Майка ми е забременяла от женен мъж, която я измамил, обещавайки да се ожени за нея
Здравейте, драги читатели. Душата ми изгаря от тъга, а сърцето ми безутешно ридае. Но дано ви опиша моята история. Не познавам татко си: майка ми е забременяла от женен мъж, която я измамил, обещавайки да се ожени за нея. Винаги съм вярвала, че един грях води до различен, и може би по тази причина в този момент ориста ме санкционира по този начин грубо. Няколко месеца откакто отдадох девствеността си на обичания ми, той се разболя от рак. За броени минути рухнаха всичките ни проекти и фантазии за благополучен фамилен живот. Лекарите споделиха, че заболяването му е в напреднал етап и лекуването ще бъде тежко и комплицирано. Когато Дориян разбра, че е наказан на гибел, с цел да не ме обрича на премеждия и страдания, самичък пожела да прекратим връзката си. За злощастие той употребява такива трикове, че аз, наивната глупачка, изцяло му повярвах.
Последният път, когато се видяхме, Дориян ми съобщи, че родителите му не ме желаят за снаха и той не може да се опълчи на престижа им. Думите му толкоз мощно ме жегнаха, че афектирана и надълбоко засегната, захвърлих годежния ми пръстен в краката му. Заслепена от болежка, нямах мъдростта да прозра силата на любовта и саможертвата му. Няколко дни откакто се разделихме, с цел да си отмъстя, сама се хвърлих в обятията на различен мъж. Но може ли да забравиш любовта, която толкоз доста ти е дала?
Три години бях в пъкъла и не един или двама заран се събуждаха в леглото ми. Но един път, до момента в който чаках на опашка в аптеката, видях майката на Дориян. Изглеждаше доста зле, а главата й бе обгърната с черна кърпа. Внезапно ми се повдигна, краката ми се подкосиха и като че ли ме обзе някаква демонична полуда. Стиснах я мощно за ръката и с глухо ридание попитах по какъв начин е Дориян. Почернената жена леко ме отблъсна: от очите й рукнаха сълзи, а в гласа й се усещаше ненавист: „ Защо се интересуваш? Нали повярва на думите му и даже за момент не се замисли, че единственото, което синът ми искаше, бе да те защищити от страданието да се обвързваш с болен мъж! Искаш да знаеш по какъв начин е? Чуй тогава – синът ми умря. След раздялата ви той по този начин и не съумя да откри сили, с цел да се пребори с заболяването и изцяло се отхвърли от живота. Умря, до момента в който стискаше пръстена, който ти, безчувствено момиче, захвърли по този начин леко безгрижно в краката му… “
Истината ненадейно блесна пред очите ми. Господи, каква глупачка бях. Заради нараненото си его, сама тласнах обичания си към гибелта. Оставих го тогава, когато той най-вече е имал потребност от мен. Оставих го самичък в мрака и разреших отчаянието да го победи. Когато аз го предадох, той самичък се съобщи на гибелта.
