Мъката “върховен представител”
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Настроението беше приповдигнато в края 2009 година, когато страните от Европейски Съюз ратифицираха Лисабонския контракт. Държавните и държавните ръководители, събрани в Брюксел, се поздравиха с новите институции, които дадоха на Съюза - непрекъснат ръководител на срещите на върха (първи поста зае белгиецът Херман ван Ромпьой) и Европейска работа за външно деяние, управлявана от висш представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността (британката Катрин Ащън).
С доста приблизителност известната преса се опитваше да ги изясни на необятната аудитория като “президент ” и “външен министър ” на Европейски Съюз. Те не бяха и не са нито едното, нито другото, тъй като Европейски Съюз не е страна. Но самото им основаване говореше, че Европейски Съюз се пробва да се приближи към националните страни, наподобявайки техните водачи и институции, въпреки и с по-ограничени пълномощия. Ван Ромпьой и Ащън трябваше да покажат на света, че той има чий телефон да набере, когато желае да приказва с Европа.
Шестнайсет години по-късно обаче никой не се обажда на Европа, когато реши да направи нещо значимо. Новите високопоставени телефони в Брюксел не звънят, настъпи ли рецесия. Продължават да звънят тези на работодателите им в националните столици - и то не във всички, а единствено в най-големите. Иначе казано, светът не се преценява с Европа, а с няколко от стопански и военно мощните ѝ страни членки.
Длъжността “върховен представител ” през днешния ден е огледало на българската сентенция “голяма компания, оскъдно дружество ”. То никак не е оскъдно финансово. Европейската работа за външно деяние наброява над 5 000 чиновници, разпределени съвсем поравно в централата ѝ в Брюксел и в 145 делегации по света и има годишен бюджет от към 1 милиард евро от сметките на европейските данъкоплатци. Тя обаче няма политическата тежест нито на Държавния департамент, нито на Форин офис, нито на Ке д’Орсе. Върховният ѝ представител е в кордебалета по интернационалните конгреси. Защо? Защото той/тя съставляват нещо несъществуващо - общата външна политика на Европейски Съюз.
С образци за тази липса може да се напише многотомник. Затова тук ще се огранича с най-пресните от последните дни и месеци.
Германия поддържа американските въздушни удари по нуклеарните обекти на Иран, Франция ги осъди като нарушаване на интернационалното право. Брюксел, както нормално, мълча часове след събитията, които явно го завариха неопитен. Трябваха му часове, с цел да успее от противоположните позиции да съчини нещо, в което Европа да наподобява, че приказва “с един глас ” и което не нервира никое от 27-те държавни управления. И се получи следното:
„ Иран не би трябвало да получи достъп до нуклеарно оръжие — това би било опасност за интернационалната сигурност. Призовавам всички страни да създадат крачка обратно, да се върнат на масата за договаряния и да предотвратят по-нататъшна ескалация “, сподели висшата представителка на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Кая Калас.
Никой не обърна внимание на беззъбия ѝ апел. Иран и Израел продължиха да разменят удари, до момента в който Тръмп не ги напсува в обществената си мрежа.
Ден преди ударите, в късния петък, 20 юни, външните министри на Обединеното кралство, Германия и Франция и Калас преговаряха безуспешно с иранския си сътрудник в Женева. Тръмп, който беше споделил, че две седмици ще мисли дали да удари Иран, сподели:
„ Иран не желае да приказва с Европа. Те желаят да приказват с нас. Европа няма да може да помогне в този случай “.
Калас отново трябваше да върви по фино въже и да сплотява необединимото на съвета на външните министри в Брюксел в понеделник, 23 юни. 27-те останаха разграничени в позициите си за американската интервенция. Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес сподели:
“Европа би трябвало да има смелостта да издигне знамето на мира, да отбрани интернационалното право, да каже не на войната и да на дипломацията ”.
От устата на Калас обаче единият глас на Европа прозвуча по този начин:
„ Иран съставлява опасност от десетилетия и Европейски Съюз поредно твърди, че на Иран не би трябвало да се разрешава да създава нуклеарно оръжие, защото това би представлявало опасност за интернационалната сигурност. Но военните дейности постоянно са изпълнени с опасности и несигурности “.
