Три нови брадати лешояда се адаптират към дивата природа край Сливен
Най-трудният интервал за младите птици е първоначално след напускането на гнездото, когато нямат задоволително опит – не знаят къде е безвредно да се приземят и по какъв начин да реагират на рискове. По време на наблюдения е зафиксирован случай, в който те съумели да избегнат хищно животно.
Междувременно в изкуственото гнездо се настани и трето малко брадато лешоядче – с месец по-малко от другите, отгледано в Спасителния център за диви животни на „ Зелени Балкани “ в Стара Загора. Птицата е наречена Ханс в чест на създателя на европейската стратегия за възобновяване на брадатия лешояд, доктор Ханс Фрей. Очаква се към месец лешоядчето да остане в изкуственото гнездо, с цел да се научи да се храни независимо и да се приспособява към провокациите в природата. Предварителните оценки сочат, че към 20 юли то ще стартира да напуща гнездото.
„ Тези птици са на върха на хранителната пирамида и в естествената си среда нямат съвсем никакви врагове. Затова не изпитват боязън от хората, както множеството диви птици. Въпреки това, това може да ги направи по-уязвими “, изясни Иванов. От организацията приканват хората, които срещнат младите птици в природата, да ги следят и снимат от разстояние, без да ги тормозят.
Една от присъщите характерности на брадатия лешояд е метода му на хранене. Народното му име е „ костобер “. Според Иванов, човката му е устроена по този начин, че при хранене, горната и долната част като че ли се „ разкачат “, позволявайки на птицата да гълтам огромни количества храна – до 40-50% от личното си тегло, защото идната хранителна опция може да пристигна след дни.
Основен фокус в работата на „ Зелени Балкани “ през идващите седмици остава наблюдението на освободените брадати лешояди и подготовката за маркиране на дребните черни лешояди. В момента в гнездата в Стара планина има три дребни черни лешояда, които следва да бъдат оборудвани със сателитни предаватели, с цел да могат да се наблюдават след напускането на гнездата.
Иванов напомни, че тази година триумфът на размножаване при черния лешояд е бил по-нисък заради случая на отравяне в региона на Тича през февруари, когато починаха възрастни птици и бяха изгубени размножаващи се двойки.
Относно брадатите лешояди, той уточни, че освободеният предходната година образец Боев сега се намира в Северна Европа и минава през естествения бездомнически интервал, присъщ за младите птици – те могат да изминат хиляди километри преди да доближат полова зрялост.
Според данни от „ Зелени Балкани “, сега в Стара планина, Врачанския Балкан и в региона на Сливен и Котел гнездят към 15 двойки черни лешояди, а популацията на белоглавия лешояд продължава да нараства – в Стара планина към този момент има над 35 гнездящи двойки.
