Земеделските стопани, които получават субсидии, задължително да застраховат площите си.

Земеделските стопани, които получават дотации, наложително да застраховат площите си. А от платената сума може да се вършат отчисления, с които да се подкрепи битката с естествените бедствия, включително и предотвратяването на градушки. Предложението е на Асоциацията на застрахователите в България. От АЗБ очакват да се възобнови работата по закона за предварителна защита от неподходящи климатични събития, по-известен като закона за битка с градушките. Проектът бе импортиран в Народното събрание от някогашния аграрни министър Румен Порожанов, само че бе стопиран от шефа на земеделската комисия в Народното събрание Десислава Танева. Сега Танева е министър.  
Първоначално законопроектът предвиждаше застрахователните компании да се включат във финансирането на битката с градушките, като всяка година отчисляват 0.8% от всички имуществени застраховки. От земеделците пък се искаше да заплащат такса от 0.50 лева за всеки декар. Така бюджетът за битка с градушките би се нараснал двойно - от 13 млн. лева, давани сега от страната, на 28 млн. лв.. Впоследствие планът претърпя смяна - застрахователите бяха извадени от схемата, а вноската на всеки собственик, който получава дотации за повърхност, бе повишена на 0.75 лева за декар. Това обаче предизвика недоволството на земеделските стопани, а Танева даде обещание да преработи проекта, като изясни, че без застрахователите няма по какъв начин да се финансира битката с естествените бедствия.
Ако страната направи наложително застраховането на субсидирани площи, тогава във всяка лавица може да се включи %, който да се отчислява за предварителна защита на природни бедствия, счита АБЗ. Сега по разнообразни аргументи доста стопани не застраховат земите си и приходите от обезпечаване на агроплощи са едвам 16.2 млн. лева при общ размер на приходите в застраховането от 2.18 милиарда лева През предходната година на фермери са изплатени 115.7 млн. лева компенсации, което значи, че тази застраховка е мощно губеща. 

Задължителното обезпечаване се налагало и поради все по-мащабните климатични промени -  " даже региони, които не са виждали градушка с десетилетия, към този момент страдат от това естествено злополучие ", уточни Юри Копач от " Дженерали ". Според него би трябвало да се помисли и за по-модерни начини за битка с градушките - да вземем за пример като плазмените оръдия, употребени във Франция. Ракетният и самолетният прийом, на които разчитало нашето земеделско министерство, не можели да решат казуса. Освен това разбиването на градоносни облаци с ракети създавало значителни извалявания и наводнения, които също били пагубни за реколтата.