Не питай какво прави Европа за тебе, кажѝ какво правиш ти за Европа
Здравейте,
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагам разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
На 25 април се навършиха 20 години от подписването на контракта за присъединение на България към Европейския съюз. Подминахме датата без изключително внимание в потока на всекидневните вести, а не биваше. Това е събитието, с което може би две или три могат да се съпоставят по значителност в историята на Третата българска страна. То промени коренно геополитическата ѝ орбита, връщайки я в лоното на европейската народна власт.
Да си спомним
От подаването на молбата за участие от държавното управление на Българска социалистическа партия, отпред с Жан Виденов през 1995 година до подписването на контракта изминаха 10 години. Самите договаряния за участие продължиха от 1999 година до подписването на контракта. Това беше време на вътрешнополитически разтърсвания и мъчителни промени, на интернационален драматизъм и решаващи избори, които България трябваше да прави, още неотърсила се от предишното си на “най-лоялния руски спътник ”. Това беше лъкатушен път със стъпки настрана, застои и връщания обратно, чиито последствия претърпяваме и през днешния ден.
Договора подписаха президентът Георги Първанов и министър-председателят Симеон Сакскобургготски в наличието на министъра по европейските въпроси и основен договарящ с Европейски Съюз Меглена Кунева и външния министър Соломон Паси. Това стана в Люксембург, страната, която тогава държеше ротационното шестмесечно председателство на Европейски Съюз. Година по-рано страната ни беше станала членка на НАТО. Членството в Европейски Съюз стартира година и осем месеца по-късно, на 1 януари 2007 година при държавното управление на така наречен “тройна коалиция ”, водено от социалиста Сергей Станишев с присъединяване на партията на Сакскобургготски (НДСВ) и още единното Движение за права и свободи.
Още тогава, министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер, ръководител на така наречен Еврогрупа (финансовите министри на еврозоната) и предстоящ ръководител на Европейската комисия, се прояви като другар на България и посъветва държавното управление ѝ да подпише контракта по-рано от плануваното. На 29 май и на 1 юни 2025 година французите и холандците отхвърлиха на референдуми плана за европейска конституция и хвърлиха Европейски Съюз в рецесия, която блокира процеса на разширение. Още го нямаше днешният Лисабонски контракт, който Европейски Съюз одобри през 2007 година на мястото на несбъдналата се конституция.
България дружно с Румъния хвана последния трен. Следващата си нова членка, Хърватия, Съюзът одобри през 2013 година Година по-късно, идната Комисия, водена от Юнкер, сложи процеса на разширение на пауза за пет години, с цел да може Европейски Съюз да “смели ” следствията от връхлетелите го рецесии - на еврото, на тероризма, така наречен Арабска пролет и Украйна.
Ако не беше хванала този финален трен, България можеше въобще да не дочака идващия, а да попадне в обсега на реваншистките желания на Владимир Путин, сподели в края на мандата си през октомври 2014 година ръководителят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
„ Разширяването беше едно от най-големите достижения в актуалната европейска история ”, сподели той. „ За минута си представете, че тези страни не бяха се включили към Европейския съюз. Тогава може би през днешния ден нямаше да обсъждаме единствено Украйна. Вероятно щяхме да обсъждаме България или балтийските страни ”.
Добър въпрос е дали тогава, при американски президент Барак Обама, Путин би се осмелил да посегне на новите членки на НАТО по западната граница на Русия. Но с откъсването на Крим от Украйна той към този момент беше дал да се разбере, че желае да унищожи следвоенния интернационален ред и да тества праговете на самообладание и решителност на Запада.
Българите изстрадаха европейското си участие. Платиха го с валутния ръб и непопулярните промени, с цивилизационния избор през косовската рецесия, направени от държавното управление на Иван Костов. Техните плодове - участието в НАТО и Европейски Съюз - обраха съперниците му, на които също се паднаха сложни решения - да вземем за пример затварянето на първите четири реактора на АЕЦ Козлодуй, чиито системи за сигурност бяха неприемливи за Европейски Съюз. Но имаше да се прави още доста, да вземем за пример в държавната администрация и правораздаването, където работата от предприсъединителния интервал още не е довършена.
Може би няма български политик, който познава тази материя по-отблизо от първия български еврокомисар Меглена Кунева. Ето какво тя си спомни за тези времена на европейски възторг:
“Когато затворихме последната глава (беше по време на ирландското председателство) и получихме “плика с парите ” по главните фондове (както гласи брюкселския професионален жаргон) моят сътрудник - водещият договарянията от страна на Комисията, се усмихна и ми сподели с чувство за комизъм - “сега става ужасно, Меглена, в този момент сте без нас, би трябвало във всичко да се справяте сами. Ти май още не можеш да повярваш ”. Беше прав и за двете - още не можех да допускам, че тези шест години са зад тила ми, че сполучливо взехме този “плик ” с максимума помощ, който Европейски Съюз дава на страните, с цел да се изравнят с останалите - 4 % от Брутният вътрешен продукт. И че ще се оправяме сами - ще решаваме за проектите- по кое време, къде, какъв брой, ще следим за честността на публичните поръчки, ще се отчитаме пред обществото, ще имаме административна и правосъдна система, която ще подсигурява, че в случай че нещата не вървят по разпоредбите ще се понесе отговорност, ще се поправят и по този начин ще градим работеща страна. Преживявам мъчително несвършеното и ненаправеното. И от време на време ми тежат повече пропуснатите ни благоприятни условия, в сравнение с грешките. А най към този момент ме боли, когато след тях не виждам да сме си научили уроците и да ставаме по положителни в и към страната си, че по време на договарянията се грижеха извън по добре за нашите пари в сравнение с ние правихме това след това от вътрешната страна ”.
Като теглим чертата
Колкото повече се отдалечават от нас събитията, толкоз повече се трансформират в статистика. Какво получи България от 18 години участие в Европейски Съюз?
“Българите живеят много по-добре в сравнение с по всяко време в своята писана до момента история ”, сподели пред “Европа от близко ” преподавателят по политически науки в Софийския университет доцент Огнян Минчев.
Две цифри илюстрират ясно това изказване. Очакваният БВП (БВП) на глава от популацията по настоящи цени за 2024 година у нас е 16 110 евро ( 26 252 евро изчислен по паритет на покупателната способност), съпоставен с към 3 500 евро през 2005 година Днес той е малко над 66% от междинния Брутният вътрешен продукт на глава за 27-те членки на Европейски Съюз (пак изчислен по паритет на покупателната способност), а при сключването на контракта за присъединение е бил два пъти по-малък.
