Здравото тяло всеки може да си го представи. А, виж

Здравото тяло всеки може да си го показа. А, виж по какъв начин наподобява психически здравият човек е същинско предизвикателство за въображението в днешно време.

Да уточним още първоначално: психическо, да не се бърка с психологично. Психологическото здраве е непрекъснато разрастваща се цялост от душевен свойства, която обезпечава естетика сред потребностите на индивида и обществото. Ориентира го в вярното и грамотно осъществяване на житейските задания. Освен това психическите отклонения се поправят доста по-лесно от психическите.

И по този начин, по какъв начин наподобява психически здравият човек?

Психолозите извеждат няколко съществени критерия.

Първо, той има съответно отношение към действителността. Обръща внимание на всичко, което се случва, трезво прави оценка обстановката и в случай че е належащо, взе участие в нея.

Второ , възприема себе си и близките такива, каквито са. Съгласете се – това не е елементарно. Винаги ни се желае хората понякога да виждат нелепостите, които правят, и да виждат в нас единствено най-хубавото.

Трето, той е импровизиран, държи се непринудено, когато прави това, което му се желае. Възможно е това държание да нарушава нечии показа за възпитание. Но без спонтанност всички щяхме да си приличаме до цялостна досада. Строгото следване на разпоредбите на държание е невероятно. Всеки е задължен да знае какво желае, с цел да му се желае да живее.

Четвърто, когато има проблеми, психически здравият човек не стартира да се терзае и да се укорява за попадането в тягост. А преглежда своя проблем под своя вътрешен умствен микроскоп. И даже казусът да е в самия него, той търси казуса в себе си, а не себе си в казуса.

Пето , нуждае се от усамотяване. Постоянното престояване в обществото е невероятно, тъй като по този начин просто можеш да престанеш да бъдеш психически здрав. А усамотяването ни обезпечава освен отмора от шума, суетата и хората, само че и ни оказва помощ да се съсредоточим върху единствения човек, който постоянно е с нас.

Шесто, самостоятелен и самостоятелен е. Казано по-просто – свободен е .

Не се нуждае от непрекъснато утвърждение на постъпките или потупване по рамото при взимане на решения. Той е в положение самичък да се окуражи, в случай че стартира да се съмнява в себе си.

Седмо, у него отсъства склонността да възприема хората и обкръжението си стереотипно. Да, в случай че всичко е единствено черно и бяло, в случай че еди-кой си е неприятен, тъй като по този начин е споделил Иван, къде е моето персонално мнение и правото на всеки да се трансформира? Такава е позицията на психически здравия човек.

Осмо, има нематериалност – психическа и религиозна: психическата нематериалност е знание и блян към истината. Тя допуска хармонично взаимоотношение със света и направлява човек да търси смисъла на живота, без което душевното успокоение и персоналното благополучие са невъзможни; религиозната нематериалност е обвързвана с вярата в Бога. Религиозната нематериалност подтиква човек да се вгледа в себе си, да осъзнае личната си полезност, тъй като Бог не е някъде на небето, а на земята, във всичко, което съществува на нея. Следователно и към всичко, което ни обкръжава,

би трябвало да се отнасяме като към нещо свещено,

като към Бог.

Девето, идентификация с човечеството. Това е ясно. Психологически здравият човек не гледа на себе си като на представител на някаква неповторима порода. Той доста добре знае, че е просто човек.

Десето, психически здравият човек е кадърен на близки връзки с хората. И в умозаключение още три значими индикатора: съществуване на възприятие за комизъм (но не недодялан и агресивен), висока креативност и приемливост, а не кон- формизъм. Ето подобен е той – психически здравият човек. Нищо не ни пречи да сме такива.