Зима. Двама първолаци вървят по утъпкана пъртина в дълбокия сняг.

Зима. Двама първолаци вървят по утъпкана пъртина в дълбокия сняг. Момиченцето е облечено в малиново алено палтенце с бял каракул на качулката и сиви гумени ботуши, в които крачетата му са замръзнали, макар бабините вълнени чорапи, измайсторени на пет куки. Момченцето – русокосо и къдрокосо като Амур – е с палто в цвят каки, с бебешка яка, закопчано догоре от „ другарката “ Гаджиева на излизане от учебно заведение, и с кафяви обувки „ пионерки “.Току-що е получило разрешението на девойката да я придружи до дома ѝ и е нарамило двете тежки училищен чанти, тъй като, както е оповестило с блеснал взор: „ Ти си дамичка “. И по този начин я закичи с думичка - драгоценно украшение. На разлъка момченцето изведнъж, като полъх напразно, допира дясната бузка на момиченцето, пуска чантата ѝ на земята и хуква да бяга, опарено от личната си смелост. „ Ще се оженя за теб “ – чува се отдалеч. Тя е ококорила огромните си сини очи, останала без мирис от изненада и с пламнало личице. И тъй като не знае какво да прави, разплаква се. Някой я погалва по главицата. Вдига глава. Видение като от приказките – (миловидна)* госпожица ѝ се усмихва отсреща. „ Коя си ти? “ – пита я. „ Аз съм дамата у теб. “ „ Прелестна си (всички дами са чаровници)! Искам да наподобявам на теб! “ „ Аз съм ти “ – отвърна тя (твоето красиво аз).Е, не се ожениха децата. Неговото име забравата е запокитила в мрачен и прашен ъгъл. Но топлината на благата му грижовност остана съхранена завинаги, ведно с копнежа по мощния, влюбчив джентълмен, който всяка жена жадува да срещне. Даде на дамата у нея мощ да живее и да оцелява (дамата е скъпо обществено цвете). Щото на девойката по никакъв начин не ѝ беше елементарно. Като поотрасна, стана „ приятелка “, след това някакво „ мъжко момиче “, пък като връх на титулуването трябваше да се бори за наградата „ пич “ – срамно е даже да се изпише единствено, толкоз грозна дума, камо ли да се овеси на врата като орден, и това трябваше да е висше звание, върхът в скàлата на комплиментите (на дамата не ѝ понасят по никакъв начин простотии). А тя, благата, с цел да се потвърди, мяташе още една торба от отговорности в дома и в работата си, с цел да заслужи високото отличие. Дамата у нея се сви, отстъпи място (деликатна натура е), прибра се в себе си, изпосталяла от систематичен дефицит на живителна грижа и внимание, опакова се в собствен личен свят като в пашкул, признателна за всяко дребно благодеяние – внимание, което инцидентно някой ѝ подхвърляше (дамата е с нежна фигура, само че има живец, който постоянно ѝ оказва помощ да оцелее, тъй като е по-доброто издание на самите нас).

