Системата е недофинсирана, трябва да се увеличи процентът на здравната вноска
Здравната ни система страда от хронично недофинансиране и имаме недостиг в опазването на здравето. Това обявиха изрично ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов и председателката на Българската болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова по време на Healthcare summit, който се организира през днешния ден.
„ Не може здравната ни система да се финансира с цивилен начинания. Място за взаимопомощ постоянно има, само че това би трябвало да е изключение. Ние имаме най-ниската здравна вноска в Европейски Съюз и най-ниския % от брутния вътрешен артикул (БВП), който влагаме за здраве. Искаме нашето опазване на здравето да е като в Европа, само че всеки един от нас заделя минимум средства за това спрямо останалите европейски жители. В допълнение към това би трябвало да кажем, че страната заделя още по-малко за лицата, които е длъжна да обезпечи. Съответно имаме голяма дупка. Неизбежно стигаме до полемика за размера на здравната вноска. Според мен тя би трябвало да най-малко колкото е в Румъния – 2% повече от нашия “, безапелационна беше адв. Димитрова.
„ 140 пъти е променян Законът за здравното обезпечаване от началото на промяната до момента. В началото беше заложено да се започва със здравна вноска от 6%, след което да стане 8% и да продължи да се усилва гладко. През годините обаче се случиха доста форсмажорни условия, в това число и с прехвърлянето на запаса на НЗОК към фискалния запас през 2010, като по този начин и не стана ясно защо са изхарчени тези пари и задачата на заложения проект – здравната вноска да се покачва, а доплащанията от пациенти да понижават, не се осъществя “, сподели доктор Брънзалов.
По думите му не дава отговор на истината изказванието, че всяка година се наливат рекордни средства от страната за опазването на здравето. „ Много мощно е преекспонирана тематиката за „ рекордния бюджет “ на НЗОК. Бюджетът просто е един резултат от повишение на минималната работна заплата и оттова на здравноосигурителните вноски, а действителното финансиране на системата е в пъти по-ниско спрямо другите европейски страни, където не се оказва кой знае какъв брой по-добра здравна грижа “, сподели доктор Брънзалов.
Той беше безапелационен, че най-важният проблем в системата е този с фрагментите. „ При състояние че има подобен тежък недостиг и откакто единствено през 2024 година всички пера в бюджета на НЗОК бяха в дефицит и надвишиха гласуваните от Народното събрание средства, в случай че по някакъв вълшебен метод набавим тези нужни фрагменти, какво ще се случи с тяхното заплащане? “, попита ръководителят на БЛС.
„ Против съм изявленията, че опазването на здравето се финансира от държавния бюджет, тъй като нищо в него не се финансира от там като се изключи това, за което заплаща Министерство на здравеопазването. Това, с което оперира НЗОК, са нашите здравни вноски, които се заплащат от страната за избрани категории. Трябва да си дадем сметка каква е ролята на лечебните заведения в нашата здравна система и какво желаеме от тях. Това е и задача, която аз съм си сложила за цел – да повишим здравната просвета на популацията, тъй като малко хора схващат какъв брой малко пари даваме за здраве и какъв брой коства една интервенция. Ние би трябвало да вършим връзка сред тези суми, да схванат значимостта от профилактиката и метода на живот. Така може да създадем освен това. Ще работим със съидейници и за включване проучването на здравната просвета в образователните стратегии в учебно заведение “, сподели адв. Димитрова.
По отношение на мястото на лечебните заведения в България за устойчивото развиване на здравната сфера председателката на ББА акцентира, че по време на Коронавирус рецесията обществото е осъзнало какъв брой е значимо да има постоянна здравна система и работещи лечебни заведения, само че това бързо е забравено. „ Много страни дефинираха опазването на здравето си като приоритет номер едно, не знам за какво ние не сме от тях. Моето обръщение е да работим такава дълготрайна визия да се осъществя и у нас “, сподели адв. Димитрова.
Д-р Брънзалов съобщи, че лечебните заведения не трябва да се преглеждат настрана, защото те би трябвало да работят в синхрон с останалите посоки в опазването на здравето. „ Болничната помощ е част от обществото и част от цялата здравна грижа, която би трябвало българските жители да получават “, сподели той и акцентира, че финансирането на лечебните заведения в дребните обитаеми места, мъчно наличните региони и съвсем обезлюдените градове би трябвало да получи поддръжка от общините.
„ Самите общини обаче страдат от недостиг и там би трябвало да се намеси страната. Не познавам кметове, които в предизборната си акция да не дават обещание да доведат лекари или да дават обещание, че лечебните заведения ще продължат да действат. Впоследствие се оказва, че няма задоволителен финансов запас. Държавата би трябвало да се погрижи за постройките и инфраструктурата, с цел да може лекарите да работят там в естествени условия. Това не може да се случи единствено с финансиране по клинични пътеки “, безапелационен беше доктор Николай Брънзалов.
