НПО: Нито една бременна жена не трябва да остава без проследяване и грижи
„ Здравноосигурителният статус не трябва да бъде спънка за нито една жена да роди крепко дете. Осигуряването на прегледи за всички здравнонеосигурени бременни дами е стъпка, която ще спести на страната и обществото милиони левове за здравни и обществени услуги по предотвратима детска инвалидизация “. Това декларират в свое мнение от Националната пациентска организация (НПО).
Според тях предлаганите 4 прегледа – уголемен пакет лабораторни проучвания и 2 хоспитализации, ще подобрят доста достъпа на дами от уязвими обществени групи до прегледи и проучвания за следене на бременността.
Неправителствени организации приканва Министерство на здравеопазването да извърви до дъно нужните стъпки за това нито една бременна жена да не остане без здравно следене в интервала на бременността, с цел да има гаранция, че в България ще се раждат повече здрави деца.
От пациентската организация цитират данни от отчета „ Цената на безразличието “, които демонстрират, че близо 7000 дами в България раждат всяка година, без бременността им да е била съответно проследена от експерт, като почти 6500 новородени са недоносени. Разходите по интензивни неонатологични грижи и следене са 142 пъти по-високи, по отношение на финансовия запас, отвеян към грижи за крепко новородено. Около една трета от тежките болести при недоносените бебета се дължат на предотвратими затруднения в резултат на нелекувани инфекции в перипарталния интервал.
„ Причината за това е, че досега здравнонеосигурените дами в България имаха право единствено на един обзор и пакет лабораторни проучвания за интервала на цялата бременност. Това на практика ги лишаваше от следене на бременността със своето отражение върху индикаторите на предотвратима инвалидизация и смъртност “, означават от Неправителствени организации.
Оттам показват, че по данни на Национален статистически институт от 2017 година в България е регистрирано релативно високо ниво на майчината смъртност (въпреки че 12-те смъртни случая на 100 000 раждания, регистрирани през 2013 година, наподобява са изключение спрямо други години). Детската смъртност е с над 80% по-висока от междинната за Европа (6,6 смъртни случая на 1000 живородени по отношение на 3,6 през 2015 г.). Нещо повече – през 2016 година в района с най-лоши индикатори (Ямбол) е записана детска смъртност, която е 6 пъти по-висока от тази в района с най-хубави индикатори (столицата София).
От Неправителствени организации подчертават и върху данни от отчета, които демонстрират, че в случай че единствено при 26 недоносени бебета бъдат избегнати предотвратими затруднения, то спестеният запас се равнява на разноските в следене на бременностите на всички майки.
„ На процедура ресурсът, който се разходва понастоящем за лечение на затрудненията от ненаблюдавани бременности, надвишава неведнъж ресурса, необходим с цел да се изравнят правата на здравноосигурените и здравнонеосигурените дами при следене на бременността “, безапелационни са от пациентската организация.
Припомняме, тематиката беше обект на, на която стана ясно, че би трябвало да се създадат промени в Наредба 26 за медицинските услуги на неосигурени бременни дами.
Според тях предлаганите 4 прегледа – уголемен пакет лабораторни проучвания и 2 хоспитализации, ще подобрят доста достъпа на дами от уязвими обществени групи до прегледи и проучвания за следене на бременността.
Неправителствени организации приканва Министерство на здравеопазването да извърви до дъно нужните стъпки за това нито една бременна жена да не остане без здравно следене в интервала на бременността, с цел да има гаранция, че в България ще се раждат повече здрави деца.
От пациентската организация цитират данни от отчета „ Цената на безразличието “, които демонстрират, че близо 7000 дами в България раждат всяка година, без бременността им да е била съответно проследена от експерт, като почти 6500 новородени са недоносени. Разходите по интензивни неонатологични грижи и следене са 142 пъти по-високи, по отношение на финансовия запас, отвеян към грижи за крепко новородено. Около една трета от тежките болести при недоносените бебета се дължат на предотвратими затруднения в резултат на нелекувани инфекции в перипарталния интервал.
„ Причината за това е, че досега здравнонеосигурените дами в България имаха право единствено на един обзор и пакет лабораторни проучвания за интервала на цялата бременност. Това на практика ги лишаваше от следене на бременността със своето отражение върху индикаторите на предотвратима инвалидизация и смъртност “, означават от Неправителствени организации.
Оттам показват, че по данни на Национален статистически институт от 2017 година в България е регистрирано релативно високо ниво на майчината смъртност (въпреки че 12-те смъртни случая на 100 000 раждания, регистрирани през 2013 година, наподобява са изключение спрямо други години). Детската смъртност е с над 80% по-висока от междинната за Европа (6,6 смъртни случая на 1000 живородени по отношение на 3,6 през 2015 г.). Нещо повече – през 2016 година в района с най-лоши индикатори (Ямбол) е записана детска смъртност, която е 6 пъти по-висока от тази в района с най-хубави индикатори (столицата София).
От Неправителствени организации подчертават и върху данни от отчета, които демонстрират, че в случай че единствено при 26 недоносени бебета бъдат избегнати предотвратими затруднения, то спестеният запас се равнява на разноските в следене на бременностите на всички майки.
„ На процедура ресурсът, който се разходва понастоящем за лечение на затрудненията от ненаблюдавани бременности, надвишава неведнъж ресурса, необходим с цел да се изравнят правата на здравноосигурените и здравнонеосигурените дами при следене на бременността “, безапелационни са от пациентската организация.
Припомняме, тематиката беше обект на, на която стана ясно, че би трябвало да се създадат промени в Наредба 26 за медицинските услуги на неосигурени бременни дами.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