Здравко Попов е роден през през 1939 г. в Пловдив.

...
Здравко Попов е роден през през 1939 г. в Пловдив.
Коментари Харесай

Здравко Попов: Пловдив беше културна столица преди 10 години

Здравко Попов е роден през през 1939 година в Пловдив. Следвал е българска лингвистика. Работил е като публицист, библиотекар, частник-дърводелец. Автор e на осем сборника с хумористични разкази: „ Акорди отвън клавиатурата “, „ Кон на втория етаж “, „ Големият маратон “, „ Заливът Спенсър. Из живота на избраниците “, „ Крахът на Роко Железния “, „ Случаят Ахил: комизъм в три пози “, „ Среща преди потопа “, „ Хищникът Кочев “. Превежда романи и стихове от френски език. Автор на сюжети, скечове, стихотворни импровизации и майсторски построени предговори за желани създатели. Среща с живата легенда, рицаря на хумора, имаха и хасковлии неотдавна.
Публиката си я представям по-различна, както нарисува една аудитория Валери Симеонов: “Хем красиви дами, хем със здрави деца! ”, показа Здравко Попов преди събитието.
--------------------------------------------------------
- Българинът има ли възприятие за комизъм?

-Българинът, както всички нации, е формиран от хора с възприятие за комизъм и такива, които са надалеч от него. За жал по-голямата част е заета с прозата, с неприятностите в всекидневието. Мен, в случай че ме наричате хуморист, аз съм имал другари, които не пишат комизъм, само че са доста по-остроумни, като седнем на маса. Бяхме другари с поета Добромир Тонев, с художника Георги Божилов, дружно бяхме по кръчмите и ще ги помня вечно като извънредно остроумни и съобразителни хора.

- За кой път гостувате в Хасково? Има ли разлика сред читателите в страната?

- Идвам за 4-ти път тук. Пловдив преди десетина години можеше да се назова град на културата. Не мога да гласоподавам за това, че Пловдив е най- културният град в България. Аз в последно време виждам, че в Хасково - не, само че в София, Пловдив, Бургас има литературни мафии и има си там някакъв кръстник, който би трябвало да уточни този е публицист и тогава да бъде приет. Тези хора са мафия, в която няколко души канонизират съответен човек да бъде преведен, другите си пишат рецензии доста хвалебствени един за различен и напредват. В Пловдив има трима мафиоти, доста блестящо изразени. Например, има премия в Пловдив за литература и там всяка година тези с трима ярки представители на мафията се получава по този начин, че двамата постоянно избират третия!

- Tази наклонност откогa е? Когато бяхте във възхода на кариерата си, имаше ли такова събитие?

-Преди години, директно след демокрацията, незабавно ме направиха член на Съюза на писателите, дадоха ми, не знам дали има различен случай, два пъти премията за литература в Пловдив. Тя е много специфична за града и авторитетна.

Така че аз никога не мога да се оплача. Говоря за други хора. Има младежи - момчета и девойки, някои от които са обещаващи в действителност, само че те нямат безусловно никакъв късмет да мръднат нагоре, до момента в който има мафия! Съжалявам, че по тоя метод приказвам тъмно, само че е по този начин..!

- Виждате ли капацитет в доста от младежите. Какво е особеното в настоящето потомство?

-Буквално цялото общество обича заведения, където има чалга. Професори, преподаватели са единомислещи. Питам ги: “Четат ли Вашите студенти? ”, а те са безапелационни: “Никой не чете! ”. И в действителност по-рано имаше интерес - седят на вратата и всеки трепери да му пишат тройка.

- Смятате ли като цяло - освен младото потомство, а българите - че четат, и какво най-много четат?

-Само една от книжарниците на Пловдив - най-голямата, нормално е задоволително оживена. Но всички други са безусловно празни, въпреки че са в центъра, в случай че някой влезе да си купи писалка - хубаво, само че не четат! Имаме в последно време първокласни книги от международната класика. Излязоха “Държавата ” на Платон, басните на Езоп, съчиненията на Волтер. Стоят по книжарниците и мисля, че единствено аз ги закупувам и приятелите ми.

- Какво обичате да четете и когато бяхте млад, в първите години какво Ви въодушевяваше? Имате 8 сборника.

- Мен ме интересува всичко. Макар да съм бил дребен, аз съм изчел Дикенс, Достоевски, несъмнено! Любимият ми публицист по това време е бил безусловно Марк Твен и до ден сегашен си остава за мен един от най-големите, един от титаните. Стайнбек споделя: “Приключенията на Хъкълбери Фин ” - това е книгата на Америка ". И аз се зарадвах, че съм мислил по този метод.

- Кои, съгласно Вас, създатели или книги всеки човек, или най-малко всеки българин, би трябвало да е прочел в живота си?

-Това е неприятното, че като превеждат, да вземем за пример създатели безсмъртни - от древногръцки създатели, от римляните, те ги осакатяват непременно. Издадат да вземем за пример Валерий Максим - огромен римски прозаик, както и другите книги, формирани от глави, фрагменти и най-безобразно ги отрязват. И това е събитие, не е образец, а е за почти всичките. Книгата “Животът на философите “ на Диоген Лаертски е много обемна. Сега като видиш какво опустошаване, какви провали са нанесени на тази книга и излиза една трета от същинското наличие. Вътре има 1500 стиха, а стиховете са махнати напълно. Такова нещо не знам аз!

- Какво е посланието Ви към младите създатели и какво е най-важното, което един млад създател би трябвало да има?

- За младите създатели, тези, които са надарени, те нямат потребност от обръщение. Те сами ще си намерят безпогрешно този път, който аз не мога да им посоча. Много по-вярно ще го намерят, само че най-малко да се научи всеки да бъде почтен човек, да почита красивото при другия стихотворец, който стои до него.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР