Защо