Зелената страст е обхванала цяла Европа. В момента всяка компания

Зелената пристрастеност е обхванала цяла Европа. В момента всяка компания се старае оптимално добре да оползотворява личния си запас за произвеждане и закупуване на чиста сила. И това не се прави единствено за корпоративен имидж, а тъй като всеки бизнес се старае да минимизира разноските си. Тези процеси вървят интензивно и в България. За страдание обаче електрическата енергия е необикновен тип стока. Тя не може да бъде просто съхранявана в туби от бензин, както на смешка се показват специалистите. Електроенергията се движи непрекъснато, като постоянно би трябвало да има баланс сред търсенето и предлагането. Двете криви обаче не постоянно съответстват. В момента в България към този момент има случаи на прекалено произвеждане на сила от слънчеви централи в дребни селца в Южна България, където денем няма съвсем никакво ползване. Тази сила би трябвало да се „ изпрати “ по мрежата до потребителите в огромните градове – Сандански, Благоевград, Разлог и други, където има предприятия, консумиращи я денем. Още по тематиката ВЕИ 7 окт 2022 В същото време, когато хората се приберат в домовете си след работа, потреблението се повишава. По това време обаче към този момент не работят слънчевите панели и електрическата енергия би трябвало да „ пристигна “ от другаде. Най-често тогава преносът е от стандартна централа до жилищата на хората. Така се получава самобитно наново „ изпращане “ на електрическа енергия там, където е нужна. Това затруднява ръководството на мрежата или така наречен „ диспечиране “. За да преодолеят това предизвикателство, електроразпределителните предприятия у нас ускорено построяват „ умни “ мрежи. Само умни електромери ли трябват? Не. За да станат умни мрежите, не е задоволителна единствено подмяната на електромерите с умни устройства. Навлизането на новите технологии във всеки стадий от ръководството на електроразпределителната мрежа е неизбежно. „ Във фокуса на нашата активност е имплементирането на автоматизирани детайли по мрежата и внедряване на отдалечено обслужвани електромери на цялата територия, обслужвана от сдружението, “ споделя Георги Миков, изпълнителен шеф на ЕРМ Запад, част от групата на Електрохолд. До момента на лицензионната територия на ЕРМ Запад са инсталирани над 450 000 електромера с дистанционно управление – AMR (automatic meter reading). Намерението на ЕРМ Запад е техният брой да се усили двойно в околните години, добавя Миков. „ Развиваме и единна Географска осведомителна система (ГИС), като събираме и актуализираме масиви от данни за енергийните уреди и съоръжение, които ще подкрепят основаването на IT принадлежности за гарантиране на акуратност на информацията. Проектът ни ще обезпечи понижаване на времето за реакция при спешни обстановки и ще даде опция за по-бързо разкриване и попречване на повреди, ще редуцира периодите за присъединение и даване на техническа информация за енергийните уреди на клиентите. Тази стъпка е част от цялостната тактика на компанията за цифровизация и рационализация на мрежата, която да дава отговор на потребностите на една съвременна европейска страна, “ споделя той. “Именно с помощта на новите технологии качеството на електроснабдяването се усъвършенства. Използваме модерни средства за наблюдаване положението на оборудванията, в т. ч. ултразвукова диагностика на въздушните електропроводи (с помощта на дронове) и термовизионна техника за трафопостове и основни станции ”, добавя Миков. Качествената информация в Географска информационна система дружно с опциите на съществуващата система за ръководство на мрежата – SCADA, основават основата за създаване на съвременни смарт системи и тяхното дейно ръководство. Ще са нужни и нови data центрове, които да ръководят големите масиви от данни, идващи от системите за ръководство и електромерите. Ключовият Модернизационен фонд Въпросът е какви вложения са нужни, с цел да „ поумнее “ мрежата, нагледно казано. Краткият отговор е, че нужните инвестиции ще са обилни. Ключът за обезпечаване на тези средства може да бъде Модернизационният фонд. Фондът е финансов инструмент на Европейски Съюз и ще се финансира от приходите от Системата за търговия с излъчвания. Основната му цел е да поддържа зеления преход в 10 страни от Европейски Съюз с по-ниски приходи (включително България) при модернизиране на техния енергиен бранш, повишение на енергийната успеваемост и улеснение на справедливия преход. По линия на фонда страната ни може да се възползва от милиони евро за сходни планове, без това да натоварва крайните консуматори с по-високи цени на електрическата енергия. Самият Модернизационен фонд в България занапред се структурира и ще са нужни старания той да проработи допустимо най-скоро. По линия на този фонд са планувани 410 млн. евро за цифровизация на енергийната мрежа. „ ЕРМ Запад е кандидатствала за финансиране пред Министерство на енергетиката по линия на фонда “, изясни Миков. Първият план за рационализация на мрежата е за 100 млн. евро. Целта е той да бъде изпълнен в границите на идващите 2 години. По него ще се обнови и модернизира цялата система за ръководство на данните, които ЕРМ Запад събира от електромерите. Това е така наречен metering data management, който дружно с Географска информационна система ще разреши по-ефективно онлайн ръководство на процесите в разпределителната мрежа. Другият значим план, който ЕРМ Запад се надява да финансира посредством фонда, е за нови 450 000 отдалечено обслужвани електромери. Всички тези вложения са от изключително значение предвид на Зеления преход и ще се осъществят отвън капиталовата стратегия на компанията, която всяка година се утвърждава от Комисията за енергийно и водно контролиране. „ Компанията и сега влага старания и средства в създаването на интелигентните системи за ръководство, само че процесът изисква спомагателни запаси. Затова разчитаме на поддръжката от Модернизационния фонд “, споделя изпълнителният шеф на ЕРМ Запад. Ако средствата от Модернизационния фонд по-бързо доближат до българските компании, то това ще освободи запас за създаване на нова физическа инфраструктура, което с изключение на всички изгоди от модернизацията, ще разреши цялостен надзор върху доставената и употребявана електрическа енергия и дали има обири на ток. По оценки на ЕРМ Запад при утвърждение на финансиране от фонда, ще се обезпечат в допълнение сред 15 и 20 млн. лв. годишно за създаване на нови уреди – подстанции, електропроводи и внедряването на съвременни технологии в ръководството на електроразпределителната мрежа. Върху този въпрос е значимо в този момент да помислят политици и управленци, тъй като единствено след година-две на България ще се наложи напълно да либерализира пазара на електрическа енергия и тогава към този момент битовите консуматори няма да са на контролирани цени, а всеки ще търси най-хубавата оферта за доставка на ток. За момента у нас, по линия на различен европейски фонд – Плана за възобновяване и резистентност, са планувани обаче само средства за Електроенергийния систематичен оператор. Компанията поддържа опорната инфраструктура, с цел да може разпределителните компании да получават ток от производителите. Но единствено с инвестиции в ЕСО няма по какъв начин дребните бизнес и частни консуматори действително да усетят какво е да си производител на ток и до каква степен е добре това за бизнеса или семейството. Административни неясноти За да проработи Модернизационният фонд у нас към момента има някои административни неясноти, по които страната работи. Надеждата на фирмите е час по-скоро да бъде структуриран този фонд, тъй като поръчките за нови ВЕИ присъединения към този момент безусловно заливат разпределителните компании. Капацитетът на мрежата за присъединение към този момент е на ръба и скоро ще бъде превишен, безапелационни са от ЕРМ Запад. Заявките за присъединение на нови ВЕИ централи, най-вече слънчеви, единствено за предходната година са скочили над три пъти, по отношение на спешната 2021 година А стеснителен факт за диспечерите е, че производството се възнамерява в отдалечени места, където няма ползване. Там мрежата не е проектирана да „ разхожда “ по два пъти на ден електрическата енергия в разнообразни посоки… Този проблем занапред ще се разраства и ключът към решението и цифровизацията може да бъде Модернизационният фонд. Каква е обстановката в Румъния? От Модернизационния фонд може да се възползват 10 страни в Европейски Съюз и с изключение на нас в листата е и северната ни съседка. В Румъния, според техните проекти, цифровизацията на енергийната система оказва основна роля за понижаване на личното софтуерно ползване и за превръщането на румънския енергиен пазар в пазар, „ подобаващ за ВЕИ “. Именно вложенията в мрежата за ниско напрежение разрешават да се усили опцията за консолидиране на ВЕИ-производители в нея. За да се реализира тази цел, Румъния се стреми да приложи концепцията за интелигентни мрежи, в това число посредством широкомащабно въвеждане на интелигентни измервателни уреди. Въвеждането на интелигентни измервателни системи в енергийния бранш е народен приоритет, като първа стъпка към цифровизацията на инфраструктурата. Интелигентните измервателни системи са приети поради своите преимущества за крайните консуматори, сдруженията за комунални услуги и цялата енергийна система, в това число изгоди за околната среда посредством повишение на енергийната успеваемост и консолидираното на ВЕИ в националната електроенергийна система на Румъния. Звучи познато нали? Е, това в общи линии е посоката и в България. Но информацията тук е написана в този момент, само че в Букурещ се готви към този момент преди повече от година. И Румъния действително към този момент стартира да получава финансиране посредством Модернизационния фонд. Затова и там към този момент има построени дребни енергийни общности – точно тези структури демонстрират какъв брой самостоятелни могат да бъдат обособените страни и Европа при вноса на енергоносители.