През 2005 година София имаше 10 км метро с 8 станции. Днес има 52 км метро с 47 станции. Дължината на българските автомагистрали се удвои от 2005 до 2025 година - от 423 км на 879 км. Всичко това е издигнато преобладаващо с европейски средства. За миналите от подписването на контракта за участие до момента години Европейски Съюз е отделил от бюджета си над 50 милиарда евро за България.
“Въпреки нарасналата ни самокритичност България е сполучлив образец за икономическа европейска интеграция ”, сподели пред “Европа от близко ” Гергана Пасѝ, президент на “Паневропа България ”, министър по европейските въпроси (2007-2009 г.). “За 20 години приходите ни набъбнаха номинално 10 пъти. Спомням си, че през 2007 година междинната заплата беше едвам 100 евро. Днес е над 2000 лева Тогава се страхувахме, че нашата покупателна дарба е едвам 25% от европейската. Днес тя е скочила на 65% ”.
“Политически България през днешния ден има интернационална тежест, неведнъж по-висока от тежестта, която бихме имали независимо отвън Европейски Съюз и се радва на богатствата на груповата сигурност в лицето на НАТО ”, добави Пасѝ. “Българите са свободни в един разширяващ се Съюз - свободни да пътуват, работят, търгуват, да вършат фамилии, да приказват без роуминг, да подлагат на критика - мога да изброявам до безспир това, за което милиарди хора на планетата поглеждат с нескрита ревнивост към нашия континент. Единното зарядно потегли от София и през днешния ден е европейски и световен стандарт, разпространяващ се и върху всевъзможни други електронни устройства ”.
Кунева избра да види преобразяващата мощ на Европа от друга позиция - идентичността.
“Ако погледнете локалните музеи, читалища, пък и освен локалните ще видите, че Европейски Съюз е засилил идентичността ни ”, сподели тя пред “Европа от близко ”. “Знаем по какъв начин се свързваме с Европа- исторически и културно. Идете в Хераклея Синтика и ще видите, че разкопките, музея- всичко това е правено по европейски стратегии. Второ- свързани сме в директния и преносния смисъл на думата- пътувания, преведени книги, филми- няма ограничавания в информацията и това е велика независимост. Пътищата - щяха да бъдат чудесен образец, в случай че бяха направени качествено. Трето- качеството на живот- в случай че приказваме за околна среда- в действителност има повече пречиствателни станции, само че пък положението на ръководство на отпадъците не е мръднало ”.
Но позитивните резултати от участието постоянно идват с ангажименти.
“Когато оценяваме тези обстоятелства, би трябвало да имаме поради, че през цялото това време сме имали опцията да се оправим още по-добре ”, прецизира Минчев.
“Няма да е пресилено да кажем, че първите 20 години на България в Европейски Съюз са години на пропуснатите благоприятни условия ”, разяснява Пасѝ.
По думите ѝ два огромни пропуща се набиват на очи.
“Най-напред, нашите политици не ни дадоха посока вътре в Европейски Съюз, последна лична цел, към която да се консолидираме като общество ”, сподели тя. “Те останаха най-инертната част от обществото, политиката деградира, стана прекомерно персонална и груба, от време на време се изчерпваше с това коя част от обществото ще е най-гръмогласна и ще събере най-голяма група под прозорците на властта ”.
“На второ място - огромният недостиг е този на персоналната отговорност ”, продължи тя. “Ние като общество към момента желаеме някой да взема решение вместо нас, да разпределя и преразпределя, да възпитава децата ни, да се грижи за собствеността ни, за приходите ни, за персоналното ни здраве, за образованието, за междублоковите ни пространства. В Европа, от която сме част - отговорността е на всички жители, а страната единствено контролира и балансира обособените ползи ”.
България остава най-бедната страна в Европейски Съюз. Румъния, с която дълго ни разглеждаха в двойка, последователно се откъсва напред. Така да вземем за пример България продължава да бъде на последно място в Европейски Съюз като % от междинния му Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, до момента в който Румъния (78,3%) се е изкачила с пет места, оставяйки след себе си с изключение на нашата страна Гърция, Латвия, Словакия, Хърватия и Унгария. И това пресмятане е направено през паритета на покупателната дарба - макроикономическия индикатор най-тясно обвързван с виталния стандарт.
Според Кунева най-верният аршин за това до каква степен е сполучливо досегашното европейско участие на страната ни е във усещанията на елементарните хора за него.
“Верният отговор всеки би трябвало да открие посредством опита си. И с помощта на опциите, които знае, че Европейски Съюз дава, да желаеме по-добро ръководство от политиците. Ако сте производител на киселото ни мляко- има ли европейски средства стигнали до вас? Ако вършиме филми- имате ли достъп до финансиращи стратегии, когато от българският кино център не стигат? А намерихте ли си европейски сътрудници, с цел да работите в академични екип и постигнете нещо огромно? И несъмнено към всички - този път, на който написа, че е издигнат с европейски средства първокласен ли е? ”
“Разбира се мога да изтъквам милиардите, които влязоха в страната ни - Европейски Съюз е най огромният вложител у нас ”, добави тя. “Щеше ми се да не е по този начин, а с помощта на добре функционираща страна да бяхме привлекли двойно повече инвестиции- от вътрешната страна и извън ”.
От 2007 година формалният епитет за българското участие беше “пълноправно ”. Но всички знаем, че то не беше напълно такова. Българите нямаха свободен достъп до целия трудов пазар на Европейски Съюз до 2014 година Пуснаха ни в европейската зона за пътешестване без граничен надзор, Шенген, едвам от 1 януари 2025 година Но може би най-ясният знак за непълноправно участие беше наблюдението върху правораздаването и вътрешните работи на България и Румъния, което продължи от 2007 до 2023 г.
То също беше част от цената на билета за последния трен. Без него нямаше да има единогласие в Европейския съвет за приемането на България и Румъния - заради очевидната за ред страни членки липса на надеждно правораздаване, вихрещата се корупция и, характерно за нашата страна - проведената престъпност. Днес нея я няма такава, каквато беше през 90-те години на предишния век и първите години на настоящия. Но до каква степен наблюдението, известно като Механизъм за съдействие и инспекция, се оказа дейно във връзка с корупцията и независимостта на правораздаването, е към момента противоречив въпрос.
