Зеленият сертификат играе точно ролята на морков и пръчка“ за

Зеленият документ играе тъкмо ролята на „ морков и пръчка “ за интервал от време, счита политическият психолог Политическият психолог проф. Антоанета Христова разяснява пред Tribune.bg въвеждането на „ зеления “ документ, имунизацията, както и държанието на служебния здравен министър Стойчо Кацаров в седмици на ужасяваща коронакриза. Пред медията ни тя разяснява и отговорността на Румен Радев, както и казука с Кирил Петков, за който бе решено, че е нарушил Конституцията.   - Проф. Христова, какво е Вашето мнение за прелюдия зелен документ. Не наподобява ли тази мярка на служебното държавно управление на метода „ морков и пръчка “? - Зеленият документ играе тъкмо ролята на „ морков и пръчка “ за интервал от време, т.е. това е кратковременна мярка, която демонстрира положителни резултати на опашки на хора пред местата за имунизация, само че никога няма да позволи казуса, тъй като той е доста бездънен. Ако се върнем при започване на здравната рецесия, ще си спомним, че Националния действен щаб и ограниченията, които предприе, бяха мощно одобрявани. Защо от даден политически миг, недоверието се усили и се насити експертното и политическо говорене с тези, против НОЩ? НОЩ съчетаваше два престижа – и политически, и експертен. В момента, в който беше нападнат от избрани експертни лица и политици, които търсеха заход към властта, се сътвори среда на съмнение към дейностите, които се подхващат. Ако създадем разбор на страните, в които има висока степен на имунизация, ще забележим, че там имаме доверие в експертизата и точно тя ръководи здравната рецесия. В допълнение, там, доверието към формалната медицина, грижата за другите и прагматичния интерес за работеща стопанска система, преобладават над обществено изразените антиваксерски подозрения. Сега към този момент е късно. Затова към днешна дата ще виждаме хора, които търсят подправени документи, хора, които се крият, хора, които посещават по няколко пъти на седмица лаборатории, с цел да ревизират положението си, а не толкоз предпочитание за  имунизиране. Как се схваща обстановката във Швеция, да вземем за пример, където 80% са имунизирани? „ Ако би трябвало да се имунизирам в името на прагматичния ми интерес – моя, другия и на обществото, аз ще се имунизирам без значение, че може би ще дам в жертва други мои полезности “. Докато ние мислим самостоятелно и йерархично, т.е. – „ Ако ми наредят и няма къде да тичам, ще се имунизирам, само че в случай че ме убеждават и би трябвало да взема решение, защото нямам доверие на тези, които ми подреждат, няма да се имунизирам. “ Единственият миг, при която имахме допирателна с шведите, това е началото на ръководство на рецесията, когато в Националния действен щаб бяха съчетани експертиза и политика. Можем да си създадем заключения – по какъв начин страната и ръководството ни би трябвало да работят, с цел да реализираме успеваемост. - Какво мислите за имунизациите в народопсихологията и за ролята на партиите в това отвращение за имунизация? - Винаги има хора, които се съмняват. Реално видяно подозрението във имунизациите, антиваксарството се базира на протест, на съмнение по отношение на тези, които са на власт. Затова страни, в които имаме висока степен на съмнение, каквото е в нашата страна, ще има доста висока % на антиваксъри. Процентът е взаимен на недоверието към политическата система. Всяко нещо в страната се нападна и се тества степента на неговата устойчивост. Кой е отговорен за това? Кой си позволи посредством атакуване на държавността да обезсили опцията за справяне с рецесиите? Виновни са тези, които слагат под подозрение системата. Тези, които не търсят по какъв начин да я подобрят, а желаят да я разрушат. Въпреки че, официално приказват за правдивост и за водещата роля на закона, действителното държание на водачите на протестните партии докара до образци на неспазване на закона, до двойни и тройни стандарти. Тази среда, в която живеем сега естествено усилва казуса с тайните теории, казуса с недоверието в специалистите и естествено води до това, което виждаме в този момент. - В този ред на мисли по какъв начин бихте коментирали поръчките на президента Румен Радев и министър Стойчо Кацаров, че партиите носят виновност, а те самите мислят единствено за здравето на хората? - Това са неуместни тези. Знаете ли, сега се намираме в обстановка, в която нещата са доста ясни, съвсем няма нюанси на оценката. Нещата са бяло и черно. Тогава, когато обстановката е толкоз семпла за интелектуално схващане, когато е ясно, че това са тези, на които съвсем няма човек, който да повярва, и са просто казани напук или защитно, или тъй като нямат друго какво да кажат в свое опрощение, в случай че има хора, които дотам да не им е ясна обстановката, това значи, че сме напуснали „ здравия разсъдък “ и сме се потопили само в прочувствените си пристрастия до степен да не можем да преценим какъв е прагматичния път за обособения човек и за страната. Затова сега публичната обстановка ни е докарала до поляризирано, „ бяло-черно мислене “, което не предлага ефикасни решения. - Тези дни