Здравейте, г-н Желязков, благодаря Ви, че приехте нашата покана да

Здравейте, господин Желязков, благодаря Ви, че приехте нашата покана да гостувате в предаването „ Спорт+ “. Първо по какъв начин сте, трябваше да изкарате прочут интервал на изолираност преди да започнете работа със Силвано Пранди отпред на националния тим?

Здравейте, усещам се добре. Да, в действителност, оказа се, че би трябвало да остана прочут интервал у дома от съображения за сигурност, превантивно. Нямаше потребност, само че взехме решение, че това е по-добрият вид.

Надяваме се към този момент, че всичко е наред. Вие, в действителност, разбрахте ли по кое време може да сте се заразили, да сте изкарали вируса?

Ако се има вяра на проучванията, които имахме, се оказва, че аз имам антитела. Някога във времето съм го изкарал. Всички ПСР-тестове, които са ми направени, са ми негативни. Това значи, че съм се срещал с вируса в даден миг. Дано да е по този начин, да съм го изкарал или без да схвана, или, както бях споделил, да съм го минал в края на януари и началото на февруари. Тогава още не се говореше за пандемия в Европа, само че към месец бях много тежко болен със признаци, сходни на тези на ковид. Ако съм бил болен от ковид тогава, е допустимо. Тогава за последено съм се чувствал зле.

Желаем Ви здраве. Нека се обърнем внимание към този момент и на треньорската работа. Доста странна обстановка, в която се намираме сега. Как един работи в такива условия?

Честно казано, необичайно е за всички. Не единствено за треньорите, само че и за момчетата. Защото до в този момент сме привикнали да се приготвяме за нещо съответно. След една подготовка нормално имаме огромно съревнование. В момента водим подготовка, в чийто край няма такова съревнование. Така че, в действителност е необикновена обстановката.

Как мислите, че ще се отрази тази обстановка на спорта като цяло и на волейбола в частност?

Смятам, че тази пандемия при всички положения ще се отрази отрицателно на спорта, на почитателите, на нас самите също, Но аз се надявам да успеем да продължим да играем мачове, да стартира нашето състезание, да стартират националните тимове от идната година, интернационалния календар да не се провали изцяло поради пандемията, тъй като считам, че към този момент изживяхме много и към този момент всички системи са на ръба от колапс. Затова, съгласно мен, ще бъде доста значимо да продължим да живеем естествен живот, без значение от вируса.

А спорт без аудитория, по какъв начин Ви звучи?

Сложно. Наистина ще е мъчно. В последния мач преди спирането ние с „ Нефтохимик “ играхме без аудитория и беше доста комплицирано, доста необичайно за момчетата, тъй като ние играхме с „ Монтана “ и мачът беше извънредно значим за нас. Някак си мотивацията е друга, когато играеш мач пред аудитория, даже и пред непозната аудитория, и когато няма фенове. Надявам се по най-бързия метод нещата да се възстановяват оптимално бързо до това, което сме привикнали.

Да погледнем и към Вашата работа. Как успяхте да оползотворите тази дълга насилствена отмора?

Като всички хора – в домакински арест, в общи линии. Спазвахме дисциплинираност, стояхме си у дома, стараехме се оптимално доста да се пазим, тъй като считам, че отговорността на всички ни е оптимално да съблюдаваме тази карантина, с цел да не се популяризира вируса. Така че, като всички хора, си бяхме у дома.

Обръщаме внимание и на волейбола. Тандемът Пранди – Желязков – една необятно обсъждана тематика. Как се стигна до предлагането да сте асистент на господин Пранди и замислихте ли се доста преди да приемете предлагането?

