Експерти: Здравната ни система се нуждае от спешна промяна в начина на финансиране
Здравната система в България се нуждае от незабавна смяна в метода на финансиране. Около това се сплотиха участниците в кръглата маса „ 10 оферти за по-добро опазване на здравето “ във връзка 10 години от основаването на Българската болнична асоциация (ББА), която се организира през днешния ден.
Проф. Григор Димитров от Българска стопанска камара, член на Надзорния съвет на НЗОК, предвижда, че 2025 година е последната великодушна година и оттук насетне разноските ще се усилват, а приходите ще понижават, което ще докара до още по-голямо доплащане в системата от пациентите.
Той дефинира опазването на здравето у нас като не работещо дейно, страдащо от ниски равнища на доверие, като в това време дребното средства постановат увеличение на доплащанията. По думите на проф. Димитров всички заинтригувани страни ще би трябвало да помислят по какъв начин да се обезпечи финансова резистентност на системата в идващото десетилетие при новите провокации.
„ Коефициентът за демографско проучване демонстрира, че в този момент на 100 излезли от полето на труда влизат 70, до момента в който през 2000 – на 100 излезли са влезнали 136. Брутният вътрешен продукт няма да нараства повече от 2,5-3%, за разлика от дълга, който през 2028 година ще бъде 84 милиарда лева
Щедрите години в опазването на здравето завършиха
През 2026 няма да има растеж на минималната работна заплата, идващите години няма да има индексация на пенсиите. Тази година ще я приключим със 160 млн. отговорности. Най-после този недостиг ще накара политиците да реформират системата. Трябва да се търсят нови решения за здравноосигурителните вноски и за излизане от сивия бранш “, сподели проф. Димитров.
По думите му главните проблеми са систематични (финансиране на системата; организация и ръководство на системата; ролята на държавата; нормативна достатъчност; липса на прозрачност; пазарни връзки и обществена защита; неефективност на системата); структурни (сив бранш, невисок дял на средствата от БВП) и морално-етични проблеми (отношенията доктор – пациент; липса на действителна солидарна здравноосигурителна система).
„ Участието на страната във финансирането е нищожно. 30 млн. вложения единствено с цел да боядисаме 10 лечебни заведения. За разлика от други системи, страната не влага директно в опазване на здравето. Не влага пари, както е в Национален осигурителен институт, където 11 милиарда лева са за сметка на страната. При тази конструкция, в случай че ги няма тези огромни доплащания, всичко ще банкрутира. 54 милиарда лева, 1 милиарда е издръжката на НЗОК за 10 години и това са главно разноски за заплати. От останалите средства 24 милиарда лева са за болнична помощ и 24 милиарда лева - за медикаменти, които три пъти са се нараснали в последни години. С 50% за последните две години са се нараснали и средствата за онколекарствата “, сподели проф. Димитров.
По думите му повишаването на каузи на частните лечебни заведения е радостно, тъй като демонстрира, че българският бизнесмен влага в по-добро опазване на здравето, до момента в който
страната е абдикирала
„ Нашето опазване на здравето има доста положителни страни, това не трябва да се пропуща “, сподели още проф. Димитров и даде за образец лесния достъп до джипитата и до високоспециализираните проучвания.
Аркади Шарков от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) акцентира, че европейските държавни управления са изправени пред бюджетни ограничавания заради слаб стопански напредък, търговски разтърсвания и застаряващо население, което понижава потенциала за разноски за опазване на здравето.
„ Съществува дефицит на финансиране от 2,5 до 4 трилиона $ за реализиране на Целите за стабилно развиване (ЦУР), в това число задачите за опазване на здравето ”, обясниха още от ЕКИП.
Зам.-председателят на ББА Андрей Марков съобщи, че при икономическата обстановка сега няма опция да бъдат въведени диагностично-свързаните групи (ДСГ), макар че методът на финансиране с клинични пътеки към този момент е привършен.
