Герои и дейци на Руско-турската война – генерал Михаил Иванович Драгомиров
Зимница.
Нощта на 14 против 15 (26 -27) юни 1877г. е била тиха и лунна. Само от време на време, когато редки облаци закривали луната, ставало напълно мрачно. На десния, българския бряг на Дунав до среднощ се разнасяли пияните гласове на турските офицери от локалната гостилница в Свищов. Левият, румънският бряг на реката тънел в тишина. Но тази тишина била лъжлива. Тук, в региона на градчето Зимница са били скрито съсредоточени хиляди съветски бойци и офицери…
И в тази юнска нощ нищо не предвещавало, че точно тук, при Зимница, съветските войски ще осъществят форсиране на Дунав, което след това ще влезе в учебниците по тактичност като типичен образец за сполучливо превъзмогване на голяма водна бариера.
Рано сутринта на 14 (26) юни всички елементи, на които предстояло първи да дебаркират на българския бряг, се съсредоточили в Зимница. Командването на предния отряд е било предоставено на генерал-майор М. И. Драгомиров.
Знаменитият военачалник принц Мориц Саксонски утвърждавал: „ Всички науки имат правила, единствено войната е неподвластна на никакви правила ”. По време на война доминира Негово Величество Случай и да се планува развиването на военните събития е задача невъзможна. Но създателите на новите способи за подготовка и образование на войските, пълководците от суворовски вид, са били уверени в противоположното: военното прогнозиране е изцяло допустимо, целият въпрос е в това по какъв начин са готови за багра, за войната войските, осъзнават ли те дилемите, които им е поръчано да изпълнят. Към военачалниците от този вид принадлежи и генералът от пехотата Михаил Иванович Драгомиров.
„ Във военното дело преди всичко стои индивидът с неговата нравствена сила ”
Михаил Иванович Драгомиров
Той е роден на 8 ноември 1830 г в Черниговска губерния, недалече от гр. Конотоп-Украйна, в чифлика, принадлежал на неговия татко – Иван Иванович Драгомиров. Бащата, потомствен дворянин, в младостта като драгунски офицер е взел участие в Отечествената война 1812 година. Успешно завършвайки учебното заведение в Конотоп, Михаил постъпва в Дворянския полк – образователно заведение за млади дворяни, където е един от отличниците на курса и името му е поместено на мраморната плоча на най-хубавите курсанти…
През 1856 година М.И. Драгомиров приключва Военната Академия (по-късно Академия на Генералния щаб) със златен орден, още веднъж семейството му е записана на мраморната плоча на випускниците – отличници, след което стартира работа в Генералния щаб… През 1859 година, по време на австро-итало-френската война, той е военно аташе при Щаба на Сардинската войска. Още през 1857 година Михаил Иванович разгласява своя пръв труд «О высадках в древние и новейшие времена» (За дебаркирането в античните и най-новите времена). След завръщането си от Сардиния той издава „ Очерци за австро-итало-френската война 1859 година ”.
Битката при Кьонигграц. Художник Георг Блайбтрой
В тях младият боен академик отдава огромно значение на моралния фактор на войната и се афишира срещу грубата и сурова система на военното образование и парадо-манията, които са властвали в съветската армия през николаевската ера. Драгомиров издига условието за образование и образование на бойците. Той желае да обърне армията в „ школа по просветеност ”.
Основните мисли, съставящи системата на Драгомиров за образование на войските той излага в «Памятной книжке чинов 14-й пехотной дивизии». Прилагането на единни способи на образование и образование на войските има за резултат твърдото асимилиране на нови тактически правила от целия персонален състав, всеки боец и офицер е знаел чудесно своето място и задача в бойни условия… Става въпрос за огромни, нечувани до тогава в съветската войска промени. По времето на Александър II тази роля поел военният Министър Д.А. Милютин. А Драгомиров се оказал негов единомишленик и първи асистент в теоретическото мотивиране на новите правила на военното строителство.
През 1864 година Михаил Иванович е назначен за началник-щаб на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия, а през 1866 година той е командирован в качеството си на боен сътрудник в пруската войска. През юни-август същата година, по време на австро-пруската война, той е в пруската щаб-квартира и пръв сформира историята на тези военни събития – „ Очерци за австро-пруската война 1866 година ”.
Полемика с Лев Николаевич Толстой
През 1868 година Драгомиров разгласява обстоен етюд «Разбор романа «Война и мир» Л.Н. Толстого с военной точки зрения» ( „ Разбор на романа ”Война и мир ” от Л. Н. Толстой от военна позиция ”).
Справедливо критикувайки Л.Н. Толстой за неговото отказване на ролята и смисъла на военната просвета и на военачалника във въоръжената битка, Драгомиров е надълбоко уверен, че не случайностите (влиянието на които е невероятно да се отрича), не обособените герои или страхливците вземат решение изхода на багра или войната в целом, а всичко във военното дело „ зависи от уменията или неуменията на командира да повдигне нравственото равнище на своите войски до степен, при която те са по-малко изложени на въздействието на случайностите ”.
Обобщавайки разбора на романа на Толстой, Драгомиров прави следния извод: „ военните експерти няма да намерят в романа нищо, също така, че „ няма военно изкуство, обезпечаването в точния момент на продоволствието и заповедите – върви надясно или наляво – е елементарна работа и, че можеш да бъдеш главнокомандващ, без нищо да знаеш и нищо да не си учил ”.
Анализирайки хода на историческото развиване, Драгомиров напълно естествено прави извод: не е в нашата воля да избегнем войната, затова „ Най-добрата подготовка за нея е развиване на възприятията, съвкупността от които съставлява войнския дух, без него, без значение от най-съвършеното въоръжение, армията е подло стадо, некомпетентно да се съпротивлява на врага и е по-опасно за своите, в сравнение с за непознатите ”.
И макар, че Михаил Иванович е взел участие в единствено една военна акция – във войната срещу турците 1877-1878г, неговият опит, неговите завещания към воините, съставляват огромен интерес и през днешния ден.
Не за паради и височайши прегледи
Съгласно формираната диспозиция от Висшето командване за началния интервал на войната, 14-пехотна дивизия на Драгомиров трябвало първа да встъпи в пердах, форсирайки река Дунав. При тези условия, основателят на новата система за образование и обучение на съветските бойци, е получил опция на своя личен опит да се убеди в нейната плодотворност. На 12 (24) юни 1877, в навечерието на пресичането на река Дунав, Михаил Иванович написа: “Аз пиша в навечерието на великия за мен ден, където ще се окаже какъв брой коства моята система за обучение и образование на бойците и костваме ли нещо ние двамата – аз и моята система “
След извънредно сложния 600 километров поход, пешком, без пътища, от Кишинев по румънската земя до Зимница, 14-а дивизия се готвила за превъзмогване на водната преграда…
След осъществяване на разузнаване и организация по подготовката на оборудването за прекосяване през реката, Драгомиров е издал заповед, афористична по форма и забележителна по същина: “Последният боец би трябвало да знае къде и за какво отива. Тогава, в случай че е погубен командирът, хората освен не би трябвало да се стъписват, само че с още по- огромно озлобление да се втурват напред… ”
Форсирането на Дунав при Зимница –Свищов след това дълго се е анализирало освен от съветските, само че и от доста западни военни теоретици и се признавало за една от най-удачните интервенции в Руско-турската война 1877-1878г.
За блестящите дейности при прекосяването на р. Дунав Драгомиров е награден с медал Свети Георги 3-а степен.
Воините на 14 пехотна дивизия се демонстрират ослепително и в многодневното стълкновение за Шипка. В последните августовски боеве Михаил Иванович получава тежко раняване в крайници и е заставен да напусне настоящата войска.