От думите на Албарес излиза наяве, че държавното управление на страната му е срещу американската интервенция. Какво мисли за нея Европейски Съюз обаче не е съвсем сигурно - тя хем е нужна, с цел да предотврати нуклеарното въоръжаване на иранския режим, хем е нежелана поради рисковете на войната. Какво желае Европа в последна сметка? Не се знае. Как да я приемаш съществено тогава?
Друг образец е Газа. Седемнайсет от общо 27 страни членки желаеха от отчасти преразглеждане до цялостно прекратяване на съглашението за асоцииране сред Европейски Съюз и Израел поради дейностите на израелските въоръжени сили в палестинския анклав и филантропичната рецесия там. Но останалите се възпротивиха. Спорът изправи страни като Нидерландия, Испания, Ирландия, Белгия, Франция, Швеция, Финландия, Португалия и Малта против Германия, Австрия, Италия, Унгария, Чехия. България не е дефинирала ясна позиция по въпроса. Европейски Съюз още веднъж е неподвижен по една от главните интернационалните рецесии, а висшата му представителка няма какво да каже по нея и е гръмоотвод на рецензиите за това безмълвие.
Ето по какъв начин тя им отговори пред Европейския парламент:
“Ако зависеше от мене персонално, щях да взема това решение. Но това не е по този начин. Аз съставлявам 27 страни членки. И това е разочарованието ми “.
Значи назначението на високия пост е чест, само че упражняването на функционалностите му се оказва отчаяние. Калас, почтено и непосредствено, по балтийски недипломатично демонстрира на Европейски Съюз структурния му проблем - той е прекомерно огромен, с цел да бъде обединен.
“Има нарушавания на интернационалното право, съгласна съм “, призна Калас пред евродепутатите. „ Но глобите изискват единогласие. А аз съставлявам 27-те. Можете да кажете „ поемете самодейността да въведете наказания “. Но това оказва помощ ли? Бих се чувствала по-добре, тъй като върша нещо. Но знам, че няма да мине. И би посочило, че нямаме обща позиция “.
Тя е разочарована освен от разнобоя сред националните столици, само че и от неналичието на единодушие сред 26-те ѝ сътрудници в Комисията, на която по право е и зам.-председателка. Тя изясни на евродепутатите, че Европейски Съюз е допустимо да суспендира отчасти съглашението с Израел и с квалифицирано болшинство, само че за това е нужно предложение от Колегиума на комисарите, който обаче също не е единомислещ по въпроса. Самата председателка Урсула фон дер Лайен е доста по-сдържана в оценките си за дейностите на Израел в сравнение с заместничката си Калас.
Още при конструирането на новия Колегиум в края на 2024 година Фон дер Лайен се погрижи да окастри ресора на Калас от компетентности, които връчи на други комисари - като да вземем за пример по защитата или за Средиземноморието. По този метод тя си обезпечи персонален директен надзор върху чувствителни политики и решения. Защото твърдата линия на балтийците по проблеми като Украйна не е по усета на всички в Европейски Съюз.
В тези условия освен светът, освен държавните управления, само че и европейските жители, показани в Европейския парламент сякаш не одобряват напълно съществено висшата си представителка. На 18 юни евродепутатите я извикаха по неотложност, с цел да се регистрира пред тях какво прави във връзка с израелските удари против Иран и продължаващата интервенция на Израел в Газа. Но в залата със 720 места имаше тридесетина души. За да я подлагат на критика думата взеха може би два пъти повече оратори, само че болшинството от тях влязоха в залата, единствено с цел да се изкажат, а по-късно напуснаха. Което показва различен остарял недостатък на европейското политиканстване - то е адресирано към национални публики и построява национални облици и рейтинги на политици изпратени с европейска задача в Брюксел и Страсбург.
Иран и Газа са единствено капки в морето от напразни усилия на Калас. През март унгарско несъгласие и напън от Франция, Италия и Словакия я принудиха да ореже упорит европейски проект за 40 милиарда евро военна помощ за Украйна до 5 милиарда, освен това - с присъединяване на страните на доброволна основа. Унгария и Словакия заплашиха да отстрелят с несъгласие оферти от Комисията 18-и пакет наказания против Русия, който включва цялостна възбрана за импорт на съветски петрол и газ. Унгария продължава да блокира договарянията за участие с Украйна.