„ Не може здравната ни система да се финансира с цивилен начинания. Място за взаимопомощ постоянно има, само че това би трябвало да е изключение. Ние имаме най-ниската здравна вноска в Европейски Съюз и най-ниския % от брутния вътрешен артикул (БВП), който влагаме за здраве. Искаме нашето опазване на здравето да е като в Европа, само че всеки един от нас заделя минимум средства за това спрямо останалите европейски жители. В допълнение към това би трябвало да кажем, че страната заделя още по-малко за лицата, които е длъжна да обезпечи. Съответно имаме голяма дупка. Неизбежно стигаме до полемика за размера на здравната вноска. Според мен тя би трябвало да най-малко колкото е в Румъния – 2% повече от нашия “, безапелационна беше адв. Димитрова.
„ 140 пъти е променян Законът за здравното обезпечаване от началото на промяната до момента. В началото беше заложено да се започва със здравна вноска от 6%, след което да стане 8% и да продължи да се усилва гладко. През годините обаче се случиха доста форсмажорни условия, в това число и с прехвърлянето на запаса на НЗОК към фискалния запас през 2010, като по този начин и не стана ясно защо са изхарчени тези пари и задачата на заложения проект – здравната вноска да се покачва, а доплащанията от пациенти да понижават, не се осъществя “, сподели доктор Брънзалов.
По думите му не дава отговор на истината изказванието, че всяка година се наливат рекордни средства от страната за опазването на здравето. „ Много мощно е преекспонирана тематиката за „ рекордния бюджет “ на НЗОК. Бюджетът просто е един резултат от повишение на минималната работна заплата и оттова на здравноосигурителните вноски, а действителното финансиране на системата е в пъти по-ниско спрямо другите европейски страни, където не се оказва кой знае какъв брой по-добра здравна грижа “, сподели доктор Брънзалов.
Той беше безапелационен, че най-важният проблем в системата е този с фрагментите. „ При състояние че има подобен тежък недостиг и откакто единствено през 2024 година всички пера в бюджета на НЗОК бяха в дефицит и надвишиха гласуваните от Народното събрание средства, в случай че по някакъв вълшебен метод набавим тези нужни фрагменти, какво ще се случи с тяхното заплащане? “, попита ръководителят на БЛС.
„ Против съм изявленията, че опазването на здравето се финансира от държавния бюджет, тъй като нищо в него не се финансира от там като се изключи това, за което заплаща Министерство на здравеопазването. Това, с което оперира НЗОК, са нашите здравни вноски, които се заплащат от страната за избрани категории. Трябва да си дадем сметка каква е ролята на лечебните заведения в нашата здравна система и какво желаеме от тях. Това е и задача, която аз съм си сложила за цел – да повишим здравната просвета на популацията, тъй като малко хора схващат какъв брой малко пари даваме за здраве и какъв брой коства една интервенция. Ние би трябвало да вършим връзка сред тези суми, да схванат значимостта от профилактиката и метода на живот. Така може да създадем освен това. Ще работим със съидейници и за включване проучването на здравната просвета в образователните стратегии в учебно заведение “, сподели адв. Димитрова.
По отношение на мястото на лечебните заведения в България за устойчивото развиване на здравната сфера председателката на ББА акцентира, че по време на Коронавирус рецесията обществото е осъзнало какъв брой е значимо да има постоянна здравна система и работещи лечебни заведения, само че това бързо е забравено. „ Много страни дефинираха опазването на здравето си като приоритет номер едно, не знам за какво ние не сме от тях. Моето обръщение е да работим такава дълготрайна визия да се осъществя и у нас “, сподели адв. Димитрова.
Д-р Брънзалов съобщи, че лечебните заведения не трябва да се преглеждат настрана, защото те би трябвало да работят в синхрон с останалите посоки в опазването на здравето. „ Болничната помощ е част от обществото и част от цялата здравна грижа, която би трябвало българските жители да получават “, сподели той и акцентира, че финансирането на лечебните заведения в дребните обитаеми места, мъчно наличните региони и съвсем обезлюдените градове би трябвало да получи поддръжка от общините.
„ Самите общини обаче страдат от недостиг и там би трябвало да се намеси страната. Не познавам кметове, които в предизборната си акция да не дават обещание да доведат лекари или да дават обещание, че лечебните заведения ще продължат да действат. Впоследствие се оказва, че няма задоволителен финансов запас. Държавата би трябвало да се погрижи за постройките и инфраструктурата, с цел да може лекарите да работят там в естествени условия. Това не може да се случи единствено с финансиране по клинични пътеки “, безапелационен беше доктор Николай Брънзалов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