Опитът с България и Румъния принуди Европейски Съюз да промени процеса на разширение, поставяйки доста по-строги условия пред новите кандидатки точно в областите на демокрацията и върховенството на правото. И като морално задоволство за България и Румъния механизмът не остана в историята като техен “срам по челото ”, а се прероди в наблюдаване за върховенството на правото във всички страни членки с годишни отчети. За него те би трябвало да благодарят за отклоненията в властническа посока в Унгария и в Полша (при предходното ѝ консервативно правителство).
Минчев е безапелационен, че българите можеха да почувстват доста по-силно преимуществата на европейското участие, “ако можехме да реализираме по-добър триумф в ограничението резултатите на олигархичното ръководство, масираната корупция - изключително по върховете на властта и неоколониалната взаимозависимост на България от съветския олигархичен модел ”.
“Тази неоколониална взаимозависимост - изключително в области като енергетика, проведена корупция и масирана антибългарска - антиевропейска агитация значително ограничи капацитета на българското общество да се развива по-бързо и по-успешно ”, сподели политологът.
Кунева, която чудесно познава Европейската комисия от вътрешната страна и взаимоотношенията ѝ с българските управляващи, потърси различен акцент - незавършените български промени.
“Най тежкият минус за мен е административното ръководство. Всъщност това е тавтология- управлявам значи ръководя съгласно латинския корен на думата. Ние сме в същинска рецесия. Не по дребна по интензитет от нужната ни правосъдна промяна ”, сподели тя. “Не става въпрос единствено за назначенията- това е върхът на айсберга. Защо се основават едни или други органи, по какъв начин измерваме изгодата от тях? Как отграничаваме решенията на професионалната администрация, които тя би трябвало да взима въз основата на закона, от партийните указания, които политическото управление дава? Защо, в случай че Народното събрание избере “независими “ органи се счита за обикновено определеният да бъде “благодарен ” и да извършва услуги? Законът нали споделя противоположното? Защо не използваме цивилен организации, които да сътрудничат на администрацията с избрани задания - да вземем за пример потребителските организации? И кой въобще търси експертиза от администрацията? И я почита ”.
По думите ѝ рецесията на институциите освен води до неприятни резултати, само че “разделя жителите от страната, което е рисково ”.
“Днес проблемите ни наподобяват още по-трудно решими, тъй като в последните 10 години оставихме да се превърнем в полигон на хибридна война, извираща от Русия и Китай и техните автократични спътници ”, уточни Пасѝ.
“От заран до вечер всевъзможни " престижи " разделят обществото ни, непрекъснато ни осведомят за упадъка на Европа, без да оферират нови решения или посока ”, добави тя. “Режимите в тези страни не оферират различна идеология, те просто ненавиждат Запада, тъй като той постанова неуместни постулати, като човешки права, цялост на границите, персонална независимост, отчетност. Нашите политици стартират да им пригласят, да подлагат на критика " загниващата " Европа, която лишава от " суверенитета " ни. Удобно ни икономисват и обстоятелството, че политиките, които подлагат на критика, са такива, в чието основаване България взе участие вече близо 20 години ”.
Хибридната война на Русия обаче попадна на готова за нея почва. България се причисли към Европейски Съюз, година преди той да навлезе в серия от рецесии, които го трансформираха и доведоха до първото в историята му овакантяване на страна членка.
Те включваха световната рецесията в кредитирането след банкрута на американската банка “Лимън брадърс ” през 2008 година, енергийната рецесия през 2009 година, последвалите рецесии на суверенните задължения и на единната валута, на тероризма, на бежанците, анексията на Крим от Русия през 2014 година, пандемията от КОВИД-19 от 2019 до 2022 година и войната на Путин в Украйна, почнала преди три години.
На фона на цялата антиевропейска агитация е заслужено да се запитаме по какъв начин страната ни щеше да се оправи с резултатите от тези рецесии, в случай че не беше европейската взаимност, т.е. в случай че не бяха парите на европейските данъкоплатци. С какво и на каква цена щяхме да купим имунизациите против вируса и по кое време щяхме да се доредим за тях, в случай че България не беше членка на Европейски Съюз? С какви средства щяхме да укрепим южната ни граница против незаконните мигранти, в случай че тя не беше външна граница на Европейски Съюз? Откъде щяха да дойдат парите за двупосочните газови връзки с Гърция и с Румъния, т.е. за нашарване на доставчиците на природен газ? С какви средства страната щеше да подкрепя жителите и бизнеса, в случай че Европейски Съюз не беше пренасочил фондове от бюджета си по време на пандемията? Кога и по какъв начин над 120 000 българи (студенти, преподаватели, административен състав) щяха да учат на прехрана на Европейски Съюз в други европейски страни?
Това са въпроси, които евроскептиците и еврофобите заобикалят. Както и обстоятелството, че без европейските дотации трябваше просто да закрием българското земеделие.
На фона на антиевропейската агитация в обществото и страната ни се настанява и незаинтересованост по отношение на Европейски Съюз, означи също Пасѝ.
“След присъединението ни към Европейски Съюз станахме инертни, отказахме се от промени, не организирахме нито една огромна акция. Шенген ни се " случи " с огромно забавяне, някак си неенергично и съвсем инцидентно. Еврозоната - ще " пристигна " вероятно в условия на незапомнена агитация, в това число от най-високата парламентарна естрада ”, сподели тя.
Правителството, в което Пасѝ служи, сложи за първи път въпроса за приемане на България в механизма за обменните курсове ЕРМ-2, така наречен преддверие на еврозоната, само че последвалата рецесия на еврото, както и вътрешнополитически фактори отложиха тази цел.
Но не всичко носи знак " минус "
И въпреки всичко, през днешния ден би било незаслужено да опишем страната си единствено като въздържан чист потребител на еврофондове. България да вземем за пример сподели, че може да удържа незаконната миграция по-добре от страни като Гърция и Италия. Решаването на съвсем 30-годишния спор сред Атина и Скопие за името на Северна Македония означи решителна стъпка в София със среща на министър председателите Алексис Ципрас и Зоран Заев по време на първото българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, оценено единомислещо от страните членки като чудесно проведено и сполучливо.
“България се показа добре по време на първото си ротационно председателство - през 2018 година ”, сподели Пасѝ. “Тогава изглеждахме същински европейска нация, която предлага решения с полза за целия Съюз. Остана стопански постоянна на макрониво до напълно скоро, без да харчи безсистемно средствата на все по-намаляващо и застаряващо интензивно население ”.
