Как завистта физически ни разболява и как да се лекуваме от нея
Завистта е напълно естествено възприятие, което е присъщо на всеки човек, а цялостното й неявяване е знак за патология – т.е. не е обикновено, настояват психолозите. Ние не можем да я отстраняваме 100%, само че би трябвало да я направляваме. Как? Да вършим разликата сред това, което усещаме и метода, по който действаме. Трябва да се въздържаме от второто.
Натуралността на завистта е потвърдена с опити с маймуни. При даване на банан на една и краставица на другата, с която дели заслон, втората маймуна след дни стартира да нервничи и да недоволства. Независимо, че не е останала без храна.
Всеки може да го забележи и при децата още, до момента в който са 2-3-годишни. Ако две от тях получат друго количество или качество на даден артикул, ощетеното дете се възпротивява.
И в двата случая разбираме, че несправедливостта поражда злоба, а тя – отрицателна реакция, изразена в дейности.
Ако не съумяваме да направляваме възприятието на злоба, рискуваме своето психическо и физическо здраве. Също напълно естествено. Причината е, че тя поражда стрес, който пък от своя страна води до тревога за организма, а оттова - нараснало обособяване на хормони. Те задействат на вятъра имунната система за отбрана от зложелател, който не съществува.
Понеже организмът постоянно търси своя баланс, той експлоатира имунната система и при появяването на същински зложелател, тя към този момент е „ изморена ” да се съпротивлява. Това пък, от своя страна, ни прави по-лесни за разболяване, защото естествената ни отбрана е внезапно редуцирана от ненужния стрес на завистта. Следват неприятни физически и душевен болести.
Как можем да се лекуваме от злоба?
Лекът е в самопризнанието, че я изпитваме Признанието пред себе си води до намаляване на равнището на тревога, отделянето на хормони и опазване на имунитета ни. Това е на физическо равнище. На психическо пък би трябвало да приземим разбора, непрекъснатото обсъждане, което поражда завистта, към обективните си благоприятни условия и да се спрем да завиждаме за неща, които няма по какъв начин да станат наши. Трябва да се фокусираме върху естествени и постижими цели.
Именно тогава черната и разболяваща ни напълно безусловно злоба става бяла злоба. За нея евреите, тези толкоз хитри и преуспяващи хора имат дори специфична дума. Тя дефинира стимулиращата роля на завистта – нашата митовация да съумяваме. Когато успеем, ние забравяме завистта, тъй като тя се корени точно в конкурентната среда, в която живеем и в допълнение се укрепва от обществените медии, където мнозина показват изкуствени достижения и благополучие във всевъзможни области.
Завистта поражда и противоположна мощ. Има значително хора, които се опасяват от непознатата злоба и подбудените от нея злонамерени дейности. Именно този боязън, съзнателен или не, ни кара постоянно да отхвърляме, да отхвърляме похвали, да крием триумфи, пари, достижения. Това е натурален наш отговор на подозрения и съмнения, които най-често основателно имаме към избрани или към множеството хора точно поради закономерната им злоба.
А злоба ли е ревността?
На този въпрос отговаряме на следващия ден!
Снимка: Shutterstock
създател: СЛАВА
...
Натуралността на завистта е потвърдена с опити с маймуни. При даване на банан на една и краставица на другата, с която дели заслон, втората маймуна след дни стартира да нервничи и да недоволства. Независимо, че не е останала без храна.
Всеки може да го забележи и при децата още, до момента в който са 2-3-годишни. Ако две от тях получат друго количество или качество на даден артикул, ощетеното дете се възпротивява.
И в двата случая разбираме, че несправедливостта поражда злоба, а тя – отрицателна реакция, изразена в дейности.
Ако не съумяваме да направляваме възприятието на злоба, рискуваме своето психическо и физическо здраве. Също напълно естествено. Причината е, че тя поражда стрес, който пък от своя страна води до тревога за организма, а оттова - нараснало обособяване на хормони. Те задействат на вятъра имунната система за отбрана от зложелател, който не съществува.
Понеже организмът постоянно търси своя баланс, той експлоатира имунната система и при появяването на същински зложелател, тя към този момент е „ изморена ” да се съпротивлява. Това пък, от своя страна, ни прави по-лесни за разболяване, защото естествената ни отбрана е внезапно редуцирана от ненужния стрес на завистта. Следват неприятни физически и душевен болести.
Как можем да се лекуваме от злоба?
Лекът е в самопризнанието, че я изпитваме Признанието пред себе си води до намаляване на равнището на тревога, отделянето на хормони и опазване на имунитета ни. Това е на физическо равнище. На психическо пък би трябвало да приземим разбора, непрекъснатото обсъждане, което поражда завистта, към обективните си благоприятни условия и да се спрем да завиждаме за неща, които няма по какъв начин да станат наши. Трябва да се фокусираме върху естествени и постижими цели.
Именно тогава черната и разболяваща ни напълно безусловно злоба става бяла злоба. За нея евреите, тези толкоз хитри и преуспяващи хора имат дори специфична дума. Тя дефинира стимулиращата роля на завистта – нашата митовация да съумяваме. Когато успеем, ние забравяме завистта, тъй като тя се корени точно в конкурентната среда, в която живеем и в допълнение се укрепва от обществените медии, където мнозина показват изкуствени достижения и благополучие във всевъзможни области.
Завистта поражда и противоположна мощ. Има значително хора, които се опасяват от непознатата злоба и подбудените от нея злонамерени дейности. Именно този боязън, съзнателен или не, ни кара постоянно да отхвърляме, да отхвърляме похвали, да крием триумфи, пари, достижения. Това е натурален наш отговор на подозрения и съмнения, които най-често основателно имаме към избрани или към множеството хора точно поради закономерната им злоба.
А злоба ли е ревността?
На този въпрос отговаряме на следващия ден!
Снимка: Shutterstock
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