Мрачна прогноза! Земетресение може да предизвика потоп в центъра на Благоевград
Земетресение може да потопи под вода центъра на Благоевград. В пъти е намалял дебитът на минералните води, а подземните реки и потоци към и под града, маркирани в карта от водното сдружение през 1931 година, на доста места са пресъхнали, написа в. Струма.бг. Констатациите са на геодезисти и архитекти, а за коментар на актуалната конюнктура потърсихме основния проектант на община Благоевград Васил Тинчев:
– Арх. Тинчев, имате ли данни с какъв брой е намалял дебитът на минералните води в града, които са една от емблемите на Благоевград? – - Да и те са в пъти. Например за минералната вода, която отива към остарелия плувен басейн, предан на концесия на Н. Галчев, дебитът е паднал сред 2 и 3 пъти. Това е същата вода, която излиза при остарялата баня под стадиона. Христо Ковачки, концесионер на банята, също ми споделяше, че към 2 пъти е намалял дебитът на минералната вода там.
– За какъв интервал от време се е случило това?
– За последните 20 години единствено. инж. Митко Митев, който беше зам. кмет по строителството в първия мандат на Костадин Паскалев, още тогава се е занимавал с тематиката за водата и в тази връзка с дебита за банята и остарелия плувен басейн. Покрай тези изследвания ми споделяше, че са открили, че най-малко 2 пъти намалял дебитът на минералните води. Тогава са викали експерти от София, които са изследвали всичо. Тогава е изследвана и носимоспособност на почвата в кв. „ Бялата висота “ и са обрисувани и зони, където може да се строи и където изобщо не може да се строи. Това обаче е пропуснато да се означи тогава и в общия организационен проект, и в подробните устройствени проекти и в този момент поради тези проучвания гледаме всеки капиталов обект, който идва за утвърждение, дали няма да попадне в зона, в която, в случай че се направи, ще се свлече няколко парцела по- надолу.
– Констатациите от последните 2 десетилетия значат ли, че има заплаха минералните извори един ден да пресъхнат или да изчезнат?
– В обозримото минало преди към век по мемоари на локални хора в Благоевград са текли доста вади в разнообразни направления, главно от местността Баларбаши към града. И в този момент, като вършим сондажи, се открива, че на доста места има речни дерета, излизат трошляк и наноси, само че сега не във всяко от тях има или излиза вода. Затова за всеки парцел в центъра, за който има капиталови планове, предлагам да се създадат положителни сондажи, с цел да не се стига до нещастия и нежелани обстановки. Преди 30-ина години, когато се строи партийният дом в центъра на града, в който в този момент са АУБ и ЮЗУ, изпод изскочи вода и тя беше половин метър. Затова направиха фундаментна плоча и хидроизолация, колкото е могло за времето да се направи. Но пък при строителството на комплекс „ Ален мак “, доколкото знам, не е излизала вода. Подобна е обстановката и в кв. 9, теренът против ІІІ главно учебно заведение, който в този момент се застрои и преди години беше цялостно с вода. Преди там да стартират притежателите строителство бихме три сонди – в двата края и по средата се видя, че в единия от парцелите вода ще има и тя ще излиза на 6 метра дълбочина. Затова трябваше да се събира в кладенци с поплавък, който да включва помпа, та честата и утаена вода да се изпомпва в канализационната мрежа на града. Там се взеха всички ограничения. Интересното е, че при ъгловата дребна кооперация в региона, последната в посока гарата, не излезе вода. А 5-6 метра зад него водният дирек беше 90 см. Натрупаха баластра, проби през нея и излезе. Не излезе вода на терена на Марек Тасев, нито на този, на който строи компанията на К. Хаджигаев, а при Иван Хаджиев излезе малко, която единствено леко сълзеше към М. Тасев. И се взеха ограничения. Незначително количество вода излезе