Здравеопазването да бъде сред приоритетите в парламента и в състояние

Здравеопазването да бъде измежду целите в Народното събрание и в положение на политически турбуленции да не забравяме да бъдем хора и да си оказваме помощ. Такъв апел насочи пред bTV професор Иво Петров, получил наградата " Лекар на годината ".

„ Здравейте сътрудници, положително утро! Мисля, че е време да започваме рапорта “. Така стартира денят на проф. Иво Петров.

Специализира в Аржентина, а знанията си обогатява в разнообразни градове в света. Връща се в България с една цел – да приложи наученото.

„ Преди 5, към този момент съвсем 6 години за първи път в света успяхме да спасим живота на едно дете с дисекация, което към този момент не е дете, а е завършващ студент, като имплантирахме още веднъж ендоваскуларно, неоперативно специфичен стент, затрупан от тъкан, на мястото на разкъсването “, сподели проф. доктор Иво Петров, шеф на клиниката по Кардиология и Ангиология в Аджибадем Сити Клиник-УМБАЛ.


С 30-годишен стаж в медицината и с близо 60 000 пациенти зад тила си, за проф. Петров медицината е задача.

„ Помним тези, които не сме могли да спасим. Аз се кръщавам като служащ. Аз не съм ориентиран към трофеи по никакъв метод. Дори от време на време, когато някой каже лекар Петров и по-късно се поправи и споделя проф. Петров, постоянно му споделям – най-важно е лекар, т.е. това е задачата “, означи доктор Иво Петров.

Сред отличените е и доктор Христо Стефанов, който първи оказва помощ на потърпевшите деца при злополуката на сръбския рейс на Автомагистрала ''Тракия'' през август.

„ Спомням си за това по какъв начин рейсът се прекатурна пред нас много ненадейно и си припомням към момента доста от лицата на потърпевшите “, описа доктор Христо Стефанов, доктор в Норвегия.


В момента работи в Норвегия, дава наряди в незабавната помощ, практикува и като персонален доктор.

„ Човек би трябвало да е подготвен да дава доста преди да получи отсреща задоволство от работата, поради това е значимо е да бъде персонален избор “, добави доктор Стефанов.


И двамата герои в бяло са единомислещи - преди всичко би трябвало да останем индивиди и да сме самокритични, с цел да сме потребни в обществото.