Здравка Евтимова: Когато сме здрави, се превръщаме във фабрика за

Здравка Евтимова: Когато сме здрави, се трансформираме във фабрика за достижения, благополучие и любов
„ Зелените очи напразно ” е последният разказ на писателката и преводач Здравка Евтимова, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало мощни на деня, постоянно е имало хора, които трансформират поклона в свое всекидневие. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се предават.

Здравка Евтимова ни споделя историята на три дами от три генерации, които би трябвало да извоюват своето благополучие, борейки се с битовизма и апатичното битие в българското село и отчуждението в огромния град.

„ Този разказ се раждаше дълго – в продължение на 5 години. Първо започнах да го пиша в Сараево, по-късно продължих в радомирското Старо село, където се развива действието, в Горна Липница, откъдето е мъжът ми, продължих в Китай. Накрая го приключих в Перник “, описа авторката в изявление за БГНЕС.

БГНЕС: Защо „ Зелените очи напразно “?

Здравка Евтимова: Докато го пишех, превеждах доста интензивно за съвременник открих прелестните определени разкази на Ани Пру, американска писателка, която прави дебют на 57- годишна възраст с романа „ Новини от коледните колета “. В един от разказите за невероятните каубойски песни имаше изречение, което ме остави без мирис „ Жеравите летяха над опустелите полета и те като че ли бяха очите напразно “. Защо зелено? В съзнанието ми постоянно то е цветът на пролетта. „ Зелените очи “ виждат раждането на живота, виждат по какъв начин се постанова над нещастието, над униженията. Много се надявам „ Зелените очи напразно “ да победят тези, които се борят с обкръжаващата ги кал и оскърбителния глас на нашето всекидневие. Тези хора, които се усещат оскърбени или слаби да намерят сили в себе си, да покълнат и да се възродят както се случва с растенията напролет.

БГНЕС: Във вашия разказ боравите доста с опозиционни двойки както се назовават в литературната рецензия. От друга страна романът доста припомня на света на Йордан Йовков. А и вие сама сте казвала, че огромният наш класик е оставил дълготраен отпечатък върху вас, трансформирал се в „ нравствен татко “.
„ Зелените очи напразно ” е последният разказ на писателката и преводач Здравка Евтимова / БГНЕС
Здравка Евтимова: Много повече мога да го нарека. На Йовков се удивлявам още от доста дребна. Баща ми, който беше електротехник, доста обичаше творчеството му, разказвал е на мен и на брат ми съвсем наизуст „ По-малката сестра “, „ Ако можеха да приказват “, „ Старопланински митове “. Всички тези сборници с разкази, въпреки и поокъсани, стоят в нас и аз започнах да описвам на внучките ми, по този начин както татко ми на нас. С Йовков татко ми ме научи на въздуха, който би трябвало да диря.

БГНЕС: Здравка Евтимова тъгува ли по отминалия промишлен свят на машините в Перник - подобен, какъвто го познавате от детството си? И има ли го в романа?

Здравка Евтимова: В този разказ уповавам се да има част от Перник. Понякога скърбя, само че не за отминалото и не за това, което ще пристигна. Тъгувам, че прекомерно малко време ми остава да се веселя, даже на неприятното, което се изправя на пътя ми. Тъгата е едно пречистващо възприятие, което прави индивида по-хуманен, прави ориста ни по-светла. Не, аз не скърбя, просто се пробвам да намеря тези парченца от предишното, които ще ми дадат мощ да заставам по-уместно стояща на мястото си през днешния ден. Днешната напрегната конюнктура изисква човек да не е печален, да е концентриран в това, което прави. Точно тази горест, както вие казахте, ми разрешава да събера сили и сила за решаването на избран проблем.

Енергията в „ Зелените очи напразно “ ми разреши да мина през няколко сложни стадия. Мисля, че проблемите, които извървях се промъкнаха в страниците. Надявам се романът да прави хората по-смели, да не се предават. Ако една стотна, от това, което съм желала като воля, непримиримост, да отиде в хората, ще съм доста щастлива. Ако мога с този разказ да им дам смелостта да се изправят против по-силния от тях, против този, който се пробва да ги смачка.

БГНЕС: Опитвате се да създадете „ вятъра “ на вярата ли?

Здравка Евтимова: Не единствено. Защото, вятърът минава и отпътува, а вярата е нещо, което остава. Много се надявам тази вяра да свие гнездо в домовете ни. И освен да остане на равнище вяра, а тя да е първата стъпка в практическото реализиране на фантазиите. Това начало аз го разбирам да не се страхуваш, да кажеш: „ я се виж ти какъв си “. Нека отворим вратата на качествата, които се крият във всеки човек.

На хората бих споделила още, дано крепкото здраве бъде основата, върху която да реализират своите победи и да намират щастието. Всяка тяхна стъпка да е направена на основата на мощното личностно здраве. Така ще бъдем по-силни от всяко оскърбление, от благосъстоянието, което някой път се пробва да ни смачка, от лавината заливаща информация. Когато сме здрави, се трансформираме във фабрика за достижения и благополучие и любов. Затова, поисквам на всички хора в България и по света- дано крепкото здраве да е основата на вашето благополучие!

[i]Здравка Евтимова е родена на 24.07.1959 година гр. Перник. Завършва британска лингвистика във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий. Специализира живописен превод в Сейнт Луис, Съединени американски щати. Носител на голям брой награди, измежду които на британското издателство Skrev Press за сборника с разкази Bitter Sky (2003). Превела е повече от 25 романа от британски, американски и канадски създатели на български език, превежда творби на български писатели на британски език. Член е на Съюза на българските писатели и на Лигата на писателите на Англия, област Йоркшър-Хамбърсайд.[/i] /БГНЕС