Днес е зимното слънцестоене
Зимното слънцестоене е времето от годината, когато нощта е най-дълга, а денят е най-кратък. Слънцето изгрява доста ниско над хоризонта и има минимална светлина. За доста хора това е натурален сигнал за началото на зимата.
Тази година зимното слънцестоене се пада на 21 декември. В Северното полукълбо това е денят с най-дълга нощ, до момента в който в Южното полукълбо е денят с най-кратък ден. В полярните ширини явлението има специфична форма: На Северния полюс слъцето въобще не изгрява по време на зимното слънцестоене. В тропическите региони Слънцето остава почти 23 градуса под хоризонта. В Северния полярен кръг центърът на Слънцето допира единствено южния небосвод, без да се издига над него, което прави този ден единственият в годината, когато слънцето не се появява в продължение на 24 часа.
В умерените географски ширини, не се следят феномени като полярен ден или полярна нощ. Дори по време на зимното слънцестоене Слънцето към момента изгрява и залязва. Благодарение на това ние ясно усещаме контраста сред деня и нощта, до момента в който в полярните региони той липсва.
Зимното слънцестоене не постоянно пада в един и същи ден. Това се дължи на особеностите на календара и орбитата на Земята: тя прави една цялостна една към Слънцето за малко повече от 365 дни. За да се компенсира дробната част от годината, има високосни години и заради това точната дата на слънцестоенето варира сред 20, 21 и 22 декември.
Някои астрономически фактори също оказват въздействие върху определянето на датата на това събитие, като да вземем за пример наклонът на оста на Земята - той също въздейства на деня, в който Слънцето доближава крайната си деклинация. Следователно зимното слънцестоене може да се пада в разнообразни дни всяка година, само че постоянно е в третото десетдневие на декември.
Астрономическата зима стартира през днешния ден у нас в 17:03 часа, в деня на зимното слънцестоене, оповестяват от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Зимното слънцестоене бележи най-късия ден в годината в Северното полукълбо и най-дългия ден в Южното полукълбо.
Слънцето в София изгрява през днешния ден в 7:54 часа и залязва в 16:56 часа. Продължителността на деня е девет часа и две минути. Луната е във фаза един ден след новолуние.
Зимата е един от четирите сезона в умерения пояс, дружно с пролетта, лятото и есента. Астрономично тя стартира със зимното слънцестоене - към 21 декември в Северното полукълбо, и към 21 юни - в Южното полукълбо.
Зимата приключва с пролетното равноденствие, което е към 21 март в Северното полукълбо и към 23 септември - в Южното полукълбо.
През зимния сезон се мерят най-ниските температури, а в регионите, по-отдалечени от екватора, през зимата има и обилни снеговалежи.
Тази година зимното слънцестоене се пада на 21 декември. В Северното полукълбо това е денят с най-дълга нощ, до момента в който в Южното полукълбо е денят с най-кратък ден. В полярните ширини явлението има специфична форма: На Северния полюс слъцето въобще не изгрява по време на зимното слънцестоене. В тропическите региони Слънцето остава почти 23 градуса под хоризонта. В Северния полярен кръг центърът на Слънцето допира единствено южния небосвод, без да се издига над него, което прави този ден единственият в годината, когато слънцето не се появява в продължение на 24 часа.
В умерените географски ширини, не се следят феномени като полярен ден или полярна нощ. Дори по време на зимното слънцестоене Слънцето към момента изгрява и залязва. Благодарение на това ние ясно усещаме контраста сред деня и нощта, до момента в който в полярните региони той липсва.
Зимното слънцестоене не постоянно пада в един и същи ден. Това се дължи на особеностите на календара и орбитата на Земята: тя прави една цялостна една към Слънцето за малко повече от 365 дни. За да се компенсира дробната част от годината, има високосни години и заради това точната дата на слънцестоенето варира сред 20, 21 и 22 декември.
Някои астрономически фактори също оказват въздействие върху определянето на датата на това събитие, като да вземем за пример наклонът на оста на Земята - той също въздейства на деня, в който Слънцето доближава крайната си деклинация. Следователно зимното слънцестоене може да се пада в разнообразни дни всяка година, само че постоянно е в третото десетдневие на декември.
Астрономическата зима стартира през днешния ден у нас в 17:03 часа, в деня на зимното слънцестоене, оповестяват от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Зимното слънцестоене бележи най-късия ден в годината в Северното полукълбо и най-дългия ден в Южното полукълбо.
Слънцето в София изгрява през днешния ден в 7:54 часа и залязва в 16:56 часа. Продължителността на деня е девет часа и две минути. Луната е във фаза един ден след новолуние.
Зимата е един от четирите сезона в умерения пояс, дружно с пролетта, лятото и есента. Астрономично тя стартира със зимното слънцестоене - към 21 декември в Северното полукълбо, и към 21 юни - в Южното полукълбо.
Зимата приключва с пролетното равноденствие, което е към 21 март в Северното полукълбо и към 23 септември - в Южното полукълбо.
През зимния сезон се мерят най-ниските температури, а в регионите, по-отдалечени от екватора, през зимата има и обилни снеговалежи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