„ Размерът на средствата за опазване на здравето не дава отговор на обективно възходящите разноски и потребности на обществото като цяло. Ние не желаеме хората да доплащат от джоба си, само че те нямат избор заради липса на действителен взаимен модел. Медицината без средства няма метод да се развива “, сподели той.
По думите му главният извод, който се постанова, е потребността от бърза промяна. „ Наличието на една Здравна каса не е задоволително сега.
Надграждането на модела със застрахователния модел е единствената опция
сега “, сподели още Марков.
Председателят на ББА адв. Свилена Димитрова съобщи, че би трябвало да се работи в посока справяне с дефицита на медицински фрагменти в България, като на медиците се обезпечават освен финансови тласъци под формата на добавки, само че и нефинансови тласъци като жилища и облекчени условия на живот. По думите й трябва да бъде обезпечена непоклатимост на нормативната уредба и да се вкарат действителни медицински стандарти, въвеждане на държавна политика за киберсигурност и изкуствен интелект, развиване на електронното опазване на здравето, както и обезпечаване на благоприятни условия за въвеждане на нови действия и вложения в опазването на здравето.
Тя обаче означи и високата инфлация, която пречи на развиването на лечебните заведения. „ Средно 16% е нарастването на разноските на лечебните заведения при повишаване на активността със 7%. За тази година лечебните заведения не са получили отплата за 8 месеца закъснение в погашение на дейностите, които са осъществени и утвърдени за заплащане, което съставлява прикрит недостиг. Единствената опция за лечебните заведения остава да се търси доплащане. Би могло да се върне остарелият механизъм, който позволяваше да вземем за пример всяка болница да дефинира какъв брой да коства изборът на медицински екип. Цената за избор на екип не е променяна 12 години и това е нещо, което може да даде глътка въздух на лечебните заведения по един законен и грациозен метод “, сподели още адв. Димитрова.
По-късно пред публицисти министърът на опазването на здравето разяснява предлагането за въвеждане на в допълнение здравно обезпечаване, като съобщи, че това е стратегически въпрос и той може единствено да взе участие в разискване на тази тематика. По отношение на предлагането лечебните заведения сами да дефинират цената за избор на екип, министър Кирилов сподели, че е въпрос на планове, на разискване в Министерство на здравеопазването и разбор.
„ Потребителската такса и изборът на екип не би трябвало да са записани като съответни суми, а да са обвързани да вземем за пример с минималната работна заплата. Намаляването на цената на потребителската такса за лечебните заведения я обезсмисля като битие. Аналогично стоят нещата и с избор на екип “, разяснява и ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов.
Той посочи, че лечебните заведения, които злоупотребяват с цените за избор на екип, би трябвало да бъдат осъдени, откакто злоупотребата се потвърди. В същото време има пациенти, които чакат с месеци, с цел да бъдат лекувани при съответен експерт, уточни той.
Дефицитът на медици
Дефицитът на фрагменти, който непрекъснато нараства, е заложен от дълго време. Ако считаме, че казусът е единствено финансов, доста бъркаме. Това сподели доцент Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българската болнична асоциация и изпълнителен шеф на болница „ Хигия “. Тя беше безапелационна, че се постанова да бъдат разпознати проблемите като етиология.
„ Дефицитът на медицинските сестри стартира от момента, в който образованието на фрагментите става 4 години. В целия Европейски Съюз образованието е 3 години, единствено в България е 4 и единствено една година от това образование протича в лечебно заведение “, сподели тя.
Министър Кирилов обаче съобщи, че е изрично срещу намаляването на времето за образование на медицински сестри.
На кръглата маса присъстваше и вицепрезидентът на Република България Илиана Йотова. „ Искам да ви благодаря, че през всичките тези 10 години вие показахте какво значи да създаваш стандарти в придвижване, да се опитваш да бъдеш в крайник с най-новите достижения, да се бориш с администрация и по едно и също време с това опазването на здравето, което оферирате, да бъде налично за хората “, сподели тя.
