Възможно ли е водата, по естествен начин, да тече отдолу нагоре?
Земната гравитация е доста мощна, само че дали може водата по натурален метод да й се опълчи и да стартира да тече изпод нагоре?
Отговорът е „ Да, може. “ В случай, че за това се основат подобаващите условия. Например, една вълна на плажа може да се движи изпод нагоре, даже и това да се случи единствено за елементи от секундата. Водата, стичаща се в един сифон също може да тече изпод нагоре, както и същото е годно за водата в някоя локва, в случай че предположим, че се движи нагоре по хартиена салфетка, потопена в нея.
Oще по-любопитното е, че в Антарктика има река, която тече изпод нагоре под един от ледените блокове, които я покриват. И по този начин, ето по какъв начин науката изяснява тези придвижвания на водата нагоре.
Вълни и сифони
Вълните (които черпят силата си от вятъра), приливите (обикновено резултат от гравитационните сили на Луната) и цунамитата (често породени от трусове, подводни свлачища или вулкани) могат да накарат водата да се движи в цялостно несъгласие с гравитацията.
Енергията и силите, които са артикул на тези естествени явления, могат да избутват водата нагоре, позволявайки й по натурален метод да се движи в тази посока в дадена вълна или пък да се издига по брега.
Сифонът пък действа под въздействието на разнообразни налягания. Хората са употребявали сифони още в антични времена. Древните ги употребили за напояване на обработваемите земи и за изработката на вино, твърди проучване, оповестено в сп. Scientific Reports през 2014 година.
В днешно време крадците могат да употребяват сифони, с цел да откраднат горивото от някой автомобил.
Можете да добиете визия по какъв начин действа един сифон, като си визиите две обособени чаши, свързани между тях с тръбичка, която има формата на буквата “U ”, само че обърната наопаки.
Чашата, която е цялостна с вода, е поставена на малко по-високо, а празната чаша стои по-ниско от нея. Ако по време на опита се сложи единият завършек на тръбичката в цялостната с вода чаша и всмукнете (както бихте създали когато пиете със сламка), то тогава водата ще тръгне да тече по тръбичката.
Сифон се основава незабавно щом водата стартира да тече нагоре по едната страна на тръбичката и след това надолу – стичайки се в празната чаша.
Сифоните имат свойството да действат и във вакуум, тъй че в тази обстановка не може да се каже, че атмосферното въздействие има каквато и да било роля, твърди изследване, оповестено в сп. Journal of Chemical Education през 2011 година.
По-скоро е доста евентуално гравитацията и молекулярната кохезия да са свързани с този развой, твърди проучване, оповестено в сп. Scientific Reports през 2015 година.
Гравитацията има свойството да форсира придвижването на водата в долната част на тръбичката и я извежда в чашата, която е по-ниско ситуирана. Вследствие на обстоятелството, че водата има мощни кохезионни връзки, тези водни молекули могат да издърпат водата обратно зад себе си през горната част на тръбичката, твърди Wonderopolis, уеб страница, който дава отговор на разнообразни въпроси от всекидневието ни.
Много други течности обаче, които нямат мощни кохезионни връзки, също по този начин протичат през сифоните, тъй че към момента не е доста ясно по какъв начин тъкмо работят сифоните в другите случаи, споделят експертите от Wonderopolis.
Капилярно деяние
А какво можем да кажем за оня образец с хартиената салфетка? Това деяние, наречено капилярно деяние, разрешава на дребни количества вода да се движат изпод нагоре, в цялостно несъгласие с гравитационните сили, до тогава, докато водата тече през тесни и дребни пространства.
Това течение изпод нагоре се случва когато адхезията (прилепването) на течността по стените на даден материал, като да вземем за пример хартиена салфетка, е по-силно от кохезионните сили, зараждащи сред молекулите на същата тази течност, твърди изследване на име according to the U.S. Geological Survey.
В растенията да вземем за пример, водните молекули са изтегляни нагоре благодарение на капилярите на дървесната тъкан, която оказва помощ за добиване на вода от почвата, споделят от USGS.
Антарктическата река
Има река, която тече изпод нагоре под един от ледените блокове, които я покриват, твърди Робин Бел, професор по геофизика в Columbia University’s Lamont-Doherty Earth Observatory в Ню Йорк.
Под континенталните ледове (антарктическия ледников щит) лежи планинската верига Гамбурцев – големи и солидни върхове и долини, които са почти с размерите на Алпите в Европа, споделя тя.
„ В техните долини има вода “, споделя Бел пред уеб страницата Live Science. „ Знаем това, тъй като когато прелитаме над тях, ехото от радарът, чийто сигнал минава през леда, е доста по-силно. “
„ Още един завладяващ факт е, че откривателите могат да познаят, че реката тече наопаки, тъй като ледът, който я покрива в тази й съответна част е завършен наопаки на останалата част от леда, под който течението е в естествена посока ”, споделят от Live Science. Тази класификация на леда и голямото налягане, което леденият блок оказва върху водата, избутват водата и я карат да тече изпод нагоре.
„ Осъзнахме, че ледът избутва водата изпод нагоре, карайки я да се движи в противоположна на естествената посока “, споделя Бел.
Има и други образци, в които водата по натурален метод се е движила изпод нагоре. Например, когато земетресение с магнитуд 8 по Рихтер разтресло югоизточната част на Мисури толкоз мощно, че река Мисисипи за известно време почнала да тече наопаки.
В допълнение – проучване, оповестено в сп. Physical Review Letters през 2006 година, е посочило, че дребни количества вода, сложени върху нагорещена повърхнина – парещ тиган – могат да „ изкачват “ дребни стълбички, основани от водна пара при положение, че водата е задоволително гореща.
