, което е извънредно за тази просвета, изясни археологът. И посочи, че нормално съдовете са слагани зад главата на умрелия. Другата изненада за археолозите е била в гроб на мъж, с положен керамичен съд върху гърдите.
За първи път въобще за каменно-медната ера и за този некропол намерихме нишов гроб, добави Славчев. Той посочи, че този вид погребения са присъщи за доста по-късните времена. Според археолога няма по какъв начин да се каже за какво това заравяне е направено по този метод, само че не е изключено да има и други гробове - било проучвани по-рано, само че в неприятно положение, или към момента неоткрити, в които също да има ниши.
За пръв път през последните четири години археолозите са проучили и кенотафи – гробове, в които не са положени тела, а единствено блага. Откритите алегорични погребения са две, по южната граница на некропола. Има разнообразни тълкования за кенотафите, изясни археологът. По думите му една от версиите е, че гробът е на човек, който е умрял надалеч от родното си място и не е имало опция тялото му да бъде прибрано. Славчев добави, че изненадващо два от откритите през тази година гробове, са с женски погребения. По думите му те са доста по-рядко срещани, освен във Варненския некропол, а въобще при разкопките от времето на халколита. Златните пиърсинги са открити тъкмо в единия от тези гробове. Тялото е на младо момиче – към 12-годишно, само че по това време евентуално то се е смятало за стара жена. Едната обеца е била на долната джука на заровената, другата – в региона на талията й. И при двете женски погребения са открити златни амулети и спомагателни украси.
Намерените пиърсинги отпреди близо 6500 години потвърждават, че няма нищо ново под слънцето, с усмивка разяснява археологът. По думите му от същия интервал са откривани и игли, и багрила за разработване на татуировки. Ценно за археолозите е, че в един от женските гробове е открит антропоморфен плосък костен кумир. За първи път от началото на изследванията можем изрично да твърдим, че фигурката е носена като наниз на врата, акцентира Славчев.
При мъжките погребения през тази година археолозите са намерили две бойни брадви, направени от мед. Едната е открита в кенотаф, положена над дясното рамо на някаква фигура от органика, която евентуално е символизирала тялото на индивида. При корозирането на медта в патината са се залепили мъниста, които нормално са украсявали шапка или са се нанизвали на косите на заровените. В случая обаче се вижда и отпечатък от игла за коса, най-вероятно дървена, която с времето е изгнила. Това най-сетне ни дава доказателство, че костените игли за коси са правени по дървени прототипи, изясни Славчев.
Че брадвите са бойни, а не са елементарни сечива, археологът е безапелационен. Това е първото оръжие за непосредствен пердах, изобретено от индивида, уточни Славчев. Откритите брадви не са заточени, солидни са и са се употребили да пробият черепа на врага, а не да му се нанасят порезни рани. Имали са дръжки с дължина към 60-80 сантиметра, което е увеличавало неколкократно силата на удара. Едната от откритите брадви е вид „ Девня “, присъща за просвета „ Варна “, която е доста по-ефективна като оръжие, разясни археологът.
Славчев добави още, че една от най-интересните находки през тази година в некропола е медна въдичка. Прототипът на актуалните риболовен кукички, естествено, е открит в мъжки гроб. В този случай въдичката е направена от мед, а не от кост, както е особено за тези времена, добави Славчев. Пластинката е с дължина 4-5 сантиметра, заострена в двата края и малко по-широка в средата. Предполага се, че античните риболовци през необятната част са завързвали конеца, на острите елементи са надявали примамката и, когато рибата е започвала да яде, са дръпвали внезапно, което е заклещвало „ кукичката “ в устата на животното, сподели Славчев.
Около халколитните некрополи към момента има прекалено много въпроси, добави археологът. По думите му във всички разкрити е видно, че мъжките погребения са два пъти повече от женските. Освен това е ясно, че не всички хора, живеещи в близкото населено място, са били погребвани в некропола. Варненският е просъществувал близо 300 години (4400 – 4100 година прочие Хр). В близкото населено място са живеели най-малко 250-300 души и няма по какъв начин за толкоз години да има толкоз малко погребения, изясни археологът. Никой обаче не може да отговори на въпроса какво са правели с телата на тези, които не са полагани в некропола. Не е ясно и на какъв принцип са избирани хората, на които са устройвани погребения. От откритите блага може да се съди единствено, че водещият фактор не е бил позицията им в обществената подчиненост, уточни Славчев.
Археологът добави още, че по откритите кости в некропола не са открити следи от насилствена гибел. Няма данни и хората да са страдали от недохранване, което подсказва, че са живели умерено и добре.
Екипът има предпочитание част от откритите през тази година находки във Варненския некропол да бъдат показани и на годишната галерия на българската археология през идната година, добави Славчев. Той разяснява още, че ангажимент за финансирането на разкопките през октомври тази година е имало министерството на културата. Общината не е отпуснала средства. Екипът е работил с пари от бюджета на Историческия музей във Варна с концепцията, че сумата ще бъде възобновена от министерството. Парите трябваше да бъдат преведени в края на октомври, само че още ги няма, заключи Славчев.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