Как детето ми заобича четенето
„ Здравей, какво правиш? “ „ Чета си, мамо. “ За да чуем тези думи с мъжа ми вложихме много сили и самообладание. И не съжаляваме.
Ще стартира с това, че сме четящо семейство, кашоните с книгите се местиха с нас по време на многочислените ни смени на квартири. Разбира се, искахме и щерка ни да се научи да чете със същото наслаждение.
И работата по въпроса стартира, когато тя беше още напълно дребна. Четяхме ѝ детски книжки, като всичко бе съпроводено с мимики, превръщане на гласа и жестикулации на смешните моменти. През топлите дни постоянно взимахме брошура на разходката.
Тя още от двегодишна си имаше обичани книжки, под формата на мече, коте, пате. При тях няма повече от десетина четиристишия. Когато тя се изморяваше от игрите, сядахме на пейката и започвахме да четем. При това, всяка брошура, която взимахме на разходката, тя избираше сама.
От тогава насетне в раницата ми се заселиха десетина книжки. Те изскачаха от там изключително в моменти на очакване: в банката, в метрото, в градската администрация, в медицинския център…
Избирахме детски книжки с наедрял шрифт и красиви илюстрации. Такива, в които зайчето в действителност наподобява на зайче, а не е плод на фантазията на художника-илюстратор.
