Медицината на бъдещето
„ Здрав дух в крепко тяло “ – всички сме чували тези думи още от деца. Предполагаме ли обаче, че в тях се крие истината за произхода и за лекуването на всяка една болест. Трудно е да го повярваме по две аргументи – първо, учили са ни, че заболяванията настъпват по независещи от нас аргументи, бактерии, микроби, разбунтували се кафези, подлудели хормони и второ – не сме доста сигурни какво тъкмо значи „ здрав дух “.
Подсъзнанието и нашето здраве
В древността тяло и дух не са били разделяни, това се е случило в по-късните епохи и е реалност и до през днешния ден. Световната здравна организация твърди, че стресът е извършител на над 50% от заболяванията, а холистичните лекари самоуверено декларират, че това се отнася за 100% от заболяванията, в това число и за злополуките. Тоест, на едно неумишлено равнище нашият дух, вътрешното ни " Аз " дефинира неразположенията, заболяванията и случаите, които да преживеем. Съзнанието и подсъзнанието са като айсберг – минимална част е над водата, а голямата част е под водата. А какво има в подсъзнанието ни, щом най-вече то съставлява личността ни и прави изборите в живота ни?
Така наречените от психолозите „ сенки “ – всичко, което отхвърляме, че сме или притежаваме, само че което е част от нас и се крие зад светлата фасада, са в основата на заболяването. Отричаме гнева, срама, страха, болката си – тогава всички те стават наша сянка. Отричаме гениите си, тъй като сме избрали по-престижна и печеливша специалност – и това отива в сянката и заживяват собствен живот там. Колкото повече се отклоняваме от пътя си – призванието, специалността и колкото повече неща отхвърляме за себе си, толкоз по-болни сме.
В този смисъл понятието „ здрав дух “ е равно на подсъзнание, което не работи срещу нашето здраве и благоденствие, а за нашето благоденствие. Знам, че всичко това доста наподобява на логика на психиката и се чудите какво общо има с тежките диагнози и случаите. Там е разковничето на тази доктрина, експертите по метафизика на заболяването считат, че психотерапията е медицината на бъдещето. Колкото повече опознаваме себе си, признаваме и осветляваме сенките си, толкоз повече се доближаваме до здравето и благополучието.
“Болестта е езикът, на който тялото беседва с нас. ”
Тялото ни споделя, че е време да се освободим от разрушителните мисли, убеждения и дейности, че сме достигнали лимита си, бил той физически или прочувствен. Здравето и щастието са естественото ни положение, само че от момента на раждането ни непрестанно чуваме разнообразни упреци, директиви и вярвания на нашите родители, претърпяваме мъчителни обстановки, които не разбираме и последователно построяваме едно мощно, можещо, само че и подправено " Аз ". Болестта ни нашепва, че подправеното " Аз " има прекалено много власт над живота ни и е време да се осъзнаем.
С метафизични аргументи можем да разбираем видимо необясними признаци. Хората и нещата, които ни вадят от равновесие, може да ни докарат световъртеж. Това не е просто израз, когато постоянно си повтаряме: " Той ме изкарва от равновесие ". Така тялото ни подсказва, че повода за новото положение е точно контактите с съответен човек. И не е нужно да пием мощни медикаменти, а да се вслушаме и да ги преустановим. Астмата, алергиите, язвата - това са също заболявания, които могат да бъдат обяснени метафизично.
Спомнете си и за всички случаи, в които някой се възвръща след инфаркт или тежка болест, какво се случва? Тези хора всекидневно изцяло трансформират целите и мирогледа си – нападателните стават благи, работохолиците се ориентират фамилията, егоистите се посвещават на общочовешка идея. Болестта им е посочила кои са същинските неща в живота и са го разбрали, преди да е станало прекомерно късно.
Със сигурност пораждат голям брой въпроси – ами наследствените заболявания, ами заразните? Какво е наследствената болест съгласно тази доктрина? Погрешни, ограничаващи убеждения и вярвания, виновност, трансферирани от родител на дете...Относно заразните заболявания, самият Луи Пастьор, основател на имунизациите, на смъртният си одър е споделил, че микробът е нищо, а теренът е всичко. Факт е, че някои хора, даже да са в центъра на болестта, просто не се разболяват. Силната имунна система е проявяване на същия този „ здрав дух “. В допълнение, податливостта на инфекции е и въпрос на убеждения за здравето. Когато попитали един влъхва за какво, откакто човек може всичко, никой не минава през стена, той отвърнал: „ Защото никой не има вяра, че може да мине. “ Ако имаме вяра, че заразяването е неизбежно, това ще ни се случва.
Специалистите по метафизика на заболяванията всекидневно са лекари с богат опит, които не са били задоволени от отговорите на актуалната медицина и са се посветили на едно по-дълбоко търсене. Те предлагат паралелно със западното или източното лекуване, да проучваме същинските и съществени аргументи за заболяването, с цел да я излекуваме вечно. За тази цел е нужно да се вслушваме в сигналите на тялото си и да ги следваме колкото се може повече. Ако тялото ни крещи за отмора - да я дадем. Ако се появят необикновени признаци, да не бързаме с ограниченията, а да се опитаме да разберем същината на новото положение - може би е съпроводено с друга оригиналност и да ги свържем.
