Как перач станал богат по време на златната треска, перейки дрехи безплатно
Златната тресчица в Калифорния направила доста хора богати. Някои с необикновено гениални средства. На 24 януари 1848 година Златната тресчица в Калифорния почнала публично.
През този интервал златотърсачи от цяла Америка и света пристигнали в Калифорния в търсене на златото, за което се спекулирало, че се намира на всички места, просто трябвало да се търси интензивно или задоволително дълго. Подобни спекулации привлекли не по-малко от 300 000 души.
Но не всичко било обвързвано със златотърсачите. С тях пристигнали склададжии и притежатели на хотели, бармани, шарлатани, всевъзможни притежатели на бизнес, които желали дял от плячката.
За добра сума можело да получите чисто легло и топла храна или да поправите лопатата си, или пък да изперете и изгладите калните си облекла.
Прането била услуга, която донесла големи благосъстояния на човек, който в никакъв случай не взел нито стотинка за това, което правел. Колкото и парадоксално да звучи, един китаец натрупал благосъстоянието си, правейки нещо толкоз банално като прането на облеклата на златотърсачите.
Процесът на намиране на злато включвал доста ръчен труд. Независимо дали се работело в мина или в шлюзове за злато в потоци и реки, това била тежка и мръсна работа.
Китайският перач знаел това и му хрумнала концепция, за която по подигравка на ориста никой различен не се сетил: да огледа вътре в облеклата, които изпирал.
Когато китаецът дошъл в Уивървил, Калифорния, той получил прякора Джон Джон; било всекидневно китйците да се назовават по този метод. След като миньорите разбрали. че дребният китаец не взима нито стотинка за това, което прави, той станал „ за смях на Уивървил “.
Но това, което златотърсачите не знаели, било, че Джон Джон бил задоволително интелигентен, с цел да разбере, че златният прахуляк ще се улови във влакната на облеклата – и той деликатно събирал всичко преди да изпере облеклата. Понякога хитрият бизнесмен даже намирал дребни златни парченца пъхнати в панталоните на клиентите си.
Според хрониката на златотърсач на име Джон Хофман, Джон Джон е „ изпрал “ задоволително злато, с цел да си обезпечи удобен живот в Сакраменто. Той написа, че Джон Джон е бил видян да носи изискани облекла и да живее доста добре година откакто напуща Уивървил.
Но това не беше единственият път, когато Джон Джон съумял да заблуди всички, измисляйки друга скица.
Имаше общо разбиране, че всички азиатци наподобяват идентични и че е много мъчно да се разграничат един от различен. Джон Джон решил да се възползва от това.
Китаецът към този момент бил одобрен бизнесмен и почнал строителен план много покрай Култървил. Човекът, който наел Джон Джон, платил на него и неговите 18 служащи. Истината обаче била, че китаецът наел единствено 10 служащи.
Джон Джон прибрал спомагателните 8 заплати и на всичкото от горната страна служащите трябвало да дадат на Джон Джон половината от заплатата си за достойнството да работят за китайския „ началник “.