Но след позитивните оценки постоянно има едно “но ”.
“Пропуснахме да се реформираме, да използваме участието си като двигателна сила да ставаме по-добри ”, добави тя. “Да оказваме помощ и на прилежащите страни, които нямаха нашия късмет да се причислят към Европейски Съюз, когато това беше по-лесно постижимо. Оставихме безотговорни популисти и от двете страни на границата да влошат братските връзки сред българи и македонци, вместо с схващане и самообладание да лекуват раните на историята. Днес ни сближават най-много националните нещастия, когато ненадейно си даваме сметка, че всички сме хора и имаме потребност да бъдем положителни ”.
“Голямата схизма се появи по линия на ужасяващата война на Русия против една свободна и горда страна като Украйна ”, акцентира Пасѝ. “Срамно е, че максимален % у нас имат вяра, че войната е провокирана от политиката на Запада, а съветските военни закононарушения в Буча са театрална измислица…И въпреки всичко - точно войната на Русия в Украйна увеличи внезапно поддръжката на българите за участието ни в НАТО и в Европейски Съюз. Някъде надълбоко в себе си благодарим, че сме имали шанса въпреки всичко да станем част от най-силните съюзи в света, че не сме сами, когато светът става нерешителен и разтревожен ”.
Голямата картина
За миналите 20 години Европейски Съюз също се промени значително. Загуби една страна членка. На масата на държавните и държавните му ръководители към този момент седят и вътрешните му съперници, в Европейския парламент те имат солидно посланичество.
В същото време ЕС се снабди със своя дипломатическа работа, непрекъснат ръководител на срещите на върха, по-детайлна и по-строга регулация в бюджетната дисциплинираност и координацията на стопанските системи си, пакт за убежището и миграцията. Новите геополитически реалности го връщат към неосъществената концепция от 50-те години на предишния век за европейска защита, договарянията за разширение вървят и на масата към този момент има хрумвания за промени в контракта, които да го създадат подобаващ на повишен брой страни членки, измежду които един ден се чака да бъде и Украйна.
Какво бъдеще чака Европейски Съюз и къде е България в него?
“ЕС е план (да, все по този начин план, тъй като се развива), който ни учи да живеем в общественост, който е човечен и напредничав ”, сподели Кунева. “В момента мога да кажа с огромна доза сигурност, че Европейски Съюз е най-отговорен - и към личните си жители, и към света ”.
Но тя също означи, че Европейски Съюз се трансформира, без да има избор, както в предходни десетилетия. Сред аргументите за тази смяна Кунева изброи войната в Украйна, възобновяване й и участието в Европейски Съюз, софтуерната гражданска война, демографията.
“Има тематики, по които Европейски Съюз е най- виновният глас в международен мащаб- климата, човешките права, демокрацията ”, добави Кунева. “За всяка една от тези и доста други тематики - слагането и триумфът им е вероятен единствено, в случай че Европейски Съюз има сътрудници. И най значимият десетилетия наред е бил Съединени американски щати. Дневният ред може да се предложи от Европейски Съюз, само че не може да се извърши единствено от него ”.
За Кунева “сигурността е най- значимата тематика през днешния ден и това не е по наш избор. Налага се ”.
“Това значи, че догонването на виталния стандарт сред страните на Европейски Съюз ще бъде повече национална задача, в сравнение с европейска ”, акцентира първата българска еврокомисарка. “И отново се връщаме на тематиката за ръководството - какъв брой го можем ”.
“Българското национално развиване няма смислена опция отвън Европейски Съюз ”, смята Минчев. “Най-сериозното предизвикателство пред страната ни е тихата (само)маргинализация от интеграционния развой ”.
По думите му Европа претърпява доста съществени провокации, на които ще бъде принудена да отговори в това число посредством " променлива геометрия " на интеграционния развой.
“Ще нараства спектърът от решения, включващи " коалиция на решените " да свършат нещо значимо за Европейски Съюз, макар съпротивата на избрани малцинствени ползи ”, предвижда политологът. “Определени страни и режими - като този в Будапеща - най-вероятно ще бъдат заобиколени в редица интеграционни начинания, с цел да не бъдат в положение да им попречат чрез механизмите на " консенсус " при взимане на решения ”.
Според него България може да употребява участието си в Европейски Съюз като инструмент за рационализация, само че за задачата би трябвало да стане по-активна членка на Съюза.
“Ние сме в географската външна страна на Европейски Съюз, поносим мощните въздействия на външни за Европа сили и се постанова да поставяме целенасочени старания, с цел да не бъдем маргинализирани като номинален член - и номинален фактор на интеграционния развой ”, сподели Минчев. “Трябва да осъзнаем капацитетите си за съдействие с другите страни членки и да ги осъществяваме в общ европейски интерес, което би могло мощно да форсира реализирането и на българския народен интерес в европейския подтекст. Европейски Съюз е незаместим инструмент за рационализация - за развиване. Трябва да поставим старания да повишим своя коефициент на потребно деяние по посока рационализация и развиване, с цел да се възползваме оптимално от своето участие в Европейски Съюз. И не на последно място - не трябва да питаме единствено какво Европейски Съюз може да направи за нас. По-често би трябвало да си задаваме и въпроса какво ние можем да създадем за Европейски Съюз ”.
“Европа е приблизително огромен транспортен съд в плевел океан, в който видимостта е лимитирана, а вълните са големи ”, сподели Пасѝ. “Едва когато бурята утихне, ще установим голямата смяна, която е настъпила. Бавно и несъмнено Съюзът ще е изменил географските си контури, ще е развил отбранителни качества и наложително ще е станал по -динамичен и конкурентен. Към него ще гравитират страни като Австралия, Канада, Япония, Южна Корея, Норвегия и т.н Надявам се, че и моята страна ще е съумяла да остане на борда. На борда на Ноевия ковчег, а не на Титаник (по думите на Иван Кръстев) ”.
Въпреки цялата си сдържаност тя резервира оптимизма си за бъдещето на България в Европа.
“За тези 20 години развихме страхотна предприемаческа екосистема, учени от международно равнище, откриватели - свободни по дух, образовани в най-хубавите университети. Те наблюдават процесите, без значение дали са в София, Пловдив или някъде по света. Един ден те или техните деца, свободни по дух, ще показват сметката на така наречен политически хайлайф и ще си изискат страната назад. Вярвам в това ”.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа от близко ” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагам разбор на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и смисъла им за България.
