Зелена морска костенурка
Зелената морска костенурка е един от 7-те типа морски костенурки и единственият прочут представител на подвида Chelonia.
Мнозина неправилно считат, че името им идва от цвета на тяхната коруба. Всъщност повода да бъдат кръстени по този начин е поради подкожната им лой, която е зелена. А тя е такава, тъй като възрастните костенурки се хранят само с водорасли и морски треви.
Този тип е много наедрял – на дължина приблизително зелените костенурки доближават до метър и половина и тежат сред 300 и 400 кг. Средната им дълготрайност на живот е към 80 години.
Цветът на корубата може да варира от сиво, през мрачно зелено, чак до черно. Формата им е капковидна. Краката пък са превърнати в плавници, с които зелените костенурки плуват грациозно из транспарантните води. На сушата обаче те се движат постепенно и тромаво.
Смята се, че преди към 150 млн. години костенурките са еволюирали от сушата към водата. Особеност на зелената морска костенурка е, че тя не може да прекарва повече от 5 минути под вода, без да излезе на повърхността, с цел да си поеме въздух.
Предпочита плитки лагуни и заливи, където има задоволително от обичаната ѝ храна – водораслите. Интересно е обаче, че тя хапват единствено техните връхчета, като по този начин освен не унищожават фитопланктона, само че и оказва помощ на растенията да избуяват още повече.
Естественият хабитат на зелените костенурки са тропическите и субтропическите морета, Атлантическият и Тихият океан, само че се срещат и в Индийския океан.
Също като останалите водни костенурки, зелените изминават големи дистанции в търсене на плажове, в които да снесат яйцата си. Понякога могат да преплуват до 2500 км. за задачата. Самото съвкупление става във водата, където мъжките оплождат женските.
Когато се появи любовник, идва най-интересната част: хормоните на женските оставят дири след себе си и притеглят и други мъжки човеци. Новият любовен противник се впуска в борба с мъжкаря, който към този момент е върху костенурката и стартира да го хапе и удря с плавниците си.
Към офанзивата се причисляват и други разгонени човеци и ситуацията става в действителност рисково. Освен че любовните борби предизвикват доста контузии на костенурките, те не рядко приключват и с удавяне.
Притиснатата под водата двойка би трябвало да направи избор сред секса и живота, и в доста случаи те не съумяват да се върнат на повърхността с цел да си поемат мирис.
И още нещо любопитно за зелените морски костенурки - женските съвсем постоянно се връщат на плажа, в който самите те са се излюпили. Инстинктите им диктуват, че мястото е безвредно за снасяне.
Костенурките излизат на сушата и стартират да търсят място, което е допустимо най-далеч от прибоя. Там изравят дълбоки дупки благодарение на предните си крайници.
Копаенето е дълго с чести и продължителни паузи.
Снесените яйца на костенурките са бели и с диаметър към 45 мм. Средният им брой е сред 50 и 100. Излюпването става сред 50-ия и 70-ия ден, постоянно през нощта.
Тогава дребните заедно потеглят към водата. Това е най-опасното време в живота на костенурките и е безусловно въпрос на оцеляване – до момента в който се движат към морето, те са евентуална храна за разнообразни хищници, раци и гларуси. Младите костенурки плуват в дълбоки води в първите пет години на живота си. Полова зрялост доближават сред 20 и 50 години.
Зелените морски костенурки са предпазен тип и е изцяло нелегално да бъдат улавяни и убивани. В доста страни обаче те са част от обичайно меню и са хващани за храна.
Жертви стават даже неизлюпените дребни, тъй като мнозина имат вяра, че яйцата на костенурките подаряват с висока потентност и имунитет. Поради тази причина те разравят гнездата им и крадат яйцата.
Много костенурки също по този начин намират гибелта си, уловени и задушени в риболовен мрежи. Замърсяването на моретата и океаните е съдбовно за тяхната популация, както и презастрояването на плажовете, където женските снасят.
Ако желаете да си вземете костенурка, разгледайте нашите разгласи за костенурки.