Но пристигна Видовден. Изненадващо и ненадейно, в наедрял проект, с цялата сияйна мощ на вярата, в бял мерцедес дойде другарят, към този момент господин Нахаканият Капитализъм. Ще го назоваваме по-нататък ЕнКа за краткост. Дамата у девойката подскочи от наслада (тя постоянно е оптимистично настроена). Облече формалните облекла, скътани за специфични случаи (винаги безупречно елегантна), и се подреди на Цариградско шосе със напълно изгладена бяла кърпичка в ръка (детайлите са тайната на финеса ѝ), с цел да приветства и зърне лелеяния благородник.
Когато ЕнКа слезе от колата, тя го поогледа. Млад, небръснат, дивичък някак, без изключително положителни обноски и образование, само че (с просторност и добрина в душата си) тя отвори сетива (чувствителност) в очакване на деня, в който той ще я разпознае. (Eдна дама я ухажват. Tя не е тази, която първа ще даде задатък на някой джентълмен. Ако той не се възторгне от нейното обаятелно наличие, значи не е нейният поддръжник.) ЕнКа възмъжа бързо, стана бизнесмен, беше ангажиран човек, след това го излъгаха, ругаеше като каруцар, след това изкара малко пари, след това се огледа за „ гърли “, тъй като си е влиятелно да ги има в антуража си – като същински предприемач.
Но човек колкото и добре да живее, един ден зажаднява за дом, уют, комфорт. Обзе го необичайно копнение. Тръгна да търси своята половинка, че да стане цяла, приключена персона, беше го чул отнякъде. Трудна работа, тъй като никой не бе го научил кое има стойност.Майка му беше все на работа, а пък татко му го беше изоставил още малко дете на произвола на ориста и бе хванал необятния друм на безхаберието. ЕнКа търсеше нещо, чиито очертания бяха толкоз неразбираеми, че не успяваше да концентрира и дефинира чертите на своята обичана. Не го съобщи само интуицията. Така един ден му се мярна фигура, далечна, само че някак позната. Сърцето му трепна. Бе същата онази дама с колосаната кърпичка. Но някак нова, изменена, имиджът ѝ бе друг (при все че постоянно с типичен привкус). По злочестина имаше към този момент собствен бизнес, самостоятелна, мощна, волна като птица, със самочувствие, с възприятие за комизъм, с просвета и разсъдък, с насъбран някакъв опит с мъжете, открита и откровена, запазила у себе си загадъчното лъчение на Мона Лиза, обута в скандалните панталони на Жорж Санд, с цигарето на Марлене Дитрих в уста, с неподправения изискан на Коко Шанел и сексапила на Мерилин Монро. (Една дама има постоянно мощни и изявени дами за образец и ентусиазъм.) Той дълго се колеба, преди да я предложения на среща. Накрая събра кураж и ура! (Дамата не е леснодостъпна госпожица. Тя респектира с държание и маниери.) Сработи.„ Дейтинг “ му споделят на чист български през днешния ден. Купешките изрази са на мода.И по този начин се стигна до историята за първа среща.Щом я зърва да влиза в заведението, ЕнКа онемява. (Една дама впечатлява с класата си.) Той скоква от място, от терзание да не го превари някой (дами няма на път и под път, те са скъпо обществено творение), оказва помощ ѝ да смъкна тренча си, сервира ѝ стола за сядане – за свое лично удивление. (Дамата извиква най-хубавите страни у един джентълмен.) Така той незабелязано прескача първата летва по пътя към сърцето ѝ, без да знае даже. Тя го следи с (мила) усмивка, окуражава го в непривичните за него жестове на внимание и по този начин му дава претекст и ентусиазъм да бъде джентълмен (една дама разсънва настойника у мъжа). Благодарен ѝ е, че е пристигнала в точния момент (дамата е точна, почита своя поддръжник и прави оценка, че той ѝ дава най-ценното, което има – времето си), тъй като по никакъв начин не е сигурен, че би могъл да я чака дълго време, от боязън да не се изложи, че тъкмо тази жена ще му върже „ тенекиена кутия “ (по една дама постоянно има копнеж). Юнакът в него се разсънва от бездънен сън и е подготвен за подвизи. Гали самочувствието му фактът, че такава (изключителна) жена е избрала тъкмо него за среща, наперва гребен и стартира да ѝ споделя истории, бивали и не. Тя слуша с внимание (мила и великодушна).Времето лети неустно. „ Нима към този момент тръгвате? “ (Към дамите се обръщат вежливо.) Раздялата ще бъде къса, той желае, не, бленува да я види още веднъж. Защото тя е Жената (тя е мечтата).Това е историята на едно двойно Д: Дама&Дейтинг. И като всяка приказка има благополучен край: двамата влюбени се ожениха, заживяха дълго и щастливо, родиха им се една сюрия деца, след това внуци и правнуци. ЕнКа обожаваше жена си, като по времето на първата им среща (дамата е ентусиазъм за цялостен живот). И тази сут-
рин, както всяка друга, стоеше пред леглото ѝ с чаша уханно кафе с кардамон и малко мед, както тя го обичаше, в очакване тя отвори очи с цвят на море. И таман, когато поднася…: „ дзъъъър “, алармата на телефона безпардонно се обажда. Тя отваря очи, завивката ѝ е паднала на пода.„ Направени сме ний от сънища, И сън отвсякъде обгръща този дребен наш живот. “
Шекспир е популярен, намерения си тя. В това време телефонът иззвъня. На екрана се изписа: ЕнКа. В момент си спомни сентенцията на другар художник: „ Животът имитира изкуството “.
Поуката е: четете за здраве и дългоденствие!

*Ако ви хареса нашата героиня, създали сме Shortcut текст в скоби за бърз прочит повтаряне с наставление, който щрихира дамата в обобщение. В тях е разковничето за щастливата орис на нашата блага героиня. Ще се изумите какъв брой бързо, елементарно и забавно е една дама да бъде неотразима.