На 25 април се навършиха 20 години от подписването на контракта за присъединение на България към Европейския съюз. Подминахме датата без изключително внимание в потока на всекидневните вести, а не биваше. Това е събитието, с което може би две или три могат да се съпоставят по значителност в историята на Третата българска страна. То промени коренно геополитическата ѝ орбита, връщайки я в лоното на европейската народна власт.
Да си спомним
От подаването на молбата за участие от държавното управление на Българска социалистическа партия, отпред с Жан Виденов през 1995 година до подписването на контракта изминаха 10 години. Самите договаряния за участие продължиха от 1999 година до подписването на контракта. Това беше време на вътрешнополитически разтърсвания и мъчителни промени, на интернационален драматизъм и решаващи избори, които България трябваше да прави, още неотърсила се от предишното си на “най-лоялния руски спътник ”. Това беше лъкатушен път със стъпки настрана, застои и връщания обратно, чиито последствия претърпяваме и през днешния ден.
Договора подписаха президентът Георги Първанов и министър-председателят Симеон Сакскобургготски в наличието на министъра по европейските въпроси и основен договарящ с Европейски Съюз Меглена Кунева и външния министър Соломон Паси. Това стана в Люксембург, страната, която тогава държеше ротационното шестмесечно председателство на Европейски Съюз. Година по-рано страната ни беше станала членка на НАТО. Членството в Европейски Съюз стартира година и осем месеца по-късно, на 1 януари 2007 година при държавното управление на така наречен “тройна коалиция ”, водено от социалиста Сергей Станишев с присъединяване на партията на Сакскобургготски (НДСВ) и още единното Движение за права и свободи.
Още тогава, министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер, ръководител на така наречен Еврогрупа (финансовите министри на еврозоната) и предстоящ ръководител на Европейската комисия, се прояви като другар на България и посъветва държавното управление ѝ да подпише контракта по-рано от плануваното. На 29 май и на 1 юни 2025 година французите и холандците отхвърлиха на референдуми плана за европейска конституция и хвърлиха Европейски Съюз в рецесия, която блокира процеса на разширение. Още го нямаше днешният Лисабонски контракт, който Европейски Съюз одобри през 2007 година на мястото на несбъдналата се конституция.
България дружно с Румъния хвана последния трен. Следващата си нова членка, Хърватия, Съюзът одобри през 2013 година Година по-късно, идната Комисия, водена от Юнкер, сложи процеса на разширение на пауза за пет години, с цел да може Европейски Съюз да “смели ” следствията от връхлетелите го рецесии - на еврото, на тероризма, така наречен Арабска пролет и Украйна.
Ако не беше хванала този финален трен, България можеше въобще да не дочака идващия, а да попадне в обсега на реваншистките желания на Владимир Путин, сподели в края на мандата си през октомври 2014 година ръководителят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
„ Разширяването беше едно от най-големите достижения в актуалната европейска история ”, сподели той. „ За минута си представете, че тези страни не бяха се включили към Европейския съюз. Тогава може би през днешния ден нямаше да обсъждаме единствено Украйна. Вероятно щяхме да обсъждаме България или балтийските страни ”.
Добър въпрос е дали тогава, при американски президент Барак Обама, Путин би се осмелил да посегне на новите членки на НАТО по западната граница на Русия. Но с откъсването на Крим от Украйна той към този момент беше дал да се разбере, че желае да унищожи следвоенния интернационален ред и да тества праговете на самообладание и решителност на Запада.
Българите изстрадаха европейското си участие. Платиха го с валутния ръб и непопулярните промени, с цивилизационния избор през косовската рецесия, направени от държавното управление на Иван Костов. Техните плодове - участието в НАТО и Европейски Съюз - обраха съперниците му, на които също се паднаха сложни решения - да вземем за пример затварянето на първите четири реактора на АЕЦ Козлодуй, чиито системи за сигурност бяха неприемливи за Европейски Съюз. Но имаше да се прави още доста, да вземем за пример в държавната администрация и правораздаването, където работата от предприсъединителния интервал още не е довършена.
Може би няма български политик, който познава тази материя по-отблизо от първия български еврокомисар Меглена Кунева. Ето какво тя си спомни за тези времена на европейски възторг:
“Когато затворихме последната глава (беше по време на ирландското председателство) и получихме “плика с парите ” по главните фондове (както гласи брюкселския професионален жаргон) моят сътрудник - водещият договарянията от страна на Комисията, се усмихна и ми сподели с чувство за комизъм - “сега става ужасно, Меглена, в този момент сте без нас, би трябвало във всичко да се справяте сами. Ти май още не можеш да повярваш ”. Беше прав и за двете - още не можех да допускам, че тези шест години са зад тила ми, че сполучливо взехме този “плик ” с максимума помощ, който Европейски Съюз дава на страните, с цел да се изравнят с останалите - 4 % от Брутният вътрешен продукт. И че ще се оправяме сами - ще решаваме за проектите- по кое време, къде, какъв брой, ще следим за честността на публичните поръчки, ще се отчитаме пред обществото, ще имаме административна и правосъдна система, която ще подсигурява, че в случай че нещата не вървят по разпоредбите ще се понесе отговорност, ще се поправят и по този начин ще градим работеща страна. Преживявам мъчително несвършеното и ненаправеното. И от време на време ми тежат повече пропуснатите ни благоприятни условия, в сравнение с грешките. А най към този момент ме боли, когато след тях не виждам да сме си научили уроците и да ставаме по положителни в и към страната си, че по време на договарянията се грижеха извън по добре за нашите пари в сравнение с ние правихме това след това от вътрешната страна ”.
Като теглим чертата
Колкото повече се отдалечават от нас събитията, толкоз повече се трансформират в статистика. Какво получи България от 18 години участие в Европейски Съюз?
“Българите живеят много по-добре в сравнение с по всяко време в своята писана до момента история ”, сподели пред “Европа от близко ” преподавателят по политически науки в Софийския университет доцент Огнян Минчев.
Две цифри илюстрират ясно това изказване. Очакваният БВП (БВП) на глава от популацията по настоящи цени за 2024 година у нас е 16 110 евро ( 26 252 евро изчислен по паритет на покупателната способност), съпоставен с към 3 500 евро през 2005 година Днес той е малко над 66% от междинния Брутният вътрешен продукт на глава за 27-те членки на Европейски Съюз (пак изчислен по паритет на покупателната способност), а при сключването на контракта за присъединение е бил два пъти по-малък.