и на терена на остарялата автогара, който сега се застроява. Това са били канали и дерета, някои от тях са настоящи, други са пресъхнали. По-опасното и значително от позиция на хидрогеологията е, че има един разлом, който потегля някъде от края на новия квартал на Баларбаши, след острия завой над къщата на Кирил Пендев. Там някъде към завоя има геоложки разлом, който върви надолу и минава при входа на стадиона, оттова извива в посока „ Вароша “. Това беше причина хидрогеологът инж. Кирил Станоев, който преди години беше началник група „ Геология “ в Районна проектантска опганизация “ – Благоевград, да предизвестява, че там минава огромен тръбопровод, който зарежда V микрорайон. Инж. Станоев предупреждаваше, ча в случай че стане земетресение, там е допустимо да има разсет и този тръбопровод да се спука и да отнесе всичко по ул. „ Септемврийска “ към операта и площад „ Македония “. Това е по-опасното. В картите на Водния профсъюз от 1930-1934 година много усърдно са снимани и маркирани тези дерета, които в този момент не съществуват. Тази карта е нанесена и съвместена с кадастъра на Благоевград. На доста места, като сме работили, в региона на ІV микрорайон и към ЮЗУ бяха маркирани такива дерета, много огромни освен това. Настоях да ги обходим и на място се вижда, че 30-а година е било дере, а след 80 година няма и спомен от вода.
– Да разбирам, че постепенно, само че несъмнено се засушава…
– Променя се оттокът. Някога е имало гори, в този момент баирите на Баларбаши са лозя. Променен е водният отток, както и съставът на почвата. На доста места при изкопните работи на градежите са отнети пластове или елементи от тях, някои от които са пропущали вода, други са били глинести и са насочвали водата в друга посока, та в тази връзка към този момент се трансформира и геологияата. Заради смяната на водния състав на почвата тук-там се получават слягания и улягане на почвата и по този начин с времето се трансформират нещата.
– Има ли някаква възможност да се повтори наводнението от 1954 година в Благоевград?
– През 1988-1989 година беше направено водохващане на височина 1000 метра в Рила и почти рилската вода на тази височина беше отведена в посока София. Това незабавно се усети по-късно, през деветдесетте години имаше много сушави и тогава за първи път видяхме нещо, което не бяхме виждали в Благоевград, лятно време да можеш да минеш с обувки по дъното на р. Благоевградска Бистрица, без да се намокриш. Сега към този момент това е реалност всяка година. Просто тъй като ние, благоевградчани, разчитаме на водния отток от 1000 м надолу. Затова и страховити прогнози като повторение на приливната вълна от 1954 година по Бистрица няма по какъв начин да се случат към този момент. Просто тъй като водата я няма, тя е хваната и пренасочена.
– В тази връзка има ли късмет в миналото язовир „ Ракочевица “ да стане факт и да подсигурява водата на цялата община, без значение от сушата? Доколкото имам информация огромна част от инфраструктурата за него е направена.
– Шансът на този язовир беше през 1995-1997 година, в случай че не се неистина, когато имаше лобиране от локалните депутати, страната имаше задоволително средства и парите бяха заделени. Трябваше единствено да се усвоят. Тогава строителните компании в Благоевград не можаха да се консолидират в консорциум и да усвоят за късото време, което бе обещано тези пари. След това си взеха поука и го направиха за Американския унивеситет.
– Има ли въпреки всичко късмет за „ Ракочевица “?
– Никакви прогнози не мога да дам, тъй като за реализиране на подобен план не може да става дума за общински вложения. Нужни са десетки милиони, нещо, което може да обезпечи единствено страната, само че пък изплащането по-късно на тези вложения ще се отрази евентуално на цената на водата.
– Може ли да се случи с еврофинансиране?
