Бюджетът е като солидарен фонд срещу безотговорността на властта
Здравка Калайджиева е арбитър в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург в интервала 2008-2015 година Известен юрист правозащитник, съосновател и член на Управителния съвет на фондация " Български юристи за правата на индивида ". Жлаби, които тя е изготвила и сполучливо поддържала като юрист пред Съда в Страсбург, са довели до няколко промени в българското законодателство.
© Юлия Лазарова Общо 7 досега са неоправдателните решения на Страсбург за шумните акции и показните арести от първото държавно управление на ГЕРБ – по делата " Гуцанови ", " Попови ", " Стоянов и други ", " Алексей Петров ", " Петров и Иванова ", " Славов и други ", " Димова-Иванова и Иванов ". Последното от тези решения излезе преди по-малко от месец. Сметката единствено по тия седем каузи досега стигна 215 000 евро - част от цената за опитите на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов да подмени действителната битка с престъпността с медийно режисирани акции на Министерство на вътрешните работи. Извън тази сума са разноските на страната по осъществяване на тези зрелищни полицейски интервенции, безуспешното следствие и правосъдните процеси, приключили с крушение, работата на държавните сътрудници по отбраната на страната в Страсбург, както и компенсациите, присъдени от българските съдилища по други аспекти на тези проблеми. Миналата седмица излезе решение на Софийския апелативен съд, с което прокуратурата е наказана да заплати над 800 хиляди лв. обезщетение на компания, потърпевша от процесуален произвол в границите на акция " Октопод ". А това е единствено дребна илюстрация по какъв начин безотговорната политика товари всички нас.
Идеята за търсене на лична отговорност от отговорните за нарушаванията по делата в Страсбург в никакъв случай не е губила новост, въпреки че в общественото пространство най-често се разяснява в аспекта на финансовата отговорност. Според някогашния арбитър в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) Здравка Калайджиева основаването на механизъм за търсене на отговорност от отговорните за нарушавания на права по делата в Страсбург - освен финансова, а и дисциплинарна, административна и наказателна - е много комплицирана задача заради отстоянието на времето от осъществяването на нарушаването до оповестяване на решението. Но този въпрос е единствено част от по-големия проблем изобщо за персоналната отговорност на длъжностни лица за вреди от нарушени права, което в България не се случва даже след решения на българските съдилища по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) и Закона за Министерство на вътрешните работи. Калайджиева има и съответно предложение за осъществяване на лична имуществена отговорност за нарушавания на права от отговорните служители - като се вкара процесуална опция на всеки потърпевш от противозаконни дейности или бездействия на изпълнителната власт да претендира солидарна отговорност на страната и съответните длъжностни лица и да избира от кого от тях да събере присъденото обезщетение. Още по тематиката
Трето наказание на България в Страсбург за акция " Медузите " от времето на Цветанов
Само за тази интервенция на Министерство на вътрешните работи от 2010 година Евросъдът дефинира общо 90 000 евро компенсации и разходи за сметка на страната
31 май 2018
Съдът в Страсбург изиска информация от България за експулсирания Абдуллах Бююк
През 2016 година турският предприемач беше предаден от Министерство на вътрешните работи на турските управляващи при неразбираеми условия
23 апр 2018
Първо неоправдателно решение в Страсбург поради модела " Цветанов "
Акцията против Борислав Гуцанов и фамилията му нарушава четири текста на Европейската спогодба за правата на индивида
15 окт 2013
За Славчо Кържев условно
Какво (не) научихме от процеса против някогашния областен прокурор на София
15 дек 2012 Представителите на изпълнителната власт нямат имунитет и дължат отговорност за своите дейности и бездействия, с които са предизвикали вреди.
Няма спънка да се даде опция на жителите да предявяват искове освен против институциите, само че и солидарно против отговорните длъжностни лица.
Принципът " От тях маскаренето, от нас масрафът " е противоположен на правилото за отчетност и отговорност на управляващите пред жителите
Г-жо Калайджиева, последното решение на Страсбург за демонстративен арест от времето на Цветанов пристигна в подтекста на пресния скандал към ареста на кметицата на " Младост " Десислава Иванчева. Появиха се нормалните апели Цветанов да заплати компенсацията.
Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) е единственият интернационален контракт, който планува опция един човек да съди управляващите за нарушаване на правата си пред интернационален съд и да получи обезщетение за това. Преди да се стигне до този съд, конвенцията разпорежда на управляващите редица отговорности, построени върху правилото за тяхната отговорност и отчетност пред жителите в личните им страни, така наречен accountability - разбиране, което (подобно на " джендър " ) няма аналог в българския език и сякаш не попада в юридическия и политическия понятиен уред. Освен обезщетение в някои случаи (при нарушавания на правото на живот и възбраната за изтезания например) тя изисква от управляващите да проведат дейно следствие на събитията, годно да докара до идентифициране и наказване на съответните виновни лица - с цел да не е допустимо представители на страната безнаказано да нарушават правата на жителите и да се избегне усещането, че властта закриля причинителите.
Конвенцията изисква от управляващите също по този начин да основат подобаващи механизми за отбрана и обезщетение за нарушени права на национално ниво – преди да се стигне до Страсбург. Съдът е постановил голям брой неоправдателни решения поради неналичието на средства за отбрана и дейно следствие в България. Както в множеството страни - страни по конвенцията, механизмът за тяхното осъществяване допуска на първо място готовност на срама на управляващите и не е категорично регламентиран от националния ни закон. Това не значи, че съответните причинители не следва да понесат персонална отговорност и Комитетът на министрите чака такива ограничения в осъществяване на решенията на съда. В някои от решенията съответните причинители са ясно разпознати, от време на време даже поименно упоменати - съдии, кметове, служители на реда, прокурори, министри и други длъжностни лица. У нас след постановяването на неоправдателните решения някои се разкаяха на думи, други обявиха, че още веднъж биха постъпили по същия метод, а трети стремително се развиха в кариерата си, само че не е известно някое от тези лица да е понесло персонална отговорност. Това подхранва чувството за безотговорност на причинителите и възприятието за неправда у жителите, за което толкоз доста приказваме в последно време.
Може би такава политика не се търси, тъй като това значи да се почне от премиера – спомняте си неоправдателното решение за гибелта на Тодор Димов-Чакъра при полицейска акция край Харманли, ръководена от тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов.
Понятието accountability значи политиците да се регистрират пред жителите и да носят отговорност за своите дейности и за спазването на закона. След решението на съда в Страсбург за гибелта на Чакъра министър председателят напълно искрено съобщи, че в сходна обстановка би работил по същия метод, а не след дълго обновеното разследване по случая бе още един път прекъснато.
Не беше потърсена отговорност нито за петнайсетте деца, починали от мраз и апетит в дома за деца с тежки увреждания в село Джурково през зимата на 1996 година ( " Ненчева и други против България " ), нито за тези, които починаха след тях. Повтарят се както разпорежданията за шумни и показни акции " на ръба на закона ", по този начин и безотговорността на участниците в тях и изплащането на компенсациите за тях от джоба на фена поданик.
Вместо това българската страна драговолно заплаща за компенсации с парите на данъкоплатеца. Може би въпреки всичко ще е добре като първа стъпка да се вкара регресна отговорност за платените компенсации по делата в Страсбург, което може да се осъществя най-лесно.
Не зная дали компенсации се изплащат " драговолно ", или е по-точно да се каже " покорно " и " безотказно " - може би таман тъй като сумите се изплащат от бюджета, т.е. от всички нас, а не от без/отговорните лица. Обществото не е известено срамът им да се е мобилизирал толкоз, че непринудено да възстановят платените от бюджета компенсации, а законът не планува механизъм за търсенето им. В интерес на истината все още няма страна - членка на Съвета на Европа, в чието законодателство да е планувана опция за търсене на регресна имуществена отговорност от отговорните длъжностни лица за нарушавания, довели до наказание в Страсбург, само че това не значи, че такава не може да се планува.
Не съм уверена обаче, че формалното предугаждане на регресна отговорност би помогнало. От бюджета се изплащат освен компенсации по решения на съда в Страсбург, само че и по решения на българските съдилища, постановени по Закона за отговорността на страната и общините. Техният размер е доста по-висок. Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ) за интервала 2011-2017 година е платила 2.5 млн. лв. по сведения на нейния ръководител от едно скорошно изявление. Според докладите на Министерството на правораздаването годишно се изплащат над 500 хиляди лв. компенсации за неблагоразумен период на правосъдното произвеждане. Прокуратурата изплаща годишно няколко милиона лв. компенсации за разнообразни прокурорски дейности, окачествени от българския закон като противозаконни. Тези средства също се изплащат от данъкоплатеца.