Нощта на 14 против 15 (26 -27) юни 1877г. е била тиха и лунна. Само от време на време, когато редки облаци закривали луната, ставало напълно мрачно. На десния, българския бряг на Дунав до среднощ се разнасяли пияните гласове на турските офицери от локалната гостилница в Свищов. Левият, румънският бряг на реката тънел в тишина. Но тази тишина била лъжлива. Тук, в региона на градчето Зимница са били скрито съсредоточени хиляди съветски бойци и офицери…
И в тази юнска нощ нищо не предвещавало, че точно тук, при Зимница, съветските войски ще осъществят форсиране на Дунав, което след това ще влезе в учебниците по тактичност като типичен образец за сполучливо превъзмогване на голяма водна бариера.
Рано сутринта на 14 (26) юни всички елементи, на които предстояло първи да дебаркират на българския бряг, се съсредоточили в Зимница. Командването на предния отряд е било предоставено на генерал-майор М. И. Драгомиров.
Знаменитият военачалник принц Мориц Саксонски утвърждавал: „ Всички науки имат правила, единствено войната е неподвластна на никакви правила ”. По време на война доминира Негово Величество Случай и да се планува развиването на военните събития е задача невъзможна. Но създателите на новите способи за подготовка и образование на войските, пълководците от суворовски вид, са били уверени в противоположното: военното прогнозиране е изцяло допустимо, целият въпрос е в това по какъв начин са готови за багра, за войната войските, осъзнават ли те дилемите, които им е поръчано да изпълнят. Към военачалниците от този вид принадлежи и генералът от пехотата Михаил Иванович Драгомиров.
„ Във военното дело преди всичко стои индивидът с неговата нравствена сила ”
Михаил Иванович Драгомиров
Той е роден на 8 ноември 1830 г в Черниговска губерния, недалече от гр. Конотоп-Украйна, в чифлика, принадлежал на неговия татко – Иван Иванович Драгомиров. Бащата, потомствен дворянин, в младостта като драгунски офицер е взел участие в Отечествената война 1812 година. Успешно завършвайки учебното заведение в Конотоп, Михаил постъпва в Дворянския полк – образователно заведение за млади дворяни, където е един от отличниците на курса и името му е поместено на мраморната плоча на най-хубавите курсанти…
През 1856 година М.И. Драгомиров приключва Военната Академия (по-късно Академия на Генералния щаб) със златен орден, още веднъж семейството му е записана на мраморната плоча на випускниците – отличници, след което стартира работа в Генералния щаб… През 1859 година, по време на австро-итало-френската война, той е военно аташе при Щаба на Сардинската войска. Още през 1857 година Михаил Иванович разгласява своя пръв труд «О высадках в древние и новейшие времена» (За дебаркирането в античните и най-новите времена). След завръщането си от Сардиния той издава „ Очерци за австро-итало-френската война 1859 година ”.
Битката при Кьонигграц. Художник Георг Блайбтрой
В тях младият боен академик отдава огромно значение на моралния фактор на войната и се афишира срещу грубата и сурова система на военното образование и парадо-манията, които са властвали в съветската армия през николаевската ера. Драгомиров издига условието за образование и образование на бойците. Той желае да обърне армията в „ школа по просветеност ”.
Основните мисли, съставящи системата на Драгомиров за образование на войските той излага в «Памятной книжке чинов 14-й пехотной дивизии». Прилагането на единни способи на образование и образование на войските има за резултат твърдото асимилиране на нови тактически правила от целия персонален състав, всеки боец и офицер е знаел чудесно своето място и задача в бойни условия… Става въпрос за огромни, нечувани до тогава в съветската войска промени. По времето на Александър II тази роля поел военният Министър Д.А. Милютин. А Драгомиров се оказал негов единомишленик и първи асистент в теоретическото мотивиране на новите правила на военното строителство.
