Зимата е сезонът, през който работата на пчелите е сведена

Зимата е сезонът, през който работата на пчелите е сведена до най-малко. Те не създават мед, не отглеждат нови пчели работнички, а търтеите към този момент са изхвърлени от кошера. През зимата пчелите се хранят с подготвен мед, събран от тях през пролетно-летния сезон.

Работата на пчеларя през зимата не трябва да се счита за завършена със зазимяването на кошерите. Неговото обвързване продължава с нуждата да обезпечи цялостно успокоение в пчелина, с цел да може пчелните фамилии за презимуват наред. Вниманието би трябвало да бъде изострено, с цел да се окаже и незабавна помощ при потребност.

Ако пчелите постоянно се безпокоят посредством удари по кошера от хора или мишки и други животни, те ще стартират да употребяват повече мед, а това може да докара до диария. Тогава част от пчелите падат на дъното на кошера и умират. Затова пчелина би трябвало да се обезопаси против диви животни или вредители. Ако има дървета наоколо, клоните им би трябвало да бъдат подрязани, с цел да не чукат по кошера във прохладен ден.

Необходимо е обаче пчелите да имат непрекъснат приток на чист въздух. Той влиза през входовете и те би трябвало да се почистват от умрели пчели и от насъбран сняг, в случай че зимата е по-снежна. Самият сняг, покриващ кошера не е належащо да се отстранява, тъй като той стои компактно и не основава дискомфорт на пчелите вътре. Снегът върху кошера пази пчелите от простуди.

При хубаво време пчеларят би трябвало да посещава кошерите с пчели през зимата, с цел да разбере по какъв начин се усещат пчелите вътре. Прослушването става с каучукова тръбичка, която се слага деликатно във входа на кошера и се слуша звука на пчелите. Тихият постоянен звук демонстрира, че фамилията зимува умерено. Слабият звук като от падащи листа приказва, че пчелите са останали без храна и би трябвало да им се помогне, като се захранят.

Ако издават несиметричен печален тон, пчелата майка е умряла и те са без кралица. Тревожните шумове подсказват, че има мишка при пчелното семейство или медът е фалшив за храна. Стопанинът би трябвало да вземе ограничения и в тези 2 случая. Кошерите обаче би трябвало да се отварят единствено в безшумно слънчево време.

През първата половина на зимата, до момента в който още няма пило, температурата в гнездото на пчелите е към 25 градуса. При съществуването на пило тя се покачва до 34-35 градуса, а това върви с увеличение на потреблението на храна. Пчеларят би трябвало да знае с какъв брой храна разполага всяко пчелно семейство, с цел да реши дали ще му стигне до края на зимата.

През зимата не се употребяват течни храни за пчелите. При потребност обаче може да им се постави тесто от мед и захар или захарно-белтъчна примес. Това би трябвало да стане в подобаващ топъл ден. Зимно поддържане не се прави, в случай че казусът не е извънредно неотложен.

Пчеларят би трябвало да следи дали пчелите облитат кошера. Ако пчелите не излизат и при леко почукване по кошера не се чува никакъв тон, значи, че пчелното семейство е починало.

Ако има подозрение за заразна болест по пчелите, би трябвало да се вземат умрели пчели и да се изпратят до най-близката станция за проучване. Трябва да се извърши и незабавна стерилизация на инвентара, с който пчеларят работи. Добрата персонална хигиена на индивида също е доста значима, с цел да не се популяризира болестта измежду останалите фамилии.