– Не мисля, тъй като е доста мъчно да се отговори на всички условия, които са ужасно доста. Държавата, вместо да изсипва милиони в Цанков камък, можеше тези средства да разпредели на няколко по-малки обекти, с цел да се позволи като цяло казусът в страната. Но с цел да стане такова нещо, е нужна дълготрайна тактика за развиване на страната в околните 20-30 години и плануваното да се осъществя поредно от всички държавни управления в този интервал.
– Арх. Тинчев, имате ли данни с какъв брой е намалял дебитът на минералните води в града, които са една от емблемите на Благоевград? – - Да и те са в пъти. Например за минералната вода, която отива към остарелия плувен басейн, предан на концесия на Н. Галчев, дебитът е паднал сред 2 и 3 пъти. Това е същата вода, която излиза при остарялата баня под стадиона. Христо Ковачки, концесионер на банята, също ми споделяше, че към 2 пъти е намалял дебитът на минералната вода там.
– За какъв интервал от време се е случило това?
– За последните 20 години единствено. инж. Митко Митев, който беше зам. кмет по строителството в първия мандат на Костадин Паскалев, още тогава се е занимавал с тематиката за водата и в тази връзка с дебита за банята и остарелия плувен басейн. Покрай тези изследвания ми споделяше, че са открили, че най-малко 2 пъти намалял дебитът на минералните води. Тогава са викали експерти от София, които са изследвали всичо. Тогава е изследвана и носимоспособност на почвата в кв. „ Бялата висота “ и са обрисувани и зони, където може да се строи и където изобщо не може да се строи. Това обаче е пропуснато да се означи тогава и в общия организационен проект, и в подробните устройствени проекти и в този момент поради тези проучвания гледаме всеки капиталов обект, който идва за утвърждение, дали няма да попадне в зона, в която, в случай че се направи, ще се свлече няколко парцела по- надолу.
– Констатациите от последните 2 десетилетия значат ли, че има заплаха минералните извори един ден да пресъхнат или да изчезнат?
– В обозримото минало преди към век по мемоари на локални хора в Благоевград са текли доста вади в разнообразни направления, главно от местността Баларбаши към града. И в този момент, като вършим сондажи, се открива, че на доста места има речни дерета, излизат трошляк и наноси, само че сега не във всяко от тях има или излиза вода. Затова за всеки парцел в центъра, за който има капиталови планове, предлагам да се създадат положителни сондажи, с цел да не се стига до нещастия и нежелани обстановки. Преди 30-ина години, когато се строи партийният дом в центъра на града, в който в този момент са АУБ и ЮЗУ, изпод изскочи вода и тя беше половин метър. Затова направиха фундаментна плоча и хидроизолация, колкото е могло за времето да се направи. Но пък при строителството на комплекс „ Ален мак “, доколкото знам, не е излизала вода. Подобна е обстановката и в кв. 9, теренът против ІІІ главно учебно заведение, който в този момент се застрои и преди години беше цялостно с вода. Преди там да стартират притежателите строителство бихме три сонди – в двата края и по средата се видя, че в единия от парцелите вода ще има и тя ще излиза на 6 метра дълбочина. Затова трябваше да се събира в кладенци с поплавък, който да включва помпа, та честата и утаена вода да се изпомпва в канализационната мрежа на града. Там се взеха всички ограничения. Интересното е, че при ъгловата дребна кооперация в региона, последната в посока гарата, не излезе вода. А 5-6 метра зад него водният дирек беше 90 см. Натрупаха баластра, проби през нея и излезе. Не излезе вода на терена на Марек Тасев, нито на този, на който строи компанията на К. Хаджигаев, а при Иван Хаджиев излезе малко, която единствено леко сълзеше към М. Тасев. И се взеха ограничения. Незначително количество вода излезе и на терена на остарялата автогара, който сега се застроява. Това са били канали и дерета, някои от тях са настоящи, други са пресъхнали. По-опасното и значително от позиция на хидрогеологията е, че има един разлом, който потегля някъде от края на новия квартал на Баларбаши, след острия завой над къщата на Кирил Пендев. Там някъде към завоя има геоложки разлом, който върви надолу и минава при входа на стадиона, оттова извива в посока „ Вароша “. Това беше причина хидрогеологът инж. Кирил Станоев, който преди години беше началник група „ Геология “ в Районна проектантска опганизация “ – Благоевград, да предизвестява, че там минава огромен тръбопровод, който зарежда V микрорайон. Инж. Станоев предупреждаваше, ча в случай че стане земетресение, там е допустимо да има разсет и този тръбопровод да се спука и да отнесе всичко по ул. „ Септемврийска “ към операта и площад „ Македония “. Това е по-опасното. В картите на Водния профсъюз от 1930-1934 година много усърдно са снимани и маркирани тези дерета, които в този момент не съществуват. Тази карта е нанесена и съвместена с кадастъра на Благоевград. На доста места, като сме работили, в региона на ІV микрорайон и към ЮЗУ бяха маркирани такива дерета, много огромни освен това. Настоях да ги обходим и на място се вижда, че 30-а година е било дере, а след 80 година няма и спомен от вода.