Подсъзнанието и нашето здраве
В древността тяло и дух не са били разделяни, това се е случило в по-късните епохи и е реалност и до през днешния ден. Световната здравна организация твърди, че стресът е извършител на над 50% от заболяванията, а холистичните лекари самоуверено декларират, че това се отнася за 100% от заболяванията, в това число и за злополуките. Тоест, на едно неумишлено равнище нашият дух, вътрешното ни " Аз " дефинира неразположенията, заболяванията и случаите, които да преживеем. Съзнанието и подсъзнанието са като айсберг – минимална част е над водата, а голямата част е под водата. А какво има в подсъзнанието ни, щом най-вече то съставлява личността ни и прави изборите в живота ни?
Така наречените от психолозите „ сенки “ – всичко, което отхвърляме, че сме или притежаваме, само че което е част от нас и се крие зад светлата фасада, са в основата на заболяването. Отричаме гнева, срама, страха, болката си – тогава всички те стават наша сянка. Отричаме гениите си, тъй като сме избрали по-престижна и печеливша специалност – и това отива в сянката и заживяват собствен живот там. Колкото повече се отклоняваме от пътя си – призванието, специалността и колкото повече неща отхвърляме за себе си, толкоз по-болни сме.
В този смисъл понятието „ здрав дух “ е равно на подсъзнание, което не работи срещу нашето здраве и благоденствие, а за нашето благоденствие. Знам, че всичко това доста наподобява на логика на психиката и се чудите какво общо има с тежките диагнози и случаите. Там е разковничето на тази доктрина, експертите по метафизика на заболяването считат, че психотерапията е медицината на бъдещето. Колкото повече опознаваме себе си, признаваме и осветляваме сенките си, толкоз повече се доближаваме до здравето и благополучието.
“Болестта е езикът, на който тялото беседва с нас. ”
Тялото ни споделя, че е време да се освободим от разрушителните мисли, убеждения и дейности, че сме достигнали лимита си, бил той физически или прочувствен. Здравето и щастието са естественото ни положение, само че от момента на раждането ни непрестанно чуваме разнообразни упреци, директиви и вярвания на нашите родители, претърпяваме мъчителни обстановки, които не разбираме и последователно построяваме едно мощно, можещо, само че и подправено " Аз ". Болестта ни нашепва, че подправеното " Аз " има прекалено много власт над живота ни и е време да се осъзнаем.
С метафизични аргументи можем да разбираем видимо необясними признаци. Хората и нещата, които ни вадят от равновесие, може да ни докарат световъртеж. Това не е просто израз, когато постоянно си повтаряме: " Той ме изкарва от равновесие ". Така тялото ни подсказва, че повода за новото положение е точно контактите с съответен човек. И не е нужно да пием мощни медикаменти, а да се вслушаме и да ги преустановим. Астмата, алергиите, язвата - това са също заболявания, които могат да бъдат обяснени метафизично.
Спомнете си и за всички случаи, в които някой се възвръща след инфаркт или тежка болест, какво се случва? Тези хора всекидневно изцяло трансформират целите и мирогледа си – нападателните стават благи, работохолиците се ориентират фамилията, егоистите се посвещават на общочовешка идея. Болестта им е посочила кои са същинските неща в живота и са го разбрали, преди да е станало прекомерно късно.
Със сигурност пораждат голям брой въпроси – ами наследствените заболявания, ами заразните? Какво е наследствената болест съгласно тази доктрина? Погрешни, ограничаващи убеждения и вярвания, виновност, трансферирани от родител на дете...Относно заразните заболявания, самият Луи Пастьор, основател на имунизациите, на смъртният си одър е споделил, че микробът е нищо, а теренът е всичко. Факт е, че някои хора, даже да са в центъра на болестта, просто не се разболяват. Силната имунна система е проявяване на същия този „ здрав дух “. В допълнение, податливостта на инфекции е и въпрос на убеждения за здравето. Когато попитали един влъхва за какво, откакто човек може всичко, никой не минава през стена, той отвърнал: „ Защото никой не има вяра, че може да мине. “ Ако имаме вяра, че заразяването е неизбежно, това ще ни се случва.
Специалистите по метафизика на заболяванията всекидневно са лекари с богат опит, които не са били задоволени от отговорите на актуалната медицина и са се посветили на едно по-дълбоко търсене. Те предлагат паралелно със западното или източното лекуване, да проучваме същинските и съществени аргументи за заболяването, с цел да я излекуваме вечно. За тази цел е нужно да се вслушваме в сигналите на тялото си и да ги следваме колкото се може повече. Ако тялото ни крещи за отмора - да я дадем. Ако се появят необикновени признаци, да не бързаме с ограниченията, а да се опитаме да разберем същината на новото положение - може би е съпроводено с друга оригиналност и да ги свържем.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