Зеленият преход няма да бъде лесен и никой не го

Зеленият преход няма да бъде елементарен и никой не го твърди. Но дали приказваме за 40% понижаване на излъчванията или отвод от въглищата до 2038 година, ние сме поели ясни задължения за отвод от стопанска система на изкопаеми горива и въглища. Затова е по-добре да сме готови и хората в най-засегнатите райони от затварянето на мините да съумеят да се преквалифицират и да намерят нови сфери за професионално развиване. тъй като концентрирането на прехода в един интервал и случването му внезапно може да докара до загуби от най-малко 877 млн. лв. на година от брутна добавена стойност, в случай че не бъдат подхванати ограничения в този момент. Това предизвестяват териториалните проекти на Стара Загора, Кюстендил и Перник, които са част от Програмата Региони в развиване 2021-2027 година. Вече е подготвена и екологичната оценка на програмата, която Министерството на енергетиката разгласява преди седмица. В специфичната глава за Справедлив преход е разказано, че окончателната дата за затваряне на въглищата ще бъде записана в акт на Народното събрание през 2023 година. Това е реалност, който ще се случи, само че въпросът е по кое време. Това ни навежда на мисълта, че каквито и промени да желаяме от Европейска комисия в Плана, ние наложително би трябвало да се подготвим за неизбежното и към от дълго време поетите задължения да се откажем от въглищата в името на общата цел на Европейски Съюз за понижаване с 55% на излъчванията до 2030 година и въглеродна индиферентност до 2050 година. От Териториалните проекти за обективен преход, включени в екологичната оценка на програмата излиза наяве, че както беше препоръчано от последния постоянен кабинет финално държавна компания ще ръководи преструктурирането на въглищните райони. Предвижда се предприятието, което ще поеме рекултивацията на въглищните терени да бъде основано през тази година, с цел да стартира процеса на планирането. Основните оценки на заинтригуваните страни по програмата са свързани с доста високата цел за понижаване на излъчванията на CO2 с 40% до 2026 година спрямо 2019 година. Предложенията са свързани с по-ясен механизъм за ръководство и включване на Института за резистентен преход и развиване в програмирането и осъществяването на задачите. Също по този начин измежду предложенията е включване на огромните предприятия в Стара Загора заради смисъла им за локалната стопанска система и позитивни мнения за основаването на държавна компания „ Конверсия на въглищни региони “. Включване на създаването на CCS и CCUS технологии в обсега на ТПСП. Плановете ще включват ограничения за поддръжка на освободените служащи, в това число варианти за приемане на компенсационни пакети под формата на възобновяване на разноски или дялове в бъдещи нови промишлености в района. Била е подчертана нуждата от публично разискване на нова енергийна тактика на България, която да показа визията за развиване на бранша. Комисията за енергиен преход  сформира разнообразни сюжети за енергиен преход В момента Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет по Европейската зелена договорка сформира разнообразни сюжети за енергиен преход, които ще бъдат базата за отчет, включващ пътна карта за преустановяване на потреблението на въглища. За да поддържа горепосочения преход, ПВУ на България концентрира 58,9 % от всички финансови запаси за ограничения за зелен преход и промяна в поддръжка на задачите в региона на климата до 2026 година Планът планува вложения в размер на 1,7 милиарда евро в региона на възобновимите енергийни източници, съхранението на електрическа енергия и потенциала на междусистемните връзки, както и над 1 милиарда евро за енергийно дейно възобновяване на сградния фонд. Основните ограничения включват: Увеличаване на потенциала на ВЕИ в България с най-малко 3500 MW спомагателни мощности, най-вече вятър и слънце до 2026 година Това би трябвало да бъде реализирано посредством набор от амбициозни промени за увеличение на производството на сила от ВЕИ и вложения в поддръжка на разгръщането на най-малко 1425 MW от този потенциал от ВЕИ, със взаимно ситуирани най-малко 350 MW системи за предпазване на сила. Създаване на национална инфраструктура за предпазване на електрическа енергия на мрежово равнище от 6000 MWh приложим енергиен потенциал. Съоръженията се състоят от акумулатори, инвертори, трансформатори, силова електроника/интелигентни електронни устройства и автоматизация на ръководството. Подкрепа за въвеждане на пилотни планове за произвеждане на зелен водород и биогаз, в това число инсталирането на минимум 55 MW електролизери и уреди за биогаз с мощ минимум 9 MW.Включени са и промени и вложения в региона на енергийната успеваемост, а точно поддръжка за възобновяване на сградния фонд за понижаване на потреблението на първична сила приблизително с най-малко 30 % на минимум 5 млн. кв. м повърхност. Подкрепа за минимум 10 000 семейства за закупуване на нови " най-хубави в класа " слънчеви системи за битова гореща вода и фотоволтаични системи с мощ до 10 kWp, с цел да се усили делът на възобновимата сила в крайното ползване на сила от семействата. Подкрепа за дигитализацията и увеличение на потенциала на електропреносната мрежа за консолидиране на до 4500 MW нови мощности от ВЕИ, като в същото време се усили потенциалът на междусистемните връзки с 1200 MW. В отчета за България на Европейския учебен срок за 2019 година са посочени два района като най-силно наранени от прехода към неутрална във връзка с климата стопанска система - Стара Загора и Кюстендил. В допълнение Европейска комисия включи и област Перник, като признава, че тези три области са евентуално най-уязвими от прехода, защото са основни зони на централизация на локалния въгледобив и производството на сила от въглища, както и на свързаната с тези действия икономическа конструкция. Трите области имат разнообразни районни пространствени структури и процеси. Оценката на регионално равнище за Стара Загора, Кюстендил и Перник разпознава засегнатите територии в следните три категории:
• общини с залежи на въглища (лигнитни или кафяви) и минни действия,
• общини, в които са ситуирани Топлоелектрическа централа (топлоелектрически централи) на въглища,
• общини донори на работната мощ, която пътува. Още по тематиката 18 яну 2023