– Да разбирам, че постепенно, само че несъмнено се засушава…
– Променя се оттокът. Някога е имало гори, в този момент баирите на Баларбаши са лозя. Променен е водният отток, както и съставът на почвата. На доста места при изкопните работи на градежите са отнети пластове или елементи от тях, някои от които са пропущали вода, други са били глинести и са насочвали водата в друга посока, та в тази връзка към този момент се трансформира и геологияата. Заради смяната на водния състав на почвата тук-там се получават слягания и улягане на почвата и по този начин с времето се трансформират нещата.
– Има ли някаква възможност да се повтори наводнението от 1954 година в Благоевград?
– През 1988-1989 година беше направено водохващане на височина 1000 метра в Рила и почти рилската вода на тази височина беше отведена в посока София. Това незабавно се усети по-късно, през деветдесетте години имаше много сушави и тогава за първи път видяхме нещо, което не бяхме виждали в Благоевград, лятно време да можеш да минеш с обувки по дъното на р. Благоевградска Бистрица, без да се намокриш. Сега към този момент това е реалност всяка година. Просто тъй като ние, благоевградчани, разчитаме на водния отток от 1000 м надолу. Затова и страховити прогнози като повторение на приливната вълна от 1954 година по Бистрица няма по какъв начин да се случат към този момент. Просто тъй като водата я няма, тя е хваната и пренасочена.
– В тази връзка има ли късмет в миналото язовир „ Ракочевица “ да стане факт и да подсигурява водата на цялата община, без значение от сушата? Доколкото имам информация огромна част от инфраструктурата за него е направена.
– Шансът на този язовир беше през 1995-1997 година, в случай че не се неистина, когато имаше лобиране от локалните депутати, страната имаше задоволително средства и парите бяха заделени. Трябваше единствено да се усвоят. Тогава строителните компании в Благоевград не можаха да се консолидират в консорциум и да усвоят за късото време, което бе обещано тези пари. След това си взеха поука и го направиха за Американския унивеситет.
– Има ли въпреки всичко късмет за „ Ракочевица “?
– Никакви прогнози не мога да дам, тъй като за реализиране на подобен план не може да става дума за общински вложения. Нужни са десетки милиони, нещо, което може да обезпечи единствено страната, само че пък изплащането по-късно на тези вложения ще се отрази евентуално на цената на водата.
– Може ли да се случи с еврофинансиране?
– Не мисля, тъй като е доста мъчно да се отговори на всички условия, които са ужасно доста. Държавата, вместо да изсипва милиони в Цанков камък, можеше тези средства да разпредели на няколко по-малки обекти, с цел да се позволи като цяло казусът в страната. Но с цел да стане такова нещо, е нужна дълготрайна тактика за развиване на страната в околните 20-30 години и плануваното да се осъществя поредно от всички държавни управления в този интервал.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