Първата българка, управляващ директор на Международния валутен фонд, първата българка,

Първата българка, ръководещ шеф на Международния валутен фонд, първата българка, основен изпълнителен шеф на Световната банка, първата българка, заместник-председател на Европейската комисия с сектор „ Бюджет и човешки запаси “, първата българка, комисар по Международно съдействие, филантропична помощ и реакция при рецесии – това са единствено част от функциите на госпожа Кристалина Георгиева. Към тях една от доста значимите за нея е и на майка, брачна половинка и баба. За нас е чест на корицата на сп. ЕVA да бъде една осъществена, съумяла и вдъхновяваща жена, заслужен модел на подражателство.Срещаме се в хотела, в който е отседнала по време на тридневното ѝ посещаване в България, след фотосите ѝ за корица на сп. ЕVA. Преди тях Кристалина Георгиева е имала конференция. А е единствено 11 ч. предобед.Всичко при Кристалина Георгиева се случва доста бързо и оптимално дейно. Времето ѝ е разчетено до последната секунда. И всяка секунда е целеустремено запълнена със смисъл. Точно както има смисъл всяка дума, която госпожа Георгиева изрича. Говори безусловно фокусирано, по-често усмихнато, в това време налично и разумно, без значение дали предлага решения на международни стопански проблеми, дали разяснява комплицирани интернационалните проблеми, или споделя мемоари.Срещата с нея е като нанагорнище на Еверест, тъй като толкоз огромен е пътят, който е минала тя самата от детството си по време на социализма в България, през ранната си младост в гладните и бурни години на прехода, с цел да стигне до позицията на водач на международно равнище, който предлага излаз и осветява пътя на бъдещето за страни в рецесия и на света въобще. Прелетяла е километри за няколко човешки живота, срещнала е международни фигури, които пишат история, предложила е решения, които трансформират ориси, и в това време се отбива да види внучката си малко преди да стартира изявлението ни. Единици могат да имат орис като нейната и да устоят път като нейния. И несъмнено още по-малко от тях биха могли да се държат толкоз непретенциозно, естествено и човешки, колкото умее тя, без да има значение с кого приказва. „ Няма баница в Америка – усмихва се тя – и постоянно когато дойда тук и имам опция, ми е прелестно да си взема. “ Сервират ѝ баница, капучино и газирана вода. Веднага ми предлага. И диалогът ни стартира. Госпожо Георгиева, истина ли е, че се определяте като човек на думите? Точно по този начин. До седми-осми клас бях доста добродушно дете и доста обичах да чета. Прекарвах всяко лято при баба ми и дядо ми на село, в този момент е град – Любимец. И четях подред книгите в селската библиотека. Почнех ли Стайнбек, прочитах всичко от него. Постепенно стигнах до Кант и Спиноза. В 8.-9. клас към този момент четях философия. И ми харесваше да я описвам простичко. През огромното междучасие в девети клас в Седмо учебно заведение от време на време предлагах на съучениците ми да ги срещна с Кант, дори предприемчиво продавахме билети по 4 стотинки и имаше задоволително претенденти да слушат. Целта ми беше да им опиша нещо, което им беше комплицирано и далечно и да го доближа до тях. Започнах да трансформирам тези концепции и в песни, в които да описваме това, което вълнува нашето потомство. И до през днешния ден оценявам доста умеенето човек да споделя това, което усеща и мисли, по метод, по който другите да го схванат. А по какъв начин от човек на думите станахте човек на цифрите? Исках да последвам публицистика, само че по това време тя не беше доста налична. Кандидатстваха доста хора, одобряваха малко. Имаше значение партийната принадлежност на родителите или контактите им. Трудно се влизаше, по тази причина пробвах икономическа социология и политикономия и ме одобриха в Икономическия институт. Започнах да изучавам статистика и открих, че цифрите също могат да описват истории. Статистиката ни оказва помощ да разберем кое е най-естественото, най-вероятното да се случи, само че също и кое е малко евентуално. Например доста евентуално е по Нова година да се купуват най-вече дарове или през зимата да се карат ски. В същото време, както споделяше моят професор по статистика, не всеки път средноаритметичното е безусловно годно. То оказва помощ да разберем трендовете, само че крие и опасности. Той ни го обясняваше по следния метод: в случай че си сложите главата във фурната, а краката – в хладилника, температурата ви ще е междинна, единствено че може и да не сте живи. И въпреки всичко ми харесваше, че посредством статистиката мога да схвана какво ме чака на следващия ден и че цифрите показат трендове. Какво ви се искаше на оня стадий да ви чака в бъдеще? Просто вървях по пътя си. Във втората половина на следването ми осъзнах това, което беше явно от осми клас – че обичам да предавам на другите това, което знам. И като приключих, станах асистентка. И до през днешния ден не преставам да изпитвам огромно наслаждение от това да мога да обясня нещо, което не е елементарно обяснимо, пред огромна публика. И да видя, че стартират да го схващат. Работата ми като ръководещ шеф на Международния валутен фонд е обвързвана и с това, с изключение на с прогнозиране какво ни чака въз основата на цифрите. Нужно е да мога да го обясня на страните членки и на тези, които взимат решения, по метод, по който да им помогне да употребяват тази информация в работата си за положителното на хората. Защото доста огромни неточности се вършат, когато не разбираме тъкмо какъв е казусът на една страна, община или бизнес. Всички ли значими решения в живота ви са били премислени? Или има и такива, които сте взели интуитивно? Няма решение, което съм взела единствено въз основата на разбор. Човек би трябвало да влага и сърцето си. Решенията ми са били подбудени от малко късмет и доста работа. Например до момента в който преподавах в Икономическия институт, Горбачов пристигна на власт в Съветския съюз и в резултат на настъпилите промени от 1986 година позволиха на преподаватели и учени да аплайват за стипендии в западни университети. Моят западен език беше френски. Не знаех британски, само че аплайвах в Британското консулство. За пет месеца интензивно учене, като редом с това работех, научих британски до степен, че да мога да отида във Англия. И през 89-а година, когато падна Желязната завеса, бях от дребното икономисти в България, които разбираха от пазарна стопанска система. Написах първия в България учебник по микроикономикс. Това беше доста значимо, тъй като минавахме от централно обмисляне към свободно придвижване на цените. Много хора у нас не разбираха какво е пазар, какво е търсене и предложение. А аз го написах разбираемо. Учебникът беше наличен и години се продаваше доста сполучливо. Преподавах пред претъпкана публика, тъй като знаех защо приказвам, когато става дума за пазарна стопанска система. И сте били първата българка, кацнала във Фиджи. Да. Поканиха ме като посетител професор и защото във Англия осъзнах, че съм на равна нога с преподавателите там, бях уверена, че ще се оправя. В моя живот постоянно е било значимо да взимам решения бързо. За Фиджи тогава беше нужна виза, както и виза за Австралия, а у нас нямаше нито посолство на Фиджи, нито на Австралия. Как получих визите, е обособен роман, само че най-общо казано, са нужни деятелност и кураж да решиш – аз това ще го направя, и да го изпълниш. Когато кацнах във Фиджи през 1990 година, дамата на паспортен надзор погледна паспорта ми, написа нещо на компютъра, погледна ме и попита: „ Вие от кое място сте? “. Казвам – от България. Тя отново написа нещо и сподели: „ Няма такава страна “. След 48 часа пътешестване до Фиджи това леко ме тормози. Казах си – какво е станало в тези смутни времена, чак пък да ни е изчезнала страната. И се оказа, че съм първата българка, кацнала във Фиджи. Дотогава българин не беше стигал до такава степен.