„ Ние имаме вяра, че можем да забележим осъществени нашите хрумвания и оферти и да се откри решение по най-важните тематики в бранш опазване на здравето с помощта на сливане на общите старания и представителите на законодателната и изпълнителната власт на кръглата маса по случай 10 години Българска болнична асоциация “, акцентира адв. Свилена Димитрова.
Проф. Григор Димитров от Българска стопанска камара, член на Надзорния съвет на НЗОК, предвижда, че 2025 година е последната великодушна година и оттук насетне разноските ще се усилват, а приходите ще понижават, което ще докара до още по-голямо доплащане в системата от пациентите.
Той дефинира опазването на здравето у нас като не работещо дейно, страдащо от ниски равнища на доверие, като в това време дребното средства постановат увеличение на доплащанията. По думите на проф. Димитров всички заинтригувани страни ще би трябвало да помислят по какъв начин да се обезпечи финансова резистентност на системата в идващото десетилетие при новите провокации.
„ Коефициентът за демографско проучване демонстрира, че в този момент на 100 излезли от полето на труда влизат 70, до момента в който през 2000 – на 100 излезли са влезнали 136. Брутният вътрешен продукт няма да нараства повече от 2,5-3%, за разлика от дълга, който през 2028 година ще бъде 84 милиарда лева
Щедрите години в опазването на здравето завършиха
През 2026 няма да има растеж на минималната работна заплата, идващите години няма да има индексация на пенсиите. Тази година ще я приключим със 160 млн. отговорности. Най-после този недостиг ще накара политиците да реформират системата. Трябва да се търсят нови решения за здравноосигурителните вноски и за излизане от сивия бранш “, сподели проф. Димитров.
По думите му главните проблеми са систематични (финансиране на системата; организация и ръководство на системата; ролята на държавата; нормативна достатъчност; липса на прозрачност; пазарни връзки и обществена защита; неефективност на системата); структурни (сив бранш, невисок дял на средствата от БВП) и морално-етични проблеми (отношенията доктор – пациент; липса на действителна солидарна здравноосигурителна система).
„ Участието на страната във финансирането е нищожно. 30 млн. вложения единствено с цел да боядисаме 10 лечебни заведения. За разлика от други системи, страната не влага директно в опазване на здравето. Не влага пари, както е в Национален осигурителен институт, където 11 милиарда лева са за сметка на страната. При тази конструкция, в случай че ги няма тези огромни доплащания, всичко ще банкрутира. 54 милиарда лева, 1 милиарда е издръжката на НЗОК за 10 години и това са главно разноски за заплати. От останалите средства 24 милиарда лева са за болнична помощ и 24 милиарда лева - за медикаменти, които три пъти са се нараснали в последни години. С 50% за последните две години са се нараснали и средствата за онколекарствата “, сподели проф. Димитров.
По думите му повишаването на каузи на частните лечебни заведения е радостно, тъй като демонстрира, че българският бизнесмен влага в по-добро опазване на здравето, до момента в който
страната е абдикирала
„ Нашето опазване на здравето има доста положителни страни, това не трябва да се пропуща “, сподели още проф. Димитров и даде за образец лесния достъп до джипитата и до високоспециализираните проучвания.
Аркади Шарков от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) акцентира, че европейските държавни управления са изправени пред бюджетни ограничавания заради слаб стопански напредък, търговски разтърсвания и застаряващо население, което понижава потенциала за разноски за опазване на здравето.
„ Съществува дефицит на финансиране от 2,5 до 4 трилиона $ за реализиране на Целите за стабилно развиване (ЦУР), в това число задачите за опазване на здравето ”, обясниха още от ЕКИП.
Зам.-председателят на ББА Андрей Марков съобщи, че при икономическата обстановка сега няма опция да бъдат въведени диагностично-свързаните групи (ДСГ), макар че методът на финансиране с клинични пътеки към този момент е привършен.
„ Размерът на средствата за опазване на здравето не дава отговор на обективно възходящите разноски и потребности на обществото като цяло. Ние не желаеме хората да доплащат от джоба си, само че те нямат избор заради липса на действителен взаимен модел. Медицината без средства няма метод да се развива “, сподели той.