Въпреки че Законът за отговорността на страната и общините и Законът за Министерство на вътрешните работи предвижат опция за възобновяване им от съответното отговорно лице (т.нар. регресна отговорност), няма сведения те да са потърсени и върнати от тях. Не мога да кажа дали това безучастие е израз на криворазбрана взаимност, безпокойство от риск от сходна персонална орис или блян за прикриване на нелицеприятни условия, само че е ясно, че вместо регресна отговорност това безучастие на управляващите обезпечава персонална безотговорност.
Стремежът към това стана явен с приемането на няколко нови разпореждания, които категорично изключват персоналната имуществена отговорност и обезпечават имунитет на длъжностните лица за противозаконните им дейности и бездействия. Макар конституцията да освобождава само магистратите от такава отговорност – като гаранция за тяхната самостоятелност, законодателят даде тази привилегия и на органите, и на длъжностните лица по Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, както и на органите по приходите и Агенцията за държавна финансова ревизия. Данъкоплатецът, който изплаща възнагражданията им, ще продължи да заплаща и компенсациите – от бюджета, който се трансформира в своего рода взаимен фонд за гражданска взаимопомощ против безнаказаност на управляващите. Принципът " От тях маскаренето, от нас масрафът " е противоположен на правилото за отчетност и отговорност на управляващите пред жителите. С него законодателят стоварва " отговорността на страната " за вреди върху жителите и обезпечава безнаказаността на представителите на управляващите. Няма закон, който да дава безспорни гаранции против произвол, само че до момента в който няма длъжностни лица, понесли своята персонална отговорност за осъществени нарушавания на закона, никой няма да повярва в откровеното желание на управляващите да почитат правата и ползите на жителите.
Добре, има ли механизъм, който да се вкара, за търсене на отговорност от съответните лица – най-малко във връзка с нарушаванията на права, които се откриват от българските съдилища по реда на ЗОДОВ да вземем за пример?
Държавата разполага с богат набор от варианти за търсене на персонална отговорност от своите чиновници – била тя имуществена, административна, дисциплинарна или наказателна. Те обаче са в ръцете на държавните институции и просто не се употребяват, а жителите не разполагат с опция да я предизвикват и осъществят без значение от страната. Допускам, че мнозина потърпевши биха желали да предяват претенциите си за компенсации освен против институциите (каквато е опцията в този момент по ЗОДОВ), само че и против съответните длъжностни лица, както и че данъкоплатецът би се радвал, в случай че компенсациите се заплащат от тези лица, а не от бюджета. В този смисъл по-убедително решение от регресната отговорност би било въвеждането на процесуална опция на всеки потърпевш от противозаконни дейности или бездействия на изпълнителната власт да претендира солидарна отговорност на страната и съответните длъжностни лица и да избира от кого от тях да събере присъденото обезщетение. Такава опция би имала и превантивно деяние по отношение на представителите на изпълнителната власт.
Това би важало единствено за нарушавания, осъществени от изпълнителната власт, не и от правосъдната.
Органите на правосъдната власт по конституция не дават отговор за своите актове и дейностите си в границите на служебните си отговорности, стига те да не съставляват закононарушение. Представителите на изпълнителната власт нямат сходен имунитет и следва да дават отговор за своите дейности и бездействия както пред Народното събрание в границите на парламентарния надзор, по този начин и пред съдилищата, в това число по отношение на искания на жителите. Изпълнителната власт се назовава изпълнителна, тъй като извършва законите и носи отговорност, когато ги нарушава. Вярно е, че в някои правосъдни решения се среща изразът " самостоятелност на изпълнителната власт ", само че той няма учредения нито в конституцията, нито в законите.
Няма спънка вместо непотърсената регресна отговорност законът да даде на жителите опция за търсене на персонална имуществена отговорност от представителите на изпълнителната власт, както няма спънка законът да планува опция за иницииране на наказателно произвеждане от засегнатите жители при положение на отвод на прокуратурата. Има интервали в българската история, в които министрите са отговаряли с цялото си имущество, а потърпевшите от закононарушения са можели да се извърнат към съда макар бездействието на прокурора. Въпрос на политическа отговорност и воля на законодателя.
Интервюто взе Мирела Веселинова
© Юлия Лазарова Общо 7 досега са неоправдателните решения на Страсбург за шумните акции и показните арести от първото държавно управление на ГЕРБ – по делата " Гуцанови ", " Попови ", " Стоянов и други ", " Алексей Петров ", " Петров и Иванова ", " Славов и други ", " Димова-Иванова и Иванов ". Последното от тези решения излезе преди по-малко от месец. Сметката единствено по тия седем каузи досега стигна 215 000 евро - част от цената за опитите на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов да подмени действителната битка с престъпността с медийно режисирани акции на Министерство на вътрешните работи. Извън тази сума са разноските на страната по осъществяване на тези зрелищни полицейски интервенции, безуспешното следствие и правосъдните процеси, приключили с крушение, работата на държавните сътрудници по отбраната на страната в Страсбург, както и компенсациите, присъдени от българските съдилища по други аспекти на тези проблеми. Миналата седмица излезе решение на Софийския апелативен съд, с което прокуратурата е наказана да заплати над 800 хиляди лв. обезщетение на компания, потърпевша от процесуален произвол в границите на акция " Октопод ". А това е единствено дребна илюстрация по какъв начин безотговорната политика товари всички нас.
Идеята за търсене на лична отговорност от отговорните за нарушаванията по делата в Страсбург в никакъв случай не е губила новост, въпреки че в общественото пространство най-често се разяснява в аспекта на финансовата отговорност. Според някогашния арбитър в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) Здравка Калайджиева основаването на механизъм за търсене на отговорност от отговорните за нарушавания на права по делата в Страсбург - освен финансова, а и дисциплинарна, административна и наказателна - е много комплицирана задача заради отстоянието на времето от осъществяването на нарушаването до оповестяване на решението. Но този въпрос е единствено част от по-големия проблем изобщо за персоналната отговорност на длъжностни лица за вреди от нарушени права, което в България не се случва даже след решения на българските съдилища по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) и Закона за Министерство на вътрешните работи. Калайджиева има и съответно предложение за осъществяване на лична имуществена отговорност за нарушавания на права от отговорните служители - като се вкара процесуална опция на всеки потърпевш от противозаконни дейности или бездействия на изпълнителната власт да претендира солидарна отговорност на страната и съответните длъжностни лица и да избира от кого от тях да събере присъденото обезщетение. Още по тематиката
Трето наказание на България в Страсбург за акция " Медузите " от времето на Цветанов
Само за тази интервенция на Министерство на вътрешните работи от 2010 година Евросъдът дефинира общо 90 000 евро компенсации и разходи за сметка на страната
31 май 2018
Съдът в Страсбург изиска информация от България за експулсирания Абдуллах Бююк
През 2016 година турският предприемач беше предаден от Министерство на вътрешните работи на турските управляващи при неразбираеми условия
23 апр 2018
Първо неоправдателно решение в Страсбург поради модела " Цветанов "
Акцията против Борислав Гуцанов и фамилията му нарушава четири текста на Европейската спогодба за правата на индивида
15 окт 2013
За Славчо Кържев условно
Какво (не) научихме от процеса против някогашния областен прокурор на София
15 дек 2012 Представителите на изпълнителната власт нямат имунитет и дължат отговорност за своите дейности и бездействия, с които са предизвикали вреди.
Няма спънка да се даде опция на жителите да предявяват искове освен против институциите, само че и солидарно против отговорните длъжностни лица.
Принципът " От тях маскаренето, от нас масрафът " е противоположен на правилото за отчетност и отговорност на управляващите пред жителите
Г-жо Калайджиева, последното решение на Страсбург за демонстративен арест от времето на Цветанов пристигна в подтекста на пресния скандал към ареста на кметицата на " Младост " Десислава Иванчева. Появиха се нормалните апели Цветанов да заплати компенсацията.
Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) е единственият интернационален контракт, който планува опция един човек да съди управляващите за нарушаване на правата си пред интернационален съд и да получи обезщетение за това. Преди да се стигне до този съд, конвенцията разпорежда на управляващите редица отговорности, построени върху правилото за тяхната отговорност и отчетност пред жителите в личните им страни, така наречен accountability - разбиране, което (подобно на " джендър " ) няма аналог в българския език и сякаш не попада в юридическия и политическия понятиен уред. Освен обезщетение в някои случаи (при нарушавания на правото на живот и възбраната за изтезания например) тя изисква от управляващите да проведат дейно следствие на събитията, годно да докара до идентифициране и наказване на съответните виновни лица - с цел да не е допустимо представители на страната безнаказано да нарушават правата на жителите и да се избегне усещането, че властта закриля причинителите.
Конвенцията изисква от управляващите също по този начин да основат подобаващи механизми за отбрана и обезщетение за нарушени права на национално ниво – преди да се стигне до Страсбург. Съдът е постановил голям брой неоправдателни решения поради неналичието на средства за отбрана и дейно следствие в България. Както в множеството страни - страни по конвенцията, механизмът за тяхното осъществяване допуска на първо място готовност на срама на управляващите и не е категорично регламентиран от националния ни закон. Това не значи, че съответните причинители не следва да понесат персонална отговорност и Комитетът на министрите чака такива ограничения в осъществяване на решенията на съда. В някои от решенията съответните причинители са ясно разпознати, от време на време даже поименно упоменати - съдии, кметове, служители на реда, прокурори, министри и други длъжностни лица. У нас след постановяването на неоправдателните решения някои се разкаяха на думи, други обявиха, че още веднъж биха постъпили по същия метод, а трети стремително се развиха в кариерата си, само че не е известно някое от тези лица да е понесло персонална отговорност. Това подхранва чувството за безотговорност на причинителите и възприятието за неправда у жителите, за което толкоз доста приказваме в последно време.
Може би такава политика не се търси, тъй като това значи да се почне от премиера – спомняте си неоправдателното решение за гибелта на Тодор Димов-Чакъра при полицейска акция край Харманли, ръководена от тогавашния основен секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов.
Понятието accountability значи политиците да се регистрират пред жителите и да носят отговорност за своите дейности и за спазването на закона. След решението на съда в Страсбург за гибелта на Чакъра министър председателят напълно искрено съобщи, че в сходна обстановка би работил по същия метод, а не след дълго обновеното разследване по случая бе още един път прекъснато.
Не беше потърсена отговорност нито за петнайсетте деца, починали от мраз и апетит в дома за деца с тежки увреждания в село Джурково през зимата на 1996 година ( " Ненчева и други против България " ), нито за тези, които починаха след тях. Повтарят се както разпорежданията за шумни и показни акции " на ръба на закона ", по този начин и безотговорността на участниците в тях и изплащането на компенсациите за тях от джоба на фена поданик.
Вместо това българската страна драговолно заплаща за компенсации с парите на данъкоплатеца. Може би въпреки всичко ще е добре като първа стъпка да се вкара регресна отговорност за платените компенсации по делата в Страсбург, което може да се осъществя най-лесно.
Не зная дали компенсации се изплащат " драговолно ", или е по-точно да се каже " покорно " и " безотказно " - може би таман тъй като сумите се изплащат от бюджета, т.е. от всички нас, а не от без/отговорните лица. Обществото не е известено срамът им да се е мобилизирал толкоз, че непринудено да възстановят платените от бюджета компенсации, а законът не планува механизъм за търсенето им. В интерес на истината все още няма страна - членка на Съвета на Европа, в чието законодателство да е планувана опция за търсене на регресна имуществена отговорност от отговорните длъжностни лица за нарушавания, довели до наказание в Страсбург, само че това не значи, че такава не може да се планува.
Не съм уверена обаче, че формалното предугаждане на регресна отговорност би помогнало. От бюджета се изплащат освен компенсации по решения на съда в Страсбург, само че и по решения на българските съдилища, постановени по Закона за отговорността на страната и общините. Техният размер е доста по-висок. Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ) за интервала 2011-2017 година е платила 2.5 млн. лв. по сведения на нейния ръководител от едно скорошно изявление. Според докладите на Министерството на правораздаването годишно се изплащат над 500 хиляди лв. компенсации за неблагоразумен период на правосъдното произвеждане. Прокуратурата изплаща годишно няколко милиона лв. компенсации за разнообразни прокурорски дейности, окачествени от българския закон като противозаконни. Тези средства също се изплащат от данъкоплатеца.
Въпреки че Законът за отговорността на страната и общините и Законът за Министерство на вътрешните работи предвижат опция за възобновяване им от съответното отговорно лице (т.нар. регресна отговорност), няма сведения те да са потърсени и върнати от тях. Не мога да кажа дали това безучастие е израз на криворазбрана взаимност, безпокойство от риск от сходна персонална орис или блян за прикриване на нелицеприятни условия, само че е ясно, че вместо регресна отговорност това безучастие на управляващите обезпечава персонална безотговорност.
Стремежът към това стана явен с приемането на няколко нови разпореждания, които категорично изключват персоналната имуществена отговорност и обезпечават имунитет на длъжностните лица за противозаконните им дейности и бездействия. Макар конституцията да освобождава само магистратите от такава отговорност – като гаранция за тяхната самостоятелност, законодателят даде тази привилегия и на органите, и на длъжностните лица по Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, както и на органите по приходите и Агенцията за държавна финансова ревизия. Данъкоплатецът, който изплаща възнагражданията им, ще продължи да заплаща и компенсациите – от бюджета, който се трансформира в своего рода взаимен фонд за гражданска взаимопомощ против безнаказаност на управляващите. Принципът " От тях маскаренето, от нас масрафът " е противоположен на правилото за отчетност и отговорност на управляващите пред жителите. С него законодателят стоварва " отговорността на страната " за вреди върху жителите и обезпечава безнаказаността на представителите на управляващите. Няма закон, който да дава безспорни гаранции против произвол, само че до момента в който няма длъжностни лица, понесли своята персонална отговорност за осъществени нарушавания на закона, никой няма да повярва в откровеното желание на управляващите да почитат правата и ползите на жителите.
Добре, има ли механизъм, който да се вкара, за търсене на отговорност от съответните лица – най-малко във връзка с нарушаванията на права, които се откриват от българските съдилища по реда на ЗОДОВ да вземем за пример?
Държавата разполага с богат набор от варианти за търсене на персонална отговорност от своите чиновници – била тя имуществена, административна, дисциплинарна или наказателна. Те обаче са в ръцете на държавните институции и просто не се употребяват, а жителите не разполагат с опция да я предизвикват и осъществят без значение от страната. Допускам, че мнозина потърпевши биха желали да предяват претенциите си за компенсации освен против институциите (каквато е опцията в този момент по ЗОДОВ), само че и против съответните длъжностни лица, както и че данъкоплатецът би се радвал, в случай че компенсациите се заплащат от тези лица, а не от бюджета. В този смисъл по-убедително решение от регресната отговорност би било въвеждането на процесуална опция на всеки потърпевш от противозаконни дейности или бездействия на изпълнителната власт да претендира солидарна отговорност на страната и съответните длъжностни лица и да избира от кого от тях да събере присъденото обезщетение. Такава опция би имала и превантивно деяние по отношение на представителите на изпълнителната власт.
Това би важало единствено за нарушавания, осъществени от изпълнителната власт, не и от правосъдната.
Органите на правосъдната власт по конституция не дават отговор за своите актове и дейностите си в границите на служебните си отговорности, стига те да не съставляват закононарушение. Представителите на изпълнителната власт нямат сходен имунитет и следва да дават отговор за своите дейности и бездействия както пред Народното събрание в границите на парламентарния надзор, по този начин и пред съдилищата, в това число по отношение на искания на жителите. Изпълнителната власт се назовава изпълнителна, тъй като извършва законите и носи отговорност, когато ги нарушава. Вярно е, че в някои правосъдни решения се среща изразът " самостоятелност на изпълнителната власт ", само че той няма учредения нито в конституцията, нито в законите.
Няма спънка вместо непотърсената регресна отговорност законът да даде на жителите опция за търсене на персонална имуществена отговорност от представителите на изпълнителната власт, както няма спънка законът да планува опция за иницииране на наказателно произвеждане от засегнатите жители при положение на отвод на прокуратурата. Има интервали в българската история, в които министрите са отговаряли с цялото си имущество, а потърпевшите от закононарушения са можели да се извърнат към съда макар бездействието на прокурора. Въпрос на политическа отговорност и воля на законодателя.
Интервюто взе Мирела Веселинова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