Калас, въпреки на 48 години, има забележителна политическа кариера. Тя е първата жена министър-председател на Естония, изигра основна роля в ръководството на страната си през рецесии като пандемията от COVID-19, енергийната взаимозависимост от Русия и войната в Украйна. Нейното държавно управление вкара цифрово следене и стопански ограничения, довели до растеж от 8% през 2021 година по отношение на 0,6% през миналата. Калас насочи над 1% от Брутният вътрешен продукт на Естония в помощ за Украйна – най-голям дял в Европа – и предложи законодателство за потребление на замразени съветски активи. Засили сигурността посредством закон за защитата и изолираност на съветски хибридни закани.
С всичко това тя заслужи днешната си служба, която е самопризнание както за страната ѝ, по този начин и за Източна Европа. Но признанието да бъде на върха на Европейски Съюз е компенсирано от наказването да съставлява неговата политическа отпадналост. Докато Съединени американски щати (не тъкмо при Тръмп) “говорят безшумно, само че носят огромна сопа ”, Калас може да приказва високо, само че носи съчка. Европейски Съюз няма разубеждаващата военна и политическа мощност на международните си съперници. Има икономическия капацитет да си я разреши, само че към момента му липсва политическата воля да я придобие и да я ползва.
Да, еврофондовете, които могат да бъдат давани и отнемани, са важнен лост за влияние, само че не в случаи като тези на Израел и Иран и нямат никакво значение за сили като Съединени американски щати, Китай, Индия, Русия, за диктатурите в бившето руско пространство и за провалените и бандитските страни в третия свят. Тези фондове си остават съчка само че важна; значима, само че съчка - интерпретацията е по желание. Такава е и ориста на Калас.
И освен нейната. Всеки от предшествениците и приемниците ѝ са носили и ще носят същото задължение - на европейската недовършеност. За да тежи повече в света, Европа би трябвало да направи това, което я посъветва Марио Драги - да замязя повече на страна. Топката не е у висшата представителка, а у нейните работодатели в Европейския съвет.
До читателите:Следващото издание на " Европа от близко " ще бъде в понеделник, 21 юли 2025 г.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагаме разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
Настроението беше приповдигнато в края 2009 година, когато страните от Европейски Съюз ратифицираха Лисабонския контракт. Държавните и държавните ръководители, събрани в Брюксел, се поздравиха с новите институции, които дадоха на Съюза - непрекъснат ръководител на срещите на върха (първи поста зае белгиецът Херман ван Ромпьой) и Европейска работа за външно деяние, управлявана от висш представител на Европейски Съюз по външната политика и сигурността (британката Катрин Ащън).
С доста приблизителност известната преса се опитваше да ги изясни на необятната аудитория като “президент ” и “външен министър ” на Европейски Съюз. Те не бяха и не са нито едното, нито другото, тъй като Европейски Съюз не е страна. Но самото им основаване говореше, че Европейски Съюз се пробва да се приближи към националните страни, наподобявайки техните водачи и институции, въпреки и с по-ограничени пълномощия. Ван Ромпьой и Ащън трябваше да покажат на света, че той има чий телефон да набере, когато желае да приказва с Европа.
Шестнайсет години по-късно обаче никой не се обажда на Европа, когато реши да направи нещо значимо. Новите високопоставени телефони в Брюксел не звънят, настъпи ли рецесия. Продължават да звънят тези на работодателите им в националните столици - и то не във всички, а единствено в най-големите. Иначе казано, светът не се преценява с Европа, а с няколко от стопански и военно мощните ѝ страни членки.
Длъжността “върховен представител ” през днешния ден е огледало на българската сентенция “голяма компания, оскъдно дружество ”. То никак не е оскъдно финансово. Европейската работа за външно деяние наброява над 5 000 чиновници, разпределени съвсем поравно в централата ѝ в Брюксел и в 145 делегации по света и има годишен бюджет от към 1 милиард евро от сметките на европейските данъкоплатци. Тя обаче няма политическата тежест нито на Държавния департамент, нито на Форин офис, нито на Ке д’Орсе. Върховният ѝ представител е в кордебалета по интернационалните конгреси. Защо? Защото той/тя съставляват нещо несъществуващо - общата външна политика на Европейски Съюз.
