Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания

Зехтинът. Стъпвайки на иберийска земя с изненада разбрах, че Испания (и по-точно Андалусия) е най-големият производител на зехтин. И в действителност, в случай че пътувате с кола в региона, докъдето стига погледът се виждат маслинови насаждения. До този миг бях опитвала италиански, френски, гръцки, хърватски, даже португалски зехтин, само че в никакъв случай испански. След дегустацията, която продължи цели 12 дни с убеденост мога да кажа, че тук можете да се насладите на най-хубавото маслиново масло в света. Ще го намерите освен по магазините (на изненадващо ниска цена), само че и на масата във всяко едно заведение, даже от квартален вид и то с качество екстра върджин. Друго масло тук просто не се употребява.

Бича опашка и прасе-сукалче. Това са най-емблематичните испански месни специалитети. Първият е присъщ за Андалусия, а втория за Кастилия, които да си призная, сърце не ми даде да опитам. Затова пък бичата опашка (rabo de toro) беше може би най-хубавото ми кулинарно попадение в тази страна. Приготвена на муден огън в продължение на часове, извънредно вкусна, поради близостта си до коста и разпадаща се на конци, тя просто се топи в устата. Сега си отговорим и на въпросът, каква е ориста на гордите бикове след приключването на коридата. Просто попадат в нечия паница, в тази ситуация моята.

Паеля пробва съвсем всеки екскурзиант в Испания и съвсем всеки остава отчаян. Не тъй като този прочут специалитет не е апетитен, а тъй като рядко се подготвя за туристите с качествени артикули. В общия случай съставлява ориз с морски блага и пилешко, като съществуват разновидности единствено със зеленчуци или месо. Но има и някой тънкости. Оризът се овкусява с шафран, които за пришълците просто се заменя с куркума. Морските блага пък вместо пресни в общия случай са замразени, която обрича ястието на противен усет. Затова, в случай че сте решили да опитате паеля, не се доверявайте на инцидентни „ капанчета ”, а потърсете добър ресторант.

Сангрия – това не е ядене, а напитка. Въпреки това взех решение да я включа в този кулинарен преглед, тъй като идеално подхожда на всеки един от гореизброените специалитети. Приготвя се от алено вино и нарязани на части плодове – портокали, лимони и ябълки, овкусени с подправки, захар и коняк. Сангрията е толкоз лека, освежаваща и приятна на усет, че даже и аз – съперник на всевъзможни ферментирали питиета, отпивах от нея на драго сърце.

Не пропускайте да опитате и някой от испанските десерти като крем от кестени с какао, характерен за планинската околност Алпухарес, бадемови бисквити, нуга халва и локален шоколад (все отново точно Испания колонизира родината на това лакомство). А в случай че не обичате да експериментирате с нови усети, може да хапнете познатото ни мляко с ориз.

Продължава: Кулинарните специалитети на Испания - I