Здравната ни система е неефективна, отсече ЕК
Здравната система на страната ни е неефективна . Това е заключението от сериозния отчет на Европейската комисия за оценка на здравния ни статус.
Текущите разноски за опазване на здравето на глава от популацията са се удвоили от 2005 до 2015 година в номинално изражение, като изпреварват общия стопански напредък.
Според данните, през 2015 година България е изразходвала за опазване на здравето 1 117 евро на глава от популацията, което е по-малко от половината от междинното за Европейски Съюз (2 797 евро).
Около половината от общите разноски за опазване на здравето се финансират с обществени средства.
България има извънредно високи директни заплащания от потребителите — 48 % — най-високите в Европейския съюз.
Около 12 % от популацията не е обезпечено и броят му остава релативно висок.
Приходите за общественото здравно обезпечаване остават лимитирани основно заради ниските приходи, огромния брой на здравно неосигурените лица и огромния размер на неофициалния бранш.
До 2050 година един на всеки трима българи се чака да е на 65 или повече години, до момента в който единствено един на двама българи ще е в трудоспособна възраст.
Риск е и дефицитът на медицински личен състав в някои райони.
Срещаме съществени проблеми с достъпа до опазване на здравето по финансови аргументи. Изминаваното разстояние и съществуването на лекари остават значими бариер и, изключително за групите с по-ниски приходи.
Големият брой ненужни хоспитализации приказва за слаба първична помощ и неприятна съгласуваност.
Постигнат е прочут прогрес във връзка с ръководството и отчетността. Предвид необятния набор от провокации, измежду които бързо застаряващото общество, активизирането на доходи, професионалната миграция и дефицитът на работна мощ, посоката на последните промени е окуражаваща, само че е належащо повече време, с цел да станат те ефикасни.
Пушим, пием, плащаме за здраве и умираме по-рано
Според отчета на СЗО за здравето и благосъстоянието на българите за 2017 година
Въпреки спада от 17 % в интервала сред 2004 и 2014 година на предотвратимата смъртност , отновосистемата на опазването на здравето у нас е измежду тези с най-лоши характерности в това отношение. Предотвратимата смъртност, както при мъжете, по този начин и при дамите, е към два пъти по-висока от междинното за Европейски Съюз през 2014 година
Счита се за към 20 000 смъртни случая ( или 19 % от всички смъртни случаи) през 2014 година, че е можело да бъдат избегнати, като този индикатор е доста по-висок от междинния за Европа от 11 %.
Най-важният фактор, способствуващ за високите нива на предотвратима смъртност, е непрекъснато високата смъртност от сърдечно-съдови болести . Стандартизираният коефициент на смъртност от мозъчно-съдови заболявания (например инсулт) надвишава повече от четири пъти междинния за Европейски Съюз през 2014 година и повече от седем пъти този на страната с най-нисък коефициент — Франция.
България към момента ползва национални механизми за ранна диагностика на незаразни заболявания. От 2009 година тя има скрининг стратегии за рак на маточната шийка, рак на гърдата, рак на простатата и колоректален рак.
Все още обаче фокусът е не върху предварителната защита, а върху лекуването. За това " спомагат " и незадоволителните средства.
Според данни от програмата CONCORD, петгодишните коефициенти на преживяемост от рак са се нараснали през интервалите 2000—2004 година и 2010—2014 година за рак на маточната шийка (от 49,2 % на 54,8 %), рак на гърдата (от 70,9 % на 78,3 %) и рак на дебелото черво (от 43,9 % на 52,4 %), само че остават по-ниски, в сравнение с в множеството други страни от Европейски Съюз. Допълнителен мотив за безпокойствие са ниските нива на преживяемост при рак на белия дроб (6,3 % през интервала 2005— 2009 г.) и рак на черния дроб (5 %).
Сред провокациите са и инфекциозните заболявания и ниските равнища на имунизация измежду популацията.
Текущите разноски за опазване на здравето на глава от популацията са се удвоили от 2005 до 2015 година в номинално изражение, като изпреварват общия стопански напредък.
Според данните, през 2015 година България е изразходвала за опазване на здравето 1 117 евро на глава от популацията, което е по-малко от половината от междинното за Европейски Съюз (2 797 евро).
Около половината от общите разноски за опазване на здравето се финансират с обществени средства.
България има извънредно високи директни заплащания от потребителите — 48 % — най-високите в Европейския съюз.
Около 12 % от популацията не е обезпечено и броят му остава релативно висок.
Приходите за общественото здравно обезпечаване остават лимитирани основно заради ниските приходи, огромния брой на здравно неосигурените лица и огромния размер на неофициалния бранш.
До 2050 година един на всеки трима българи се чака да е на 65 или повече години, до момента в който единствено един на двама българи ще е в трудоспособна възраст.
Риск е и дефицитът на медицински личен състав в някои райони.
Срещаме съществени проблеми с достъпа до опазване на здравето по финансови аргументи. Изминаваното разстояние и съществуването на лекари остават значими бариер и, изключително за групите с по-ниски приходи.
Големият брой ненужни хоспитализации приказва за слаба първична помощ и неприятна съгласуваност.
Постигнат е прочут прогрес във връзка с ръководството и отчетността. Предвид необятния набор от провокации, измежду които бързо застаряващото общество, активизирането на доходи, професионалната миграция и дефицитът на работна мощ, посоката на последните промени е окуражаваща, само че е належащо повече време, с цел да станат те ефикасни.
Пушим, пием, плащаме за здраве и умираме по-рано
Според отчета на СЗО за здравето и благосъстоянието на българите за 2017 година
Въпреки спада от 17 % в интервала сред 2004 и 2014 година на предотвратимата смъртност , отновосистемата на опазването на здравето у нас е измежду тези с най-лоши характерности в това отношение. Предотвратимата смъртност, както при мъжете, по този начин и при дамите, е към два пъти по-висока от междинното за Европейски Съюз през 2014 година
Счита се за към 20 000 смъртни случая ( или 19 % от всички смъртни случаи) през 2014 година, че е можело да бъдат избегнати, като този индикатор е доста по-висок от междинния за Европа от 11 %.
Най-важният фактор, способствуващ за високите нива на предотвратима смъртност, е непрекъснато високата смъртност от сърдечно-съдови болести . Стандартизираният коефициент на смъртност от мозъчно-съдови заболявания (например инсулт) надвишава повече от четири пъти междинния за Европейски Съюз през 2014 година и повече от седем пъти този на страната с най-нисък коефициент — Франция.
България към момента ползва национални механизми за ранна диагностика на незаразни заболявания. От 2009 година тя има скрининг стратегии за рак на маточната шийка, рак на гърдата, рак на простатата и колоректален рак.
Все още обаче фокусът е не върху предварителната защита, а върху лекуването. За това " спомагат " и незадоволителните средства.
Според данни от програмата CONCORD, петгодишните коефициенти на преживяемост от рак са се нараснали през интервалите 2000—2004 година и 2010—2014 година за рак на маточната шийка (от 49,2 % на 54,8 %), рак на гърдата (от 70,9 % на 78,3 %) и рак на дебелото черво (от 43,9 % на 52,4 %), само че остават по-ниски, в сравнение с в множеството други страни от Европейски Съюз. Допълнителен мотив за безпокойствие са ниските нива на преживяемост при рак на белия дроб (6,3 % през интервала 2005— 2009 г.) и рак на черния дроб (5 %).
Сред провокациите са и инфекциозните заболявания и ниските равнища на имунизация измежду популацията.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