Ами почтено казано се замислих много. Доста време обмислях какъв ще ми бъде отговора, тъй като аз до в този момент в никакъв случай не съм бил помощник-треньор, в нито една групировка, в нито един миг в моята кариера. Ролята на помощник-треньора е малко по-различна и се съгласих на база на това, че концепцията на Любо Ганев е опитът, който има Силвано Пранди, да бъде предаден във времето и да има една последователност след него, с цел да се продължи неговата работа. Смятам, че това е една по никакъв начин не неприятна концепция и в действителност това бе нещото, което ме накара да се съглася. Както и, несъмнено, фактът, че Силвано Пранди е един извънреден експерт и считам, че за всеки човек, в това число и за мен, е същинско наслаждение да работи с него.

Колко е скъпо за Вас да сте покрай такова име в спорта?

Ако ме питате индиректно дали се изучавам – да, изучавам се непрестанно през годините. Процесът на един треньор да се образова, да върви напред, да учи нови неща, да се развива, е непрестанен. Всички в света, в това число и волейболът, се развива. Един треньор или един играч, в случай че си мисли, че в миналото е достигнал оптималното и е научил всичко, той към този момент стартира да изостава. Затова аз се изучавам всекидневно, непрестанно следя разнообразни гледни точки, отзиви и този развой, за мен, е напълно естествен. Развитието е нещо обикновено.

А какъв брой необичайно е за Вас да не носите цялата отговорност?

Не ми е елементарно на моменти, тъй като аз съм задължен да се преценявам с мнението на старши-треньора, което е безусловно вярно, това е вън от всякакво подозрение. Това е моята роля сега. Казвам си мнението, само че в последна сметка решенията са негови.

А какво дава едно такова съдействие на самия тим, тъй като би трябвало да признаем, че решението е ексцентрично?

Времето ще покаже по какъв начин ще се развият нещата. Но на този стадий мога да кажа, че имаме отлични връзки със Силвано Пранди. Човекът се държи извънредно правилно с мен, извънредно кавалерски и считам, че няма да имаме проблеми във взаимоотношенията си в бъдеще.

В изявление за предаването „ Код Спорт “ господин Пранди показа, че вашите хрумвания за волейбола съответстват в огромна степен. До в този момент по какъв начин ви се коства взаимната ви работа, имате ли различия и виждате ли тези ваши сходни хрумвания да се ползват към този момент на процедура и в тренировките?

Волейболът е една игра. Системите на игра, методите могат да бъдат разнообразни, пътищата за реализиране на дадени цели са друго, само че в общи линии за главните неща истината е една. Няма по какъв начин да си на друго мнение. Така че считам, че няма проблеми за това нещо. Що се отнася до това по какъв начин ще предадем тези хрумвания на играчите – системата на игра е ясна, безусловно всички детайли и взаимовръзката сред тях са изяснени, тъй че, считам, че няма проблем в това отношение.

Как върви досега работата с тима?

Смятам, че има мотивация от страна на момчетата. С огромен възторг упражняват всички и считам, че атмосферата в отбора е добра. Пак споделям, малко е необичайно, когато не тренираш за нещо съответно, когато няма едно съревнование в края на тази подготовка. Тук разтварям скоба, че, когато имаме съревнование и конкуренцията вътре в тима се ускорява. Знаете, стартира битка за място, нещата се изострят малко повече. В момента няма такова съревнование, само че дръзвам да кажа, че момчетата упражняват добре, задачите на този лагер са да се слагат основите на тима и на играта му за квалификацията за европейското състезание и въобще за бъдещето. Така че системите на игра са значими да бъдат оптимално добре изучени сега.

Основите, които поставяте сигурно се базират и на разбори от Олимпийските квалификации във Варна и Берлин. Нека Ви върна и към тези мачове. Успяхте ли дружно с господин Пранди още веднъж да ги анализирате, с цел да откриете къде бяха пропуските?

Не сме коментирали доста. До колкото знам, Силвано Пранди самичък е правил анализите след тези срещи. Честно казано обаче не желаеме да разясняваме предишното, а гледаме към бъдещето.