С образци за тази липса може да се напише многотомник. Затова тук ще се огранича с най-пресните от последните дни и месеци.
Германия поддържа американските въздушни удари по нуклеарните обекти на Иран, Франция ги осъди като нарушаване на интернационалното право. Брюксел, както нормално, мълча часове след събитията, които явно го завариха неопитен. Трябваха му часове, с цел да успее от противоположните позиции да съчини нещо, в което Европа да наподобява, че приказва “с един глас ” и което не нервира никое от 27-те държавни управления. И се получи следното:
„ Иран не би трябвало да получи достъп до нуклеарно оръжие — това би било опасност за интернационалната сигурност. Призовавам всички страни да създадат крачка обратно, да се върнат на масата за договаряния и да предотвратят по-нататъшна ескалация “, сподели висшата представителка на Европейски Съюз по външната политика и сигурността Кая Калас.
Никой не обърна внимание на беззъбия ѝ апел. Иран и Израел продължиха да разменят удари, до момента в който Тръмп не ги напсува в обществената си мрежа.
Ден преди ударите, в късния петък, 20 юни, външните министри на Обединеното кралство, Германия и Франция и Калас преговаряха безуспешно с иранския си сътрудник в Женева. Тръмп, който беше споделил, че две седмици ще мисли дали да удари Иран, сподели:
„ Иран не желае да приказва с Европа. Те желаят да приказват с нас. Европа няма да може да помогне в този случай “.
Калас отново трябваше да върви по фино въже и да сплотява необединимото на съвета на външните министри в Брюксел в понеделник, 23 юни. 27-те останаха разграничени в позициите си за американската интервенция. Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес сподели:
“Европа би трябвало да има смелостта да издигне знамето на мира, да отбрани интернационалното право, да каже не на войната и да на дипломацията ”.
От устата на Калас обаче единият глас на Европа прозвуча по този начин:
„ Иран съставлява опасност от десетилетия и Европейски Съюз поредно твърди, че на Иран не би трябвало да се разрешава да създава нуклеарно оръжие, защото това би представлявало опасност за интернационалната сигурност. Но военните дейности постоянно са изпълнени с опасности и несигурности “.
От думите на Албарес излиза наяве, че държавното управление на страната му е срещу американската интервенция. Какво мисли за нея Европейски Съюз обаче не е съвсем сигурно - тя хем е нужна, с цел да предотврати нуклеарното въоръжаване на иранския режим, хем е нежелана поради рисковете на войната. Какво желае Европа в последна сметка? Не се знае. Как да я приемаш съществено тогава?
Друг образец е Газа. Седемнайсет от общо 27 страни членки желаеха от отчасти преразглеждане до цялостно прекратяване на съглашението за асоцииране сред Европейски Съюз и Израел поради дейностите на израелските въоръжени сили в палестинския анклав и филантропичната рецесия там. Но останалите се възпротивиха. Спорът изправи страни като Нидерландия, Испания, Ирландия, Белгия, Франция, Швеция, Финландия, Португалия и Малта против Германия, Австрия, Италия, Унгария, Чехия. България не е дефинирала ясна позиция по въпроса. Европейски Съюз още веднъж е неподвижен по една от главните интернационалните рецесии, а висшата му представителка няма какво да каже по нея и е гръмоотвод на рецензиите за това безмълвие.
Ето по какъв начин тя им отговори пред Европейския парламент:
“Ако зависеше от мене персонално, щях да взема това решение. Но това не е по този начин. Аз съставлявам 27 страни членки. И това е разочарованието ми “.
Значи назначението на високия пост е чест, само че упражняването на функционалностите му се оказва отчаяние. Калас, почтено и непосредствено, по балтийски недипломатично демонстрира на Европейски Съюз структурния му проблем - той е прекомерно огромен, с цел да бъде обединен.
“Има нарушавания на интернационалното право, съгласна съм “, призна Калас пред евродепутатите. „ Но глобите изискват единогласие. А аз съставлявам 27-те. Можете да кажете „ поемете самодейността да въведете наказания “. Но това оказва помощ ли? Бих се чувствала по-добре, тъй като върша нещо. Но знам, че няма да мине. И би посочило, че нямаме обща позиция “.
