2 февруари- Петльовден празникът на мъжките рожби
Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение господне, Петльовден - с тези имена е прочут 2 февруари.
Петльов ден съгласно националния календар, Петльовден е отдаден на децата и за предпазването им от заболявания се коли петле или ярка според от това, момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, тъй като се има вяра, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се вършат годежи и сватби.
Празникът на мъжките чеда води началото си от времето на турското иго, когато с кръв от петли българските фамилии белязвали портите си, с цел да заблудят управляващите, че от техните къщи към този момент са взети момчета за еничари.
Преданията описват следната 300 годишна история:
Петльовден е обвързван със събирането на най-тежкия за нашия народ налог през турско време – кръвния, взимането на дребни момчета. Разпитаните остарели хора и легендата описват по какъв начин смела еркечанка (с.Еркеч - Бургаско) скрива мъжкото си чадо и отхвърля да го даде на турците, а те се заканват, че в случай че не го съобщи, то ще бъде заклано. Тогава тя декларира, че сама ще заколи скъпото си момче, само че не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си надалеч отвън селото, заклала в среднощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато сутринта пристигнали наново, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до през днешния ден този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Подготовката за петльовден стартира относително рано. Още от есента се дефинира един петел за “баща ”, и втори за петльовден. Петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; дамите, които нямат мъжки чеда, също честват този ден, с цел да се снабдят с момче, " само че която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят " ; с кръвта, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, дружно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специфични заклинания.
Обредна софра: Петел сварен цялостен или приготвен с булгур на яхния. Зелникът се прави от булгур и сирене. За пиянство се приготвя подсладено “греяно ” вино, подправено с лютив и черен пипер.
Петльов ден съгласно националния календар, Петльовден е отдаден на децата и за предпазването им от заболявания се коли петле или ярка според от това, момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, тъй като се има вяра, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се вършат годежи и сватби.
Празникът на мъжките чеда води началото си от времето на турското иго, когато с кръв от петли българските фамилии белязвали портите си, с цел да заблудят управляващите, че от техните къщи към този момент са взети момчета за еничари.
Преданията описват следната 300 годишна история:
Петльовден е обвързван със събирането на най-тежкия за нашия народ налог през турско време – кръвния, взимането на дребни момчета. Разпитаните остарели хора и легендата описват по какъв начин смела еркечанка (с.Еркеч - Бургаско) скрива мъжкото си чадо и отхвърля да го даде на турците, а те се заканват, че в случай че не го съобщи, то ще бъде заклано. Тогава тя декларира, че сама ще заколи скъпото си момче, само че не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си надалеч отвън селото, заклала в среднощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато сутринта пристигнали наново, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до през днешния ден този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Подготовката за петльовден стартира относително рано. Още от есента се дефинира един петел за “баща ”, и втори за петльовден. Петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; дамите, които нямат мъжки чеда, също честват този ден, с цел да се снабдят с момче, " само че която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят " ; с кръвта, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, дружно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специфични заклинания.
Обредна софра: Петел сварен цялостен или приготвен с булгур на яхния. Зелникът се прави от булгур и сирене. За пиянство се приготвя подсладено “греяно ” вино, подправено с лютив и черен пипер.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