Но като човек, който тогава бе настрана от тима, какво е Вашето мнение за тези квалификации. Кое ни раздели от присъединяване на Олимпийските игри?

Най-лесният отговор е една точка. Но нещата са доста по-сложни. Понякога нещата са доста комплекси в груповите спортове. Има доста елементи, доста неща би трябвало да се свържат вярно и добре, с цел да може, в последна сметка, да има резултат. Трябва да има една доста добра симбиоза сред състав и екип от хора към тима - треньорски щаб, медицински щаб, даже мениджъри. Аз не съм бил очевидец на тогавашната обстановка в тима и в този момент не мога да какво се е случвало. Аз тогава бях просто фен. Умишлено не съм стъпвал на нито една подготовка даже на националния тим, тъй като още тогава се спрягаше моето име за треньор и аз не желаех по никакъв метод това да служи като някаква конспирация, да внесе отрицателни нотки в отбора. И, за мен, това бе най-правилното решение – да бъда оптимално надалеч от всичко това, с цел да оставя тима да работи умерено и считам, че това беше вярното в тази ситуация, от моята позиция.

Със сигурност такава симбиоза в тима видяхме на квалификацията в Берлин. Сигурен съм това ще бъде лицето, което ще търсите от националния ни тим...

В Берлин тимът сподели извънреден дух, изключителна борбеност и едно доста високо равнище на игра, като за първи път от доста години отборът съумя да извърши един извънредно нападателен начален удар. Това е детайлът, който направи най-голямата разлика в представянето на тима спрямо предходните шампионати. Така че, това сигурно е една доста добра база и един добър модел, който бихме желали да развием и тимът да продължи да демонстрира сходна игра.

Бихте ли ни разкрили каква е Вашата система, която сега се пробвате да внедрите в националния тим?

Това е доста дълга тематика. В общи линии става дума за взаимовръзка сред всички детайли, позициониране на състезателите, отговорности на игрището. Има доста неща, които би трябвало да бъдат построени в синхрон и да корелират добре, с цел да има резултати.

Трябва обаче да има и нужните фигури. Как ще се справите с напускането на опитни играчи като Теодор Салпаров и Виктор Йосифов?

Със сигурност тяхната липса няма по какъв начин да не се отрази. Това са двама състезатели на международно равнище. Но в годините постоянно е имало такива моменти, в които някои от огромните състезатели са приключвали с националния тим и все пак постоянно отборът е продължавал пъкъл съществува и да се бори. Сега това е един късмет, който се дава на други момчета да заемат техните места и аз се надявам да съумеят по най-хубавия метод.

Сам споменахте, че Любо Ганев е архитектът на този тандем Пранди – Желязков. Как виждате в негово лице мощния човек в родния волейбол?

Любо е човек, който постоянно е казвал, че волейболът му е дал всичко. В момента той има всичко, отвън извоювано и направено във волейбола, и неговата роля в този момент във федерацията единствено да помогне. Намеренията са му извънредно доброжелателни и аз се надявам и екипа от хора, с който работи, също да желаят волейболът да се развива на едно доста високо равнище и федерацията да работи. Защото, съгласете се, няма по какъв начин един човек самичък да направи всичко. Той се нуждае и от екип, с цел да осъществя концепциите си.

Като човек, който доста тясно обвързван и с клубния волейбол, усеща ли се към този момент тази смяна, която беше търсена с избора на Любо Ганев за президент на федерацията?

Честно казано не съм, тъй като не е почнал новия формат на шампионата. Предстои да забележим, само че това, че ще бъдат 16 тима е една концепция, която дава предпоставки за положително развиване на шампионата. Дано тези 16 отбора имат и финансов капацитет и условия за развиване, с цел да може българският волейбол да стъпи на една по-добра основа. Защото, колкото по-голяма е основата, толкоз по-добре.

Като човек, който работи и в клубния волейбол, виждате ли млади български момчета, които да израстват и за националния ни тим?

Да, има забавни момчета. Винаги е имало и постоянно, уповавам се, ще ги има. Има доста надарени и качествени младежи и следва единствено работа, с цел да може да развием тези деца.

Как оценявате сега равнището на родния волейболен шампионат?

Смятам, че през този минал сезон “Нефтохимик “ и „ Хебър “ бяхме двата тима, които очевидно бяхме по-силни от останалите. Смея да кажа, че тези два тима умерено могат да се състезават в множеството шампионати в Европа. Но с изключение на нашите два отбора, имахме една група от 5-6 тима, които също бяха на доста положително равнище. Според мен, изцяло равнището на нашето състезание в годините последователно се подвига, конкуренцията се ускорява, има забавни мачове и като цяло посоката е добра.

Как обаче стои въпроса с базите и въобще с организацията на шампионата?

Проблемът с базите е една болна тематика. Знаете, че има зали, в които изискванията са меко казано не положителни. Но това е нещо, което се надявам с времето да се усъвършенства. Но пък това е въпрос на икономическо положение на градовете, в които има тимове.

Нека Ви попитам по този начин – каква е формулата на триумфа на „ Нефтохимик “ в последните години?

Това е въпрос, който би трябвало да бъде заложен на президента на клуба господин Огнян Томов. Той в последните години е индивидът, поради който тимът печели. Това бе по този начин и преди аз да отида там. Смятам, че формулата на триумфа е сложна. Не може да кажем, че става единствено с пари, тъй като виждаме, че „ Хебър “ (Пазарджик), да вземем за пример, имат доста средства и още веднъж не съумяват към този момент много време да завоюват шампионата. Така че, фактически, нещата са много сложни, само че това, което мога да кажа за себе си, че Бургас е едно прелестно място за работа.

Да Ви върна и към един много прочувствен миг. Финалът на Европейските игри в Баку, когато Вие изведохте отбора ни до финала, за жалост изгубен от Германия. Какви са спомените, които изникват в съзнанието Ви, когато се сетите за тези мигове?

Винаги един изгубен край остава горчилка, особено в мен. Да, в действителност това бе един голям триумф да изиграем подобен огромен край, само че до ден сегашен се пробвам да намеря ключове и способи какво би трябвало да създадем по-добре – аз или тима - при един идващ край, с цел да се окажем от печелившата страна. Дано, несъмнено, има подобен край. Това е най-важното нещо, тъй като да седнем да плачем, че сме изгубили, няма никакъв резултат. За да има някакъв резултат, би трябвало да намерим вероятно аргументите какво сме могли да създадем по-добре. Да, в оня край тимът на Германия бе с една концепция по-добър от нас, имаме всички претекстове да го кажем, само че все пак считам, че това е методът, по който би трябвало да се разсъждава след един изгубен финал- точно да се опитаме да си създадем верните заключения.

Няма по какъв начин да не мечтаете за един сходен край и с представителния ни отбор...

О, с най-голямо наслаждение, ще бъда доста благополучен. Смятам, че няма невъзможни неща. Човек би трябвало да мечтае, би трябвало сънува такива финали, би трябвало да живее за това нещо, би трябвало да има манталитета да желае да го реализира, с цел да се получи в реалност. Няма друга формула. Ако човек не мечтае да реализира нещо огромно, няма в никакъв случай да го реализира. Аз ще се веселя доста тези момчета в националния тим във времето да нямат единствено цел да се класират за Олимпийски игри, а да имат цел да реализират нещо на Олимпийски игри, нещо значимо – да вземат един орден. За мен, това е манталитетът, който би трябвало да се построи. Дали ще се случи? - Божа работа, само че ние би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да го създадем.

Искрено Ви пожелаваме сходни триумфи. Много благодаря за този диалог.

Благодаря и аз.
Репортер: Димитър Петков, Оператор: Венцислав Чернев, ТВ+