През 2005 година София имаше 10 км метро с 8 станции. Днес има 52 км метро с 47 станции. Дължината на българските автомагистрали се удвои от 2005 до 2025 година - от 423 км на 879 км. Всичко това е издигнато преобладаващо с европейски средства. За миналите от подписването на контракта за участие до момента години Европейски Съюз е отделил от бюджета си над 50 милиарда евро за България.
“Въпреки нарасналата ни самокритичност България е сполучлив образец за икономическа европейска интеграция ”, сподели пред “Европа от близко ” Гергана Пасѝ, президент на “Паневропа България ”, министър по европейските въпроси (2007-2009 г.). “За 20 години приходите ни набъбнаха номинално 10 пъти. Спомням си, че през 2007 година междинната заплата беше едвам 100 евро. Днес е над 2000 лева Тогава се страхувахме, че нашата покупателна дарба е едвам 25% от европейската. Днес тя е скочила на 65% ”.
“Политически България през днешния ден има интернационална тежест, неведнъж по-висока от тежестта, която бихме имали независимо отвън Европейски Съюз и се радва на богатствата на груповата сигурност в лицето на НАТО ”, добави Пасѝ. “Българите са свободни в един разширяващ се Съюз - свободни да пътуват, работят, търгуват, да вършат фамилии, да приказват без роуминг, да подлагат на критика - мога да изброявам до безспир това, за което милиарди хора на планетата поглеждат с нескрита ревнивост към нашия континент. Единното зарядно потегли от София и през днешния ден е европейски и световен стандарт, разпространяващ се и върху всевъзможни други електронни устройства ”.
Кунева избра да види преобразяващата мощ на Европа от друга позиция - идентичността.
“Ако погледнете локалните музеи, читалища, пък и освен локалните ще видите, че Европейски Съюз е засилил идентичността ни ”, сподели тя пред “Европа от близко ”. “Знаем по какъв начин се свързваме с Европа- исторически и културно. Идете в Хераклея Синтика и ще видите, че разкопките, музея- всичко това е правено по европейски стратегии. Второ- свързани сме в директния и преносния смисъл на думата- пътувания, преведени книги, филми- няма ограничавания в информацията и това е велика независимост. Пътищата - щяха да бъдат чудесен образец, в случай че бяха направени качествено. Трето- качеството на живот- в случай че приказваме за околна среда- в действителност има повече пречиствателни станции, само че пък положението на ръководство на отпадъците не е мръднало ”.
Но позитивните резултати от участието постоянно идват с ангажименти.
“Когато оценяваме тези обстоятелства, би трябвало да имаме поради, че през цялото това време сме имали опцията да се оправим още по-добре ”, прецизира Минчев.
“Няма да е пресилено да кажем, че първите 20 години на България в Европейски Съюз са години на пропуснатите благоприятни условия ”, разяснява Пасѝ.
По думите ѝ два огромни пропуща се набиват на очи.
“Най-напред, нашите политици не ни дадоха посока вътре в Европейски Съюз, последна лична цел, към която да се консолидираме като общество ”, сподели тя. “Те останаха най-инертната част от обществото, политиката деградира, стана прекомерно персонална и груба, от време на време се изчерпваше с това коя част от обществото ще е най-гръмогласна и ще събере най-голяма група под прозорците на властта ”.
“На второ място - огромният недостиг е този на персоналната отговорност ”, продължи тя. “Ние като общество към момента желаеме някой да взема решение вместо нас, да разпределя и преразпределя, да възпитава децата ни, да се грижи за собствеността ни, за приходите ни, за персоналното ни здраве, за образованието, за междублоковите ни пространства. В Европа, от която сме част - отговорността е на всички жители, а страната единствено контролира и балансира обособените ползи ”.
България остава най-бедната страна в Европейски Съюз. Румъния, с която дълго ни разглеждаха в двойка, последователно се откъсва напред. Така да вземем за пример България продължава да бъде на последно място в Европейски Съюз като % от междинния му Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, до момента в който Румъния (78,3%) се е изкачила с пет места, оставяйки след себе си с изключение на нашата страна Гърция, Латвия, Словакия, Хърватия и Унгария. И това пресмятане е направено през паритета на покупателната дарба - макроикономическия индикатор най-тясно обвързван с виталния стандарт.
Според Кунева най-верният аршин за това до каква степен е сполучливо досегашното европейско участие на страната ни е във усещанията на елементарните хора за него.
“Верният отговор всеки би трябвало да открие посредством опита си. И с помощта на опциите, които знае, че Европейски Съюз дава, да желаеме по-добро ръководство от политиците. Ако сте производител на киселото ни мляко- има ли европейски средства стигнали до вас? Ако вършиме филми- имате ли достъп до финансиращи стратегии, когато от българският кино център не стигат? А намерихте ли си европейски сътрудници, с цел да работите в академични екип и постигнете нещо огромно? И несъмнено към всички - този път, на който написа, че е издигнат с европейски средства първокласен ли е? ”
“Разбира се мога да изтъквам милиардите, които влязоха в страната ни - Европейски Съюз е най огромният вложител у нас ”, добави тя. “Щеше ми се да не е по този начин, а с помощта на добре функционираща страна да бяхме привлекли двойно повече инвестиции- от вътрешната страна и извън ”.
От 2007 година формалният епитет за българското участие беше “пълноправно ”. Но всички знаем, че то не беше напълно такова. Българите нямаха свободен достъп до целия трудов пазар на Европейски Съюз до 2014 година Пуснаха ни в европейската зона за пътешестване без граничен надзор, Шенген, едвам от 1 януари 2025 година Но може би най-ясният знак за непълноправно участие беше наблюдението върху правораздаването и вътрешните работи на България и Румъния, което продължи от 2007 до 2023 г.
То също беше част от цената на билета за последния трен. Без него нямаше да има единогласие в Европейския съвет за приемането на България и Румъния - заради очевидната за ред страни членки липса на надеждно правораздаване, вихрещата се корупция и, характерно за нашата страна - проведената престъпност. Днес нея я няма такава, каквато беше през 90-те години на предишния век и първите години на настоящия. Но до каква степен наблюдението, известно като Механизъм за съдействие и инспекция, се оказа дейно във връзка с корупцията и независимостта на правораздаването, е към момента противоречив въпрос.
Опитът с България и Румъния принуди Европейски Съюз да промени процеса на разширение, поставяйки доста по-строги условия пред новите кандидатки точно в областите на демокрацията и върховенството на правото. И като морално задоволство за България и Румъния механизмът не остана в историята като техен “срам по челото ”, а се прероди в наблюдаване за върховенството на правото във всички страни членки с годишни отчети. За него те би трябвало да благодарят за отклоненията в властническа посока в Унгария и в Полша (при предходното ѝ консервативно правителство).
Минчев е безапелационен, че българите можеха да почувстват доста по-силно преимуществата на европейското участие, “ако можехме да реализираме по-добър триумф в ограничението резултатите на олигархичното ръководство, масираната корупция - изключително по върховете на властта и неоколониалната взаимозависимост на България от съветския олигархичен модел ”.
“Тази неоколониална взаимозависимост - изключително в области като енергетика, проведена корупция и масирана антибългарска - антиевропейска агитация значително ограничи капацитета на българското общество да се развива по-бързо и по-успешно ”, сподели политологът.
Кунева, която чудесно познава Европейската комисия от вътрешната страна и взаимоотношенията ѝ с българските управляващи, потърси различен акцент - незавършените български промени.
“Най тежкият минус за мен е административното ръководство. Всъщност това е тавтология- управлявам значи ръководя съгласно латинския корен на думата. Ние сме в същинска рецесия. Не по дребна по интензитет от нужната ни правосъдна промяна ”, сподели тя. “Не става въпрос единствено за назначенията- това е върхът на айсберга. Защо се основават едни или други органи, по какъв начин измерваме изгодата от тях? Как отграничаваме решенията на професионалната администрация, които тя би трябвало да взима въз основата на закона, от партийните указания, които политическото управление дава? Защо, в случай че Народното събрание избере “независими “ органи се счита за обикновено определеният да бъде “благодарен ” и да извършва услуги? Законът нали споделя противоположното? Защо не използваме цивилен организации, които да сътрудничат на администрацията с избрани задания - да вземем за пример потребителските организации? И кой въобще търси експертиза от администрацията? И я почита ”.
По думите ѝ рецесията на институциите освен води до неприятни резултати, само че “разделя жителите от страната, което е рисково ”.
“Днес проблемите ни наподобяват още по-трудно решими, тъй като в последните 10 години оставихме да се превърнем в полигон на хибридна война, извираща от Русия и Китай и техните автократични спътници ”, уточни Пасѝ.
“От заран до вечер всевъзможни " престижи " разделят обществото ни, непрекъснато ни осведомят за упадъка на Европа, без да оферират нови решения или посока ”, добави тя. “Режимите в тези страни не оферират различна идеология, те просто ненавиждат Запада, тъй като той постанова неуместни постулати, като човешки права, цялост на границите, персонална независимост, отчетност. Нашите политици стартират да им пригласят, да подлагат на критика " загниващата " Европа, която лишава от " суверенитета " ни. Удобно ни икономисват и обстоятелството, че политиките, които подлагат на критика, са такива, в чието основаване България взе участие вече близо 20 години ”.
Хибридната война на Русия обаче попадна на готова за нея почва. България се причисли към Европейски Съюз, година преди той да навлезе в серия от рецесии, които го трансформираха и доведоха до първото в историята му овакантяване на страна членка.
Те включваха световната рецесията в кредитирането след банкрута на американската банка “Лимън брадърс ” през 2008 година, енергийната рецесия през 2009 година, последвалите рецесии на суверенните задължения и на единната валута, на тероризма, на бежанците, анексията на Крим от Русия през 2014 година, пандемията от КОВИД-19 от 2019 до 2022 година и войната на Путин в Украйна, почнала преди три години.
На фона на цялата антиевропейска агитация е заслужено да се запитаме по какъв начин страната ни щеше да се оправи с резултатите от тези рецесии, в случай че не беше европейската взаимност, т.е. в случай че не бяха парите на европейските данъкоплатци. С какво и на каква цена щяхме да купим имунизациите против вируса и по кое време щяхме да се доредим за тях, в случай че България не беше членка на Европейски Съюз? С какви средства щяхме да укрепим южната ни граница против незаконните мигранти, в случай че тя не беше външна граница на Европейски Съюз? Откъде щяха да дойдат парите за двупосочните газови връзки с Гърция и с Румъния, т.е. за нашарване на доставчиците на природен газ? С какви средства страната щеше да подкрепя жителите и бизнеса, в случай че Европейски Съюз не беше пренасочил фондове от бюджета си по време на пандемията? Кога и по какъв начин над 120 000 българи (студенти, преподаватели, административен състав) щяха да учат на прехрана на Европейски Съюз в други европейски страни?
Това са въпроси, които евроскептиците и еврофобите заобикалят. Както и обстоятелството, че без европейските дотации трябваше просто да закрием българското земеделие.
На фона на антиевропейската агитация в обществото и страната ни се настанява и незаинтересованост по отношение на Европейски Съюз, означи също Пасѝ.
“След присъединението ни към Европейски Съюз станахме инертни, отказахме се от промени, не организирахме нито една огромна акция. Шенген ни се " случи " с огромно забавяне, някак си неенергично и съвсем инцидентно. Еврозоната - ще " пристигна " вероятно в условия на незапомнена агитация, в това число от най-високата парламентарна естрада ”, сподели тя.
Правителството, в което Пасѝ служи, сложи за първи път въпроса за приемане на България в механизма за обменните курсове ЕРМ-2, така наречен преддверие на еврозоната, само че последвалата рецесия на еврото, както и вътрешнополитически фактори отложиха тази цел.
Но не всичко носи знак " минус "
И въпреки всичко, през днешния ден би било незаслужено да опишем страната си единствено като въздържан чист потребител на еврофондове. България да вземем за пример сподели, че може да удържа незаконната миграция по-добре от страни като Гърция и Италия. Решаването на съвсем 30-годишния спор сред Атина и Скопие за името на Северна Македония означи решителна стъпка в София със среща на министър председателите Алексис Ципрас и Зоран Заев по време на първото българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, оценено единомислещо от страните членки като чудесно проведено и сполучливо.
“България се показа добре по време на първото си ротационно председателство - през 2018 година ”, сподели Пасѝ. “Тогава изглеждахме същински европейска нация, която предлага решения с полза за целия Съюз. Остана стопански постоянна на макрониво до напълно скоро, без да харчи безсистемно средствата на все по-намаляващо и застаряващо интензивно население ”.