През 1864 година Михаил Иванович е назначен за началник-щаб на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия, а през 1866 година той е командирован в качеството си на боен сътрудник в пруската войска. През юни-август същата година, по време на австро-пруската война, той е в пруската щаб-квартира и пръв сформира историята на тези военни събития – „ Очерци за австро-пруската война 1866 година ”.
Полемика с Лев Николаевич Толстой
През 1868 година Драгомиров разгласява обстоен етюд «Разбор романа «Война и мир» Л.Н. Толстого с военной точки зрения» ( „ Разбор на романа ”Война и мир ” от Л. Н. Толстой от военна позиция ”).
Справедливо критикувайки Л.Н. Толстой за неговото отказване на ролята и смисъла на военната просвета и на военачалника във въоръжената битка, Драгомиров е надълбоко уверен, че не случайностите (влиянието на които е невероятно да се отрича), не обособените герои или страхливците вземат решение изхода на багра или войната в целом, а всичко във военното дело „ зависи от уменията или неуменията на командира да повдигне нравственото равнище на своите войски до степен, при която те са по-малко изложени на въздействието на случайностите ”.
Обобщавайки разбора на романа на Толстой, Драгомиров прави следния извод: „ военните експерти няма да намерят в романа нищо, също така, че „ няма военно изкуство, обезпечаването в точния момент на продоволствието и заповедите – върви надясно или наляво – е елементарна работа и, че можеш да бъдеш главнокомандващ, без нищо да знаеш и нищо да не си учил ”.
Анализирайки хода на историческото развиване, Драгомиров напълно естествено прави извод: не е в нашата воля да избегнем войната, затова „ Най-добрата подготовка за нея е развиване на възприятията, съвкупността от които съставлява войнския дух, без него, без значение от най-съвършеното въоръжение, армията е подло стадо, некомпетентно да се съпротивлява на врага и е по-опасно за своите, в сравнение с за непознатите ”.
И макар, че Михаил Иванович е взел участие в единствено една военна акция – във войната срещу турците 1877-1878г, неговият опит, неговите завещания към воините, съставляват огромен интерес и през днешния ден.
Не за паради и височайши прегледи
Съгласно формираната диспозиция от Висшето командване за началния интервал на войната, 14-пехотна дивизия на Драгомиров трябвало първа да встъпи в пердах, форсирайки река Дунав. При тези условия, основателят на новата система за образование и обучение на съветските бойци, е получил опция на своя личен опит да се убеди в нейната плодотворност. На 12 (24) юни 1877, в навечерието на пресичането на река Дунав, Михаил Иванович написа: “Аз пиша в навечерието на великия за мен ден, където ще се окаже какъв брой коства моята система за обучение и образование на бойците и костваме ли нещо ние двамата – аз и моята система “
След извънредно сложния 600 километров поход, пешком, без пътища, от Кишинев по румънската земя до Зимница, 14-а дивизия се готвила за превъзмогване на водната преграда…
След осъществяване на разузнаване и организация по подготовката на оборудването за прекосяване през реката, Драгомиров е издал заповед, афористична по форма и забележителна по същина: “Последният боец би трябвало да знае къде и за какво отива. Тогава, в случай че е погубен командирът, хората освен не би трябвало да се стъписват, само че с още по- огромно озлобление да се втурват напред… ”
Форсирането на Дунав при Зимница –Свищов след това дълго се е анализирало освен от съветските, само че и от доста западни военни теоретици и се признавало за една от най-удачните интервенции в Руско-турската война 1877-1878г.
За блестящите дейности при прекосяването на р. Дунав Драгомиров е награден с медал Свети Георги 3-а степен.
Воините на 14 пехотна дивизия се демонстрират ослепително и в многодневното стълкновение за Шипка. В последните августовски боеве Михаил Иванович получава тежко раняване в крайници и е заставен да напусне настоящата войска.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