Земята днес е като слоеста торта - твърда външна кора,

Земята през днешния ден е като слоеста торта - твърда външна кора, гореща, вискозна тога, течна външна вътрешност и твърда вътрешна вътрешност. Това твърдо вътрешно ядро пораства постепенно, когато течното желязо в сърцевината се охлажда и кристализира.

Този развой спомага за задвижването на течното външно ядро, което от своя страна основава магнитното поле, заобикалящо Земята и помагащо за отбрана на планетата от нездравословни галактически лъчения. Не се знае обаче доста за историята на тази желязна топка, необятна 2 442 километра.

Прогнозите за възрастта й варират от половин милиард години до повече от 4 милиарда години – съвсем толкоз, колкото самата Земя (на 4,5 милиарда).

Сега откривателите са изтръгнали дребно парче желязо сред два диаманта и са го взривили с лазери, с цел да доближат до нова оценка от 1 милиард до 1,3 милиарда години – диапазон от дати, който съответствува с измеримо подсилване на магнитното поле на Земята, случило се почти по същото време, написа БГНЕС.

“Земята е неповторима в нашата Слънчева система по това, че има магнитно поле и че е обитаема.

В последна сметка нашите резултати биха могли да бъдат употребявани, с цел да помислим за какво други планети в нашата Слънчева система нямат магнитни полета”, споделя създателят на проучването Юнг-Фу Лин, геолог от Тексаския университет в Остин

Магнитното поле на Земята се задвижва от това, което учените назовават „ геодинамо “. Това е придвижването на богатото на желязо външно ядро, което трансформира планетата в великански, въпреки и някак разпилян магнит.

Геодинамото е отговорно за Северния и Южния полюс на планетата и за невидимия магнитен щит, който отклонява и улавя заредени частици, идващи от слънцето.

Тези частици другояче постепенно биха събличали Земята от нейната атмосфера.

Част от придвижването на вътрешното ядро се зарежда от топлота, известна като неговия източник на топлинна сила. Докато ядрото на планетата последователно се охлажда, то кристализира от вътрешната страна на открито. Този развой на кристализация освобождава сила, която може в допълнение да зарежда придвижването на към момента течната външна вътрешност. Това освобождение на сила от кристализация се назовава композиционен енергиен източник на геодинамото, споделя Лин.

За да открият възрастта на вътрешното ядро откривателите пресъздали изискванията на ядрото в дребен мащаб.

Те загрели парче желязо с дебелина единствено 6 микрона (приблизително същото като дължината на алена кръвна клетка) до температури до 2 727 градуса по Целзий и пръснали тестът сред два диаманта, с цел да пресъздадат рисковото налягане при Земното ядро.

След това те измерили проводимостта на желязото при тези условия.

Това премерване на проводимостта разрешило на откривателите да изчислят топлинното изстудяване на сърцевината, която е разполагаем за зареждане на геодинамото. Те разкрили, че геодинамото черпи към 10 теравата сила от охлаждащото ядро – малко над една пета от количеството топлота, което Земята разпръсква в космоса от повърхността си (46 теравата).

„ Резултатът от 1 милиард до 1,3 милиарда години допуска, че ядрото на Земята е в действителност релативно младо “, споделя Лин.

Все още има въпроси за метода, по който топлината се движи в сърцевината, споделя Лин.

За разлика от тестваната проба, сърцевината не е единствено желязо – тя съдържа и по-леки детайли като въглерод, водород, О2, силиций и сяра.

Но пропорциите на тези леки детайли са незнайни, което затруднява разбирането по какъв начин трансформират проводимостта на вътрешното ядро. Точно върху това в този момент Лин и неговият екип работят.