стана ясно  какво е решението на Конституционния съд по проблема „ Кирил Петков “. То повдига най-много политически въпроси. Един от тези въпроси е дали Петков не би трябвало да се отдръпна от предизборната акция, защото е заемал поста министър на стопанската система в нарушаване на Конституцията. Изобщо по какъв начин тази обстановка би повлияла на изборите на 14 ноември и на поддръжката както за Кирил Петков, по този начин и за президента Радев, който е подписал противоконституционен декрет? - Петков изрично би трябвало да излезе от предизборната акция. Ако той твърди, че не е осъзнавал декларацията, която е подписвал и не е познавал процедурите за отвод от поданство, то значи, че той надълбоко не схваща действителността и има потребност от профилирана помощ. Другият вид е, че е разбирал доста добре какво прави и това значи, че би трябвало незабавно да бъде отхвърлен или самичък да се в профил от предизборната акция, с цел да не слага хората към себе си в неуместна обстановка. В съответния случай тезата е ясна, до степен, че всяко подозрение към нея също може да буди съмнения. В момента се прави опит Конституцията да бъде атакувана. Има хора, които позволяват, че Конституцията може да бъде четена, както ни се харесва. Аз не знам дали тези хора осъзнават, че това е деяние против националната сигурност. Не знам дали осъзнават, че когато имаш настояща Конституция, в случай че ти си търпелив към нейното нарушение и в случай че няма строги наказания, това работи против страната и нейните устои. Това е знак, това е червен знак – стоп. Би трябвало да се каже – „ Така не може! Който нарушава, ще получи наказания, без значение от това до каква степен благо ви се усмихва “. Необходим е явен знак, че човек с двойно поданство не може да бъде в ръководството на страната, тъй като това е обвързвано с лоялността към страната, на която принадлежиш. И явен знак, че в случай че искаш да управляваш би трябвало да познаваш, а и да спазваш законите, че те не се отнасят единствено за тези, които са ни неуместни. - Виждаме, че с изключение на тежката здравна рецесия, в която страната ни се намира, затъваме и в икономическа и енергийна. Защо тотално се изпуснаха юздите в страната?   - Отговорът е доста елементарен – тъй като партиите на смяната несполучливо се занимаваха в Народното събрание повече да изчегъртват, да приказват отрицателно и да търсят метод по какъв начин да отстранен ГЕРБ от живия живот. Защото се занимаваха по какъв начин да си обезпечат влизане в Народното събрание, да си обезпечават комфорт посредством измененията в изборния кодекс, да вземем за пример. Те не се занимаваха с това какъв е казусът на гласоподавателите и за това какви превантивни ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да се олекотят ударите от здравната, икономическа и политическа рецесии. Отрицаващата цел в никакъв случай не води до решение на проблемите. околко може да се разчита, че няма да има фалшификации? Зеленият документ играе тъкмо ролята на „ морков и пръчка “ за интервал от време, т.е. това е кратковременна мярка, която демонстрира положителни резултати на опашки на хора пред местата за имунизация, само че никога няма да позволи казуса, тъй като той е доста бездънен. Ако се върнем при започване на здравната рецесия, ще си спомним, че Националния действен щаб и ограниченията, които предприе, бяха мощно одобрявани. Защо от даден политически миг, недоверието се усили и се насити експертното и политическо говорене с тези, против НОЩ? НОЩ съчетаваше два престижа – и политически, и експертен. В момента, в който беше нападнат от избрани експертни лица и политици, които търсеха заход към властта, се сътвори среда на съмнение към дейностите, които се подхващат. Ако създадем разбор на страните, в които има висока степен на имунизация, ще забележим, че там имаме доверие в експертизата и точно тя ръководи здравната рецесия. В допълнение, там, доверието към формалната медицина, грижата за другите и прагматичния интерес за работеща стопанска система, преобладават над обществено изразените антиваксерски подозрения. Сега към този момент е късно. Затова към днешна дата ще виждаме хора, които търсят подправени документи, хора, които се крият, хора, които посещават по няколко пъти на седмица лаборатории, с цел да ревизират положението си, а не толкоз предпочитание за  ваксиниране. Как се схваща обстановката във Швеция, да вземем за пример, където 80% са имунизирани? „ Ако би трябвало да се имунизирам в името на прагматичния ми интерес – моя, другия и на обществото, аз ще се имунизирам без значение, че може би ще дам в жертва други мои полезности “. Докато ние мислим самостоятелно и йерархично, т.