Здравко Попов е роден през през 1939 г. в Пловдив.

Здравко Попов е роден през през 1939 година в Пловдив. Следвал е Българска лингвистика. Работил е като публицист, библиотекар, частник-дърводелец. Автор e на осем сборника с хумористични разкази: „ Акорди отвън клавиатурата “, „ Кон на втория етаж “, „ Големият маратон “, „ Заливът Спенсър. Из живота на избраниците “, „ Крахът на Роко Железния “, „ Случаят Ахил: комизъм в три пози “, „ Среща преди потопа “, „ Хищникът Кочев “. Превежда романи и стихове от френски език. Автор на сюжети, скечове, стихотворни импровизации и майсторски построени предговори за желани създатели. Среща с живата легенда, рицаря на хумора имаха и хасковлии неотдавна.

Публиката си я представям по-различна, както нарисува една аудитория Валери Симеонов: “Хем красиви дами, хем със здрави деца! ”, показа Здравко Попов преди събитието.

Здравко Попов- публицист

Интервю на Анжелина Янева

- Българинът има ли възприятие за комизъм?

- Българинът, както всички нации е формиран от хора с възприятие за комизъм и такива, които са надалеч от него. За жал по-голямата част е заета с прозата, с неприятностите в всекидневието. Мен, в случай че ме наричате хуморист, аз съм имал другари, които не пишат комизъм, само че са доста по-остроумни като седнем на маса. Бяхме другари с поета Добромир Тонев, с художника Георги Божилов, дружно бяхме по кръчмите и ще ги помня вечно като извънредно остроумни и съобразителни хора.

- За кой път гостувате в Хасково? Има ли разлика сред читателите в страната?

- Идвам за 4-ти път тука. Пловдив преди десетина години можеше да се назова град на културата. Не мога да гласоподавам по тази причина, че Пловдив е най- културния град в България. Аз в последно време виждам, че в Хасково – не, само че в София, Пловдив, Бургас има литературни мафии и има си там някакъв кръстник, който би трябвало да уточни този е публицист и тогава да бъде приет. Тези хора са мафия, в която няколко души канонизират съответен човек да бъде преведен, другите си пишат рецензии доста хвалебствени един за различен и напредват. В Пловдив има трима мафиоти доста блестящо изразени. Например, има премия в Пловдив за литература и там всяка година тези трима представители ярки на мафията се получава по този начин, че двамата постоянно избират третия!

- Tази наклонност от когa е? Когато бяхте във възхода на кариерата си имаше ли такова събитие?

- Преди години директно след демокрацията незабавно ме направиха член на Съюза на писателите, дадоха ми, не знам дали има различен случай, два пъти премията за литература в Пловдив. Тя е много специфична за града и авторитетна.Така че аз никога не мога да се оплача. Говоря за други хора. Има младежи – момчета и девойки, някои, от които са обещаващи в действителност, само че те нямат безусловно никакъв късмет да мръднат нагоре, до момента в който има мафия! Съжалявам, че по тоя метод приказвам тъмно, само че е по този начин..!

-Виждате ли капацитет в доста от младежите. Какво е особеното в настоящето потомство?

- Буквално цялото общество обича заведения, където има чалга. Професори, преподаватели са единомислещи. Питам ги: “Четат ли Вашите студенти? ”, а те са безапелационни: “Никой не чете! ”. И в действителност по-рано имаше интерес- седят на вратата и всеки трепери да му пишат тройка.

-Смятате ли като цяло, освен младото потомство, а българите, че четат и какво най- към този момент четат?

- Само една от книжарниците на Пловдив- най- огромната, нормално е задоволително оживена. Но всички други са безусловно празни, въпреки че са в центъра, в случай че влезе да си купи писалка хубаво, само че не четат! Имаме в последно време първокласни книги от международната класика. Излязоха “Държавата ” на Платон, басните на Езоп, съчиненията на Волтер. Стоят по книжарниците и мисля, че единствено аз ги закупувам и приятелите ми.

- Какво обичате да четете и като бяхте млад в първите години какво Ви въодушевяваше? Имате 8 сборника.

- Мен ме интересува всичко. Макар да съм бил дребен аз съм изчел Дикенс, Достоевски, несъмнено! Любимият ми публицист по това време е бил безусловно Марк Твен и до ден сегашен си остава за мен един от най- огромните, един от титаните. Стайнбек споделя: “Приключенията на Хъкълбери Фин ” - това е книгата на Америка. И аз се зарадвах, че съм мислил по този метод.

- Кои съгласно Вас създатели или книга всеки човек би трябвало да е прочел, или най-малко всеки българин в живота си?

- Това е неприятното, че като превеждат, да вземем за пример създатели безсмъртни- от древногръцки създатели, от римляните, те ги осакатяват непременно. Издадат да вземем за пример Валерий Максим- огромен прозаик римски, както и другите книги формирани от глави, фрагменти и най- безобразно ги отрязват и това е събитие, не е образец, а е за горе- долу всичките. Книгата “Животът на философите “ на Диоген Лаертски е много обемна. Сега като видиш какво опустошаване, какви провали са нанесени на тази книга и излиза една трета от същинското й наличие. Вътре има 1500 стиха, а стиховете са махнати напълно. Такова нещо не знам аз!

- Какво е посланието Ви към младите създатели и какво е най- значимото, което един млад създател би трябвало да има?

- За младите създатели, тези които са надарени, те нямат потребност от обръщение. Те сами ще си намерят безпогрешно този път, който аз не мога да им посоча. Много по- правилно ще го намерят, само че най-малко да се научи всеки да бъде почтен човек, да уважа красивото при другия стихотворец, който стои до него.

zdravko popow Книжарниците са празни, акцентира писателят

Снимка от Михайл Михайлов