Как сме с парите през 2023-та: Минималната заплата и кой кол...
Здраве, шанс и повече пари са най-честите пожелания за Нова година. Зорница Славова от Института за пазарна стопанска система пресметна каква ще бъде минималната заплата по области и сектори, което вълнува голяма част от българите, множеството от които попадат в категорията на работещите небогати. Ето и публикацията, оповестена на уеб страницата на ИПИ.
Както към края на всяка година, и в този момент минималната работна заплата (МРЗ), сега 710 лева, още веднъж е обект на препирни и политическо говорене. Популярните хрумвания и тази година са да се вдигне (до 780 лева.), да се вдигне с доста (до 850 лева.) и една малко по-нова – да стане 50% от междинната заплата в страната (до към 870 лева по данни за Q3 2022). През предходните години с изключение на упоменатите имаше и по-засукани оферти – да се дефинира посредством комплекс от индикатори, да се индексира с други, да бъде друга по области, по браншове, по специалности и така нататък
Национална агенция за приходите не дава публична статистика за броя на хората, които работят на минимална заплата, само че от ръководещите и парламентарната естрада се чува, че става въпрос за към половин милион души. Една част от тях получават в допълнение пари на ръка (вероятно в хотелиерството, превоза, строителството) и повишението на МРЗ просто ще налее пари в хазната и осигурителните системи. Друга част са наети от страната и общините (основно в почистването) и там заплатите ще би трябвало да се вдигнат при всички положения. Трета част, обаче, действително получава толкоз в частния бранш и работодателите ще би трябвало да покачат заплатите (включително на останалите служащите или най-малко на тези, които получават малко над минималната), или да понижат наетите, или и те ще минат на разновидността „ в пликче “.
За високоплатените браншове и длъжности и регионите, в които създадената добавена стойност е по-висока, никое от препоръчаните нараствания няма да се отрази в огромна степен, само че обстановката в другите краища на страната и обособените сектори напълно не е идентична.
Данните за третото тримесечие на 2022 година демонстрират, че заплатите са най-ниски в областите Кюстендил, Благоевград и Хасково и там актуалната минимална заплата е над 60% от междинната. Ако МРЗ се увеличи до 50% от междинната заплата за страната, в тези области действителният ѝ дял ще се усили до близо 75% от междинната. Ясно е, че част от нискоквалифицираните няма останат на работа, а за безработните ще се затворят още повече порти. Същевременно в столицата - региона с най-висока междинна заплата делът на МРЗ ще се увеличи от 30% на 36%.
По браншове обстановката също е красноречива. В хотелиерството и ресторантьорството, във ВиК бранша, в строителството и в земеделието делът на МРЗ е над 50%, достигайки 66% при хотелите и заведенията за хранене. Ако МРЗ се увеличи до 50% от междинната заплата, в тези браншове делът ѝ ще бъде над 65% (до 82% в хотелиерството и ресторантьорството). В ИКТ бранша това нарастване ще промени делът на МРЗ от 17% до 21%.
Ако разгледаме единствено заплащането на неквалифицирания труд, виждаме най-малко 80 хиляди лица в селското стопанство, дървообработването, хранителната и шивашката индустрия, строителството и разнообразните битови и комунални и спомагателни услуги със възнаграждение приблизително към 10% над минималната заплата през 2021 година. Към тях може да прибавим и още 40 хиляди единствено в търговията, които получават приблизително малко над 20% над минималната заплата.
От една страна, обособените браншове създават друга добавена стойност, концентрират друга по подготовка работна мощ и имат друга организация на труда, което значи и огромни разлики в заплащането. От друга страна, районната карта демонстрира огромната ножица по области. Естествено, би трябвало да се стремим към кохезия и високи приходи за всички, само че не можем в името на популизма да не се съобразяваме с действителността.
(От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)
Както към края на всяка година, и в този момент минималната работна заплата (МРЗ), сега 710 лева, още веднъж е обект на препирни и политическо говорене. Популярните хрумвания и тази година са да се вдигне (до 780 лева.), да се вдигне с доста (до 850 лева.) и една малко по-нова – да стане 50% от междинната заплата в страната (до към 870 лева по данни за Q3 2022). През предходните години с изключение на упоменатите имаше и по-засукани оферти – да се дефинира посредством комплекс от индикатори, да се индексира с други, да бъде друга по области, по браншове, по специалности и така нататък
Национална агенция за приходите не дава публична статистика за броя на хората, които работят на минимална заплата, само че от ръководещите и парламентарната естрада се чува, че става въпрос за към половин милион души. Една част от тях получават в допълнение пари на ръка (вероятно в хотелиерството, превоза, строителството) и повишението на МРЗ просто ще налее пари в хазната и осигурителните системи. Друга част са наети от страната и общините (основно в почистването) и там заплатите ще би трябвало да се вдигнат при всички положения. Трета част, обаче, действително получава толкоз в частния бранш и работодателите ще би трябвало да покачат заплатите (включително на останалите служащите или най-малко на тези, които получават малко над минималната), или да понижат наетите, или и те ще минат на разновидността „ в пликче “.
За високоплатените браншове и длъжности и регионите, в които създадената добавена стойност е по-висока, никое от препоръчаните нараствания няма да се отрази в огромна степен, само че обстановката в другите краища на страната и обособените сектори напълно не е идентична.
Данните за третото тримесечие на 2022 година демонстрират, че заплатите са най-ниски в областите Кюстендил, Благоевград и Хасково и там актуалната минимална заплата е над 60% от междинната. Ако МРЗ се увеличи до 50% от междинната заплата за страната, в тези области действителният ѝ дял ще се усили до близо 75% от междинната. Ясно е, че част от нискоквалифицираните няма останат на работа, а за безработните ще се затворят още повече порти. Същевременно в столицата - региона с най-висока междинна заплата делът на МРЗ ще се увеличи от 30% на 36%.
По браншове обстановката също е красноречива. В хотелиерството и ресторантьорството, във ВиК бранша, в строителството и в земеделието делът на МРЗ е над 50%, достигайки 66% при хотелите и заведенията за хранене. Ако МРЗ се увеличи до 50% от междинната заплата, в тези браншове делът ѝ ще бъде над 65% (до 82% в хотелиерството и ресторантьорството). В ИКТ бранша това нарастване ще промени делът на МРЗ от 17% до 21%.
Ако разгледаме единствено заплащането на неквалифицирания труд, виждаме най-малко 80 хиляди лица в селското стопанство, дървообработването, хранителната и шивашката индустрия, строителството и разнообразните битови и комунални и спомагателни услуги със възнаграждение приблизително към 10% над минималната заплата през 2021 година. Към тях може да прибавим и още 40 хиляди единствено в търговията, които получават приблизително малко над 20% над минималната заплата.
От една страна, обособените браншове създават друга добавена стойност, концентрират друга по подготовка работна мощ и имат друга организация на труда, което значи и огромни разлики в заплащането. От друга страна, районната карта демонстрира огромната ножица по области. Естествено, би трябвало да се стремим към кохезия и високи приходи за всички, само че не можем в името на популизма да не се съобразяваме с действителността.
(От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