е. – „ Ако ми наредят и няма къде да тичам, ще се имунизирам, само че в случай че ме убеждават и би трябвало да взема решение, защото нямам доверие на тези, които ми подреждат, няма да се имунизирам. “ Единственият миг, при която имахме допирателна с шведите, това е началото на ръководство на рецесията, когато в Националния действен щаб бяха съчетани експертиза и политика. Можем да си създадем заключения – по какъв начин страната и ръководството ни би трябвало да работят, с цел да реализираме успеваемост. Какво мислите за имунизациите в народопсихологията и за ролята на партиите в това отвращение за имунизация? Винаги има хора, които се съмняват. Реално видяно подозрението във имунизациите, антиваксарството се базира на протест, на съмнение по отношение на тези, които са на власт. Затова страни, в които имаме висока степен на съмнение, каквото е в нашата страна, ще има доста висока % на антиваксъри. Процентът е взаимен на недоверието към политическата система. Всяко нещо в страната се нападна и се тества степента на неговата устойчивост. Кой е отговорен за това? Кой си позволи посредством атакуване на държавността да обезсили опцията за справяне с рецесиите? Виновни са тези, които слагат под подозрение системата. Тези, които не търсят по какъв начин да я подобрят, а желаят да я разрушат. Въпреки че, официално приказват за правдивост и за водещата роля на закона, действителното държание на водачите на протестните партии докара до образци на неспазване на закона, до двойни и тройни стандарти. Тази среда, в която живеем сега естествено усилва казуса с тайните теории, казуса с недоверието в специалистите и естествено води до това, което виждаме в този момент. В този ред на мисли по какъв начин бихте коментирали заявките на президента Румен Радев и министър Стойчо Кацаров, че партиите носят виновност, а те самите мислят само за здравето на хората? Това са неуместни тези. Знаете ли, сега се намираме в обстановка, в която нещата са доста ясни, съвсем няма нюанси на оценката. Нещата са бяло и черно. Тогава, когато обстановката е толкоз семпла за интелектуално схващане, когато е ясно, че това са тези, на които съвсем няма човек, който да повярва, и са просто казани напук или защитно, или тъй като нямат друго какво да кажат в свое опрощение, в случай че има хора, които дотам да не им е ясна обстановката, това значи, че сме напуснали „ здравия разсъдък “ и сме се потопили само в прочувствените си пристрастия до степен да не можем да преценим какъв е прагматичния път за обособения човек и за страната. Затова сега публичната обстановка ни е докарала до поляризирано, „ бяло-черно мислене “, което не предлага ефикасни решения. Тези дни стана ясно  какво е решението на Конституционния съд по проблема „ Кирил Петков “. То повдига най-много политически въпроси. Един от тези въпроси е дали Петков не би трябвало да се отдръпна от предизборната акция, защото е заемал поста министър на стопанската система в нарушаване на Конституцията. Изобщо по какъв начин тази обстановка би повлияла на изборите на 14 ноември и на поддръжката както за Кирил Петков, по този начин и за президента Радев, който е подписал противоконституционен декрет? Петков изрично би трябвало да излезе от предизборната акция. Ако той твърди, че не е осъзнавал декларацията, която е подписвал и не е познавал процедурите за отвод от поданство, то значи, че той надълбоко не схваща действителността и има потребност от профилирана помощ. Другият вид е, че е разбирал доста добре какво прави и това значи, че би трябвало незабавно да бъде отхвърлен или самичък да се в профил от предизборната акция, с цел да не слага хората към себе си в неуместна обстановка. В съответния случай тезата е ясна, до степен, че всяко подозрение към нея също може да буди съмнения. В момента се прави опит Конституцията да бъде атакувана. Има хора, които позволяват, че Конституцията може да бъде четена, както ни се харесва. Аз не знам дали тези хора осъзнават, че това е деяние против националната сигурност. Не знам дали осъзнават, че когато имаш настояща Конституция, в случай че ти си търпелив към нейното нарушение и в случай че няма строги наказания, това работи против страната и нейните устои. Това е знак, това е червен знак – стоп. Би трябвало да се каже – „ Така не може! Който нарушава, ще получи наказания, без значение от това до каква степен благо ви се усмихва “. Необходим е явен знак, че човек с двойно поданство не може да бъде в ръководството на страната, тъй като това е обвързвано с лоялността към страната, на която принадлежиш. И явен знак, че в случай че искаш да управляваш би трябвало да познаваш, а и да спазваш законите, че те не се отнасят единствено за тези, които са ни неуместни. Виждаме, че с изключение на тежката здравна рецесия, в която страната ни се намира, затъваме и в икономическа и енергийна. Защо тотално се изпуснаха юздите в страната? Отговорът е доста елементарен – тъй като партиите на смяната несполучливо се занимаваха в Народното събрание повече да изчегъртват, да приказват отрицателно и да търсят метод по какъв начин да отстранен ГЕРБ от живия живот. Защото се занимаваха по какъв начин да си обезпечат влизане в Народното събрание, да си обезпечават комфорт посредством измененията в изборния кодекс, да вземем за пример.  Те не се занимаваха с това какъв е казусът на гласоподавателите и за това какви превантивни ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да се олекотят ударите от здравната, икономическа и политическа рецесии. Отрицаващата цел в никакъв случай не води до решение на проблемите.