По думите му главният извод, който се постанова, е потребността от бърза промяна. „ Наличието на една Здравна каса не е задоволително сега.
Надграждането на модела със застрахователния модел е единствената опция
сега “, сподели още Марков.
Председателят на ББА адв. Свилена Димитрова съобщи, че би трябвало да се работи в посока справяне с дефицита на медицински фрагменти в България, като на медиците се обезпечават освен финансови тласъци под формата на добавки, само че и нефинансови тласъци като жилища и облекчени условия на живот. По думите й трябва да бъде обезпечена непоклатимост на нормативната уредба и да се вкарат действителни медицински стандарти, въвеждане на държавна политика за киберсигурност и изкуствен интелект, развиване на електронното опазване на здравето, както и обезпечаване на благоприятни условия за въвеждане на нови действия и вложения в опазването на здравето.
Тя обаче означи и високата инфлация, която пречи на развиването на лечебните заведения. „ Средно 16% е нарастването на разноските на лечебните заведения при повишаване на активността със 7%. За тази година лечебните заведения не са получили отплата за 8 месеца закъснение в погашение на дейностите, които са осъществени и утвърдени за заплащане, което съставлява прикрит недостиг. Единствената опция за лечебните заведения остава да се търси доплащане. Би могло да се върне остарелият механизъм, който позволяваше да вземем за пример всяка болница да дефинира какъв брой да коства изборът на медицински екип. Цената за избор на екип не е променяна 12 години и това е нещо, което може да даде глътка въздух на лечебните заведения по един законен и грациозен метод “, сподели още адв. Димитрова.
По-късно пред публицисти министърът на опазването на здравето разяснява предлагането за въвеждане на в допълнение здравно обезпечаване, като съобщи, че това е стратегически въпрос и той може единствено да взе участие в разискване на тази тематика. По отношение на предлагането лечебните заведения сами да дефинират цената за избор на екип, министър Кирилов сподели, че е въпрос на планове, на разискване в Министерство на здравеопазването и разбор.
„ Потребителската такса и изборът на екип не би трябвало да са записани като съответни суми, а да са обвързани да вземем за пример с минималната работна заплата. Намаляването на цената на потребителската такса за лечебните заведения я обезсмисля като битие. Аналогично стоят нещата и с избор на екип “, разяснява и ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов.
Той посочи, че лечебните заведения, които злоупотребяват с цените за избор на екип, би трябвало да бъдат осъдени, откакто злоупотребата се потвърди. В същото време има пациенти, които чакат с месеци, с цел да бъдат лекувани при съответен експерт, уточни той.
Дефицитът на медици
Дефицитът на фрагменти, който непрекъснато нараства, е заложен от дълго време. Ако считаме, че казусът е единствено финансов, доста бъркаме. Това сподели доцент Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българската болнична асоциация и изпълнителен шеф на болница „ Хигия “. Тя беше безапелационна, че се постанова да бъдат разпознати проблемите като етиология.
„ Дефицитът на медицинските сестри стартира от момента, в който образованието на фрагментите става 4 години. В целия Европейски Съюз образованието е 3 години, единствено в България е 4 и единствено една година от това образование протича в лечебно заведение “, сподели тя.
Министър Кирилов обаче съобщи, че е изрично срещу намаляването на времето за образование на медицински сестри.
На кръглата маса присъстваше и вицепрезидентът на Република България Илиана Йотова. „ Искам да ви благодаря, че през всичките тези 10 години вие показахте какво значи да създаваш стандарти в придвижване, да се опитваш да бъдеш в крайник с най-новите достижения, да се бориш с администрация и по едно и също време с това опазването на здравето, което оферирате, да бъде налично за хората “, сподели тя.
„ Ние имаме вяра, че можем да забележим осъществени нашите хрумвания и оферти и да се откри решение по най-важните тематики в бранш опазване на здравето с помощта на сливане на общите старания и представителите на законодателната и изпълнителната власт на кръглата маса по случай 10 години Българска болнична асоциация “, акцентира адв. Свилена Димитрова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