Но след позитивните оценки постоянно има едно “но ”.
“Пропуснахме да се реформираме, да използваме участието си като двигателна сила да ставаме по-добри ”, добави тя. “Да оказваме помощ и на прилежащите страни, които нямаха нашия късмет да се причислят към Европейски Съюз, когато това беше по-лесно постижимо. Оставихме безотговорни популисти и от двете страни на границата да влошат братските връзки сред българи и македонци, вместо с схващане и самообладание да лекуват раните на историята. Днес ни сближават най-много националните нещастия, когато ненадейно си даваме сметка, че всички сме хора и имаме потребност да бъдем положителни ”.
“Голямата схизма се появи по линия на ужасяващата война на Русия против една свободна и горда страна като Украйна ”, акцентира Пасѝ. “Срамно е, че максимален % у нас имат вяра, че войната е провокирана от политиката на Запада, а съветските военни закононарушения в Буча са театрална измислица…И въпреки всичко - точно войната на Русия в Украйна увеличи внезапно поддръжката на българите за участието ни в НАТО и в Европейски Съюз. Някъде надълбоко в себе си благодарим, че сме имали шанса въпреки всичко да станем част от най-силните съюзи в света, че не сме сами, когато светът става нерешителен и разтревожен ”.
Голямата картина
За миналите 20 години Европейски Съюз също се промени значително. Загуби една страна членка. На масата на държавните и държавните му ръководители към този момент седят и вътрешните му съперници, в Европейския парламент те имат солидно посланичество.
В същото време ЕС се снабди със своя дипломатическа работа, непрекъснат ръководител на срещите на върха, по-детайлна и по-строга регулация в бюджетната дисциплинираност и координацията на стопанските системи си, пакт за убежището и миграцията. Новите геополитически реалности го връщат към неосъществената концепция от 50-те години на предишния век за европейска защита, договарянията за разширение вървят и на масата към този момент има хрумвания за промени в контракта, които да го създадат подобаващ на повишен брой страни членки, измежду които един ден се чака да бъде и Украйна.
Какво бъдеще чака Европейски Съюз и къде е България в него?
“ЕС е план (да, все по този начин план, тъй като се развива), който ни учи да живеем в общественост, който е човечен и напредничав ”, сподели Кунева. “В момента мога да кажа с огромна доза сигурност, че Европейски Съюз е най-отговорен - и към личните си жители, и към света ”.
Но тя също означи, че Европейски Съюз се трансформира, без да има избор, както в предходни десетилетия. Сред аргументите за тази смяна Кунева изброи войната в Украйна, възобновяване й и участието в Европейски Съюз, софтуерната гражданска война, демографията.
“Има тематики, по които Европейски Съюз е най- виновният глас в международен мащаб- климата, човешките права, демокрацията ”, добави Кунева. “За всяка една от тези и доста други тематики - слагането и триумфът им е вероятен единствено, в случай че Европейски Съюз има сътрудници. И най значимият десетилетия наред е бил Съединени американски щати. Дневният ред може да се предложи от Европейски Съюз, само че не може да се извърши единствено от него ”.
За Кунева “сигурността е най- значимата тематика през днешния ден и това не е по наш избор. Налага се ”.
“Това значи, че догонването на виталния стандарт сред страните на Европейски Съюз ще бъде повече национална задача, в сравнение с европейска ”, акцентира първата българска еврокомисарка. “И отново се връщаме на тематиката за ръководството - какъв брой го можем ”.
“Българското национално развиване няма смислена опция отвън Европейски Съюз ”, смята Минчев. “Най-сериозното предизвикателство пред страната ни е тихата (само)маргинализация от интеграционния развой ”.
По думите му Европа претърпява доста съществени провокации, на които ще бъде принудена да отговори в това число посредством " променлива геометрия " на интеграционния развой.
“Ще нараства спектърът от решения, включващи " коалиция на решените " да свършат нещо значимо за Европейски Съюз, макар съпротивата на избрани малцинствени ползи ”, предвижда политологът. “Определени страни и режими - като този в Будапеща - най-вероятно ще бъдат заобиколени в редица интеграционни начинания, с цел да не бъдат в положение да им попречат чрез механизмите на " консенсус " при взимане на решения ”.
Според него България може да употребява участието си в Европейски Съюз като инструмент за рационализация, само че за задачата би трябвало да стане по-активна членка на Съюза.
“Ние сме в географската външна страна на Европейски Съюз, поносим мощните въздействия на външни за Европа сили и се постанова да поставяме целенасочени старания, с цел да не бъдем маргинализирани като номинален член - и номинален фактор на интеграционния развой ”, сподели Минчев. “Трябва да осъзнаем капацитетите си за съдействие с другите страни членки и да ги осъществяваме в общ европейски интерес, което би могло мощно да форсира реализирането и на българския народен интерес в европейския подтекст. Европейски Съюз е незаместим инструмент за рационализация - за развиване. Трябва да поставим старания да повишим своя коефициент на потребно деяние по посока рационализация и развиване, с цел да се възползваме оптимално от своето участие в Европейски Съюз. И не на последно място - не трябва да питаме единствено какво Европейски Съюз може да направи за нас. По-често би трябвало да си задаваме и въпроса какво ние можем да създадем за Европейски Съюз ”.
“Европа е приблизително огромен транспортен съд в плевел океан, в който видимостта е лимитирана, а вълните са големи ”, сподели Пасѝ. “Едва когато бурята утихне, ще установим голямата смяна, която е настъпила. Бавно и несъмнено Съюзът ще е изменил географските си контури, ще е развил отбранителни качества и наложително ще е станал по -динамичен и конкурентен. Към него ще гравитират страни като Австралия, Канада, Япония, Южна Корея, Норвегия и т.н Надявам се, че и моята страна ще е съумяла да остане на борда. На борда на Ноевия ковчег, а не на Титаник (по думите на Иван Кръстев) ”.
Въпреки цялата си сдържаност тя резервира оптимизма си за бъдещето на България в Европа.
“За тези 20 години развихме страхотна предприемаческа екосистема, учени от международно равнище, откриватели - свободни по дух, образовани в най-хубавите университети. Те наблюдават процесите, без значение дали са в София, Пловдив или някъде по света. Един ден те или техните деца, свободни по дух, ще показват сметката на така наречен политически хайлайф и ще си изискат страната назад. Вярвам в това ”.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