Зайци ли са Белчо и Сивушка? Такъв отговор на участничка

Зайци ли са Белчо и Сивушка? Такъв отговор на участничка в Стани Богат скандализира българското общество. Още повече, че творбата е част от наложителната учебна литература.

Публикуваме описа на Елин Пелин - особено за тези, които са го пропуснали, и за другите - които желаят да си го напомнят.
 
НА БРАЗДАТА

Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, добродушно, денонощно. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна спокоен ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време –– единствено за оране.

Боне Крайненецът впрегна отново Сивушка и Белчо и потегли след ралото. Нивата му е в един прекрасен необятен валог`. От всички страни гора и завет. Земята изпръхнала и се рони като захар. Той размаха копралята и извика:

– Де-е, хайде, братя!

Ехото се обади живо из гората.

Старият Белчо замаха опашка и потегли умерено. Сивушка – слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо – прави изпитание и върви паралелно с него.

И не щеш ли се редят вадичка, две, три – леха... Тъжното лице на Боне се разведри малко. Той не помни немотията и си подсвирна с уста.

– Не бързай толкова, Белчо, че Сивушка не може като тебе... Хайде, Сивушке, хайде, слабушке, хайде, миличка... Уморихте се, но какво да ви върша? И аз се уморих... Де-е, горе! Дале!

- Белчо, изпечен остарял вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой властник. Дребната Сивушка се напъва с всичка мощ. Устата и се отворила, гръбнакът и се превил на кочияшка, тънката и опашка се накокържила.

Белчо пристъпи еднаж, тя – два пъти. Оплезила език – върви!

Наоколо няма,никой. Из гората леко шумолят босите нозе на есента и под тях едва трещят сухи съчки.

– Хайде, Сивушке, хайде, блага! – подвиква Боне и със боязън гледа по какъв начин кравата му от ден на ден се уморява и губи сили.

– Стой!... Хайде малко отмора!

Уморените добичета се стопираха. Боне отиде пред тях и ги замилва по челата.

– Белчо, ти от човечност не разбираш, умори доста Сивушка! Нали, Сивушке? – заприказва им той.

А Сивушка и Белчо умерено и безстрастно го гледаха с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка капеше пяна. Тя погледна белия си приятел, погледна стопанина си и наведе жално глава.

– Що, миличка? Кажи! Тежко ли ти е? Сивушке-слабушке? Сърцето ти плаче, миличка. И през днешния ден да поработим, па на следващия ден е празник, през целия ден ще си почивате. Ти какво ме гледаш, Белчо? Юнак си ти – говореше им Боне.Но Сивушка нe изправи главата си. Думите на господаря й като че ли не бяха утeшителни за нейното болно сърце. Хлътналите и хълбоци тупаха мощно и бързо. Краката и трепереха.

– Кажи ми, Сивушке-слабушке, какво ти стана? – заприказва уплашено Боне и почна да я милва като дете. После хвана ралото и подвикна.

– Де... хайде.. да се поразтъпчете.

Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи изпитание да го придружи, само че не можа и той се спря.

– Де! Хайде, хайде! – викна с висок и освежителен глас Боне.

Ехото из гората живо му се обади.

Белчо потегли отново. Сивушка направи още едно изпитание, само че краката и се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално.

Боне захвърли уплашено копралята, изпрегна бързо Белчо и застана обезпокоен пред Сивушка. Тя лежеше неподвижно, с протегната шия, с зурла, заровена в ровката пръст, със затворени очи и дишаше тежко.

– Стани, Сивушке, стани! – – освободи я от ярема Боне и почна да я подвига за рогата.

Сивушка колкото да отвори очи, погледна с молба господаря си, като че искаше да му каже. остави ме да си умра умерено, и отново замижа.

Боне се завайка към нея и не знаеше какво да прави. Нивата орана не доорана се печеше на слънцето. То едничко гледаше от небето и полекалека отскачаше от пладне и клонеше зад баирите. Наблизо нямаше никой.

Гората беше глуха.

– Хайде, Сивушке! Стани! Виж, Белчо ти се смее. Стани! Не шегувай се, блага... я виж какъв брой е ровка земята – единствено за оране!

Боне хвана кравата за роговете и бавно почна да я подвига. Тя запъна краката си в земята и направи последно изпитание да стане, само че колкото да се помръдна. И отпусна отново болно главата си на ровката земя и задиша по тежко.

Боне седна прел нея, взе на колене главата и, па я замилва и зацелува по челото.

- Не прави по този начин, миличка! Съжали ме! Слушай! Само тая равнища остана. Да орем, да я доорем, след това отмора... До живот няма да те впрегна. Ще порасте твоята дребна Галица и ще оказва помощ на Белчо. Пък ти през целия ден ще си лежиш в обора и ще си преживяш. Децата ще ти носят водица с белия медник, всяка заран ще те чешат, ще ти давам кърмило... Ти ще се оправиш, ще оздравееш и ще заякнеш, нали, миличка? Тогава Галица и Белчо ще орат, а ти ще пасеш на слога, ще ги гледаш и ще им викаш: работете, работете – и ще им се радваш. А вечер, като пусна Галица, тя ще те ближе и ще ти вика: добър вечер, остаряла майко! Стани, миличка! Стани! Хайде!

Но Сивушка се не поклати, нито отвори очите си да го огледа. Тя трепереше като трескава.Боне стана, отчупи резен самун, посоли го и го сервира до устата и:

- На, слабушке, хапни си!

Сивушка отвори очите си, погледна умилително господаря си и отново замижа.

Боне въздъхна обезверено. Погледна равнищата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше добродушно на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е сам в тоя валог, че отникъде няма помощ.

Той отново се обърна към болната Сивушка.

– Стани, миличка! Стани, че мечката е в гората, ще пристигна да те изяде! – почна да я плаши той.

После взе от колата вехто скъсано килимче, наметна се с него, влезе в гората и почна да реве като мечка и да лази на четири крайници към бедната крава.

– Бау!... Ауу!... – приближи се той до нея.

Тя отвори очите си. Дълбоко в нейния изстрадал печален взор гореше гневен смут. Животното подвигна главата си и промуча обезверено, само че отново не можа да стане.

Боне хвърли черджето, изправи се обезверен над нея, прекръсти се и заплака.

Сивушка промуча още един път, отвори ужасно очите си и престана да диша.