Тя е разочарована освен от разнобоя сред националните столици, само че и от неналичието на единодушие сред 26-те ѝ сътрудници в Комисията, на която по право е и зам.-председателка. Тя изясни на евродепутатите, че Европейски Съюз е допустимо да суспендира отчасти съглашението с Израел и с квалифицирано болшинство, само че за това е нужно предложение от Колегиума на комисарите, който обаче също не е единомислещ по въпроса. Самата председателка Урсула фон дер Лайен е доста по-сдържана в оценките си за дейностите на Израел в сравнение с заместничката си Калас.
Още при конструирането на новия Колегиум в края на 2024 година Фон дер Лайен се погрижи да окастри ресора на Калас от компетентности, които връчи на други комисари - като да вземем за пример по защитата или за Средиземноморието. По този метод тя си обезпечи персонален директен надзор върху чувствителни политики и решения. Защото твърдата линия на балтийците по проблеми като Украйна не е по усета на всички в Европейски Съюз.
В тези условия освен светът, освен държавните управления, само че и европейските жители, показани в Европейския парламент сякаш не одобряват напълно съществено висшата си представителка. На 18 юни евродепутатите я извикаха по неотложност, с цел да се регистрира пред тях какво прави във връзка с израелските удари против Иран и продължаващата интервенция на Израел в Газа. Но в залата със 720 места имаше тридесетина души. За да я подлагат на критика думата взеха може би два пъти повече оратори, само че болшинството от тях влязоха в залата, единствено с цел да се изкажат, а по-късно напуснаха. Което показва различен остарял недостатък на европейското политиканстване - то е адресирано към национални публики и построява национални облици и рейтинги на политици изпратени с европейска задача в Брюксел и Страсбург.
Иран и Газа са единствено капки в морето от напразни усилия на Калас. През март унгарско несъгласие и напън от Франция, Италия и Словакия я принудиха да ореже упорит европейски проект за 40 милиарда евро военна помощ за Украйна до 5 милиарда, освен това - с присъединяване на страните на доброволна основа. Унгария и Словакия заплашиха да отстрелят с несъгласие оферти от Комисията 18-и пакет наказания против Русия, който включва цялостна възбрана за импорт на съветски петрол и газ. Унгария продължава да блокира договарянията за участие с Украйна.
Калас, въпреки на 48 години, има забележителна политическа кариера. Тя е първата жена министър-председател на Естония, изигра основна роля в ръководството на страната си през рецесии като пандемията от COVID-19, енергийната взаимозависимост от Русия и войната в Украйна. Нейното държавно управление вкара цифрово следене и стопански ограничения, довели до растеж от 8% през 2021 година по отношение на 0,6% през миналата. Калас насочи над 1% от Брутният вътрешен продукт на Естония в помощ за Украйна – най-голям дял в Европа – и предложи законодателство за потребление на замразени съветски активи. Засили сигурността посредством закон за защитата и изолираност на съветски хибридни закани.
С всичко това тя заслужи днешната си служба, която е самопризнание както за страната ѝ, по този начин и за Източна Европа. Но признанието да бъде на върха на Европейски Съюз е компенсирано от наказването да съставлява неговата политическа отпадналост. Докато Съединени американски щати (не тъкмо при Тръмп) “говорят безшумно, само че носят огромна сопа ”, Калас може да приказва високо, само че носи съчка. Европейски Съюз няма разубеждаващата военна и политическа мощност на международните си съперници. Има икономическия капацитет да си я разреши, само че към момента му липсва политическата воля да я придобие и да я ползва.
Да, еврофондовете, които могат да бъдат давани и отнемани, са важнен лост за влияние, само че не в случаи като тези на Израел и Иран и нямат никакво значение за сили като Съединени американски щати, Китай, Индия, Русия, за диктатурите в бившето руско пространство и за провалените и бандитските страни в третия свят. Тези фондове си остават съчка само че важна; значима, само че съчка - интерпретацията е по желание. Такава е и ориста на Калас.
И освен нейната. Всеки от предшествениците и приемниците ѝ са носили и ще носят същото задължение - на европейската недовършеност. За да тежи повече в света, Европа би трябвало да направи това, което я посъветва Марио Драги - да замязя повече на страна. Топката не е у висшата представителка, а у нейните работодатели в Европейския съвет.
До читателите:Следващото издание на " Европа от близко " ще бъде в понеделник, 21 юли 2025 г.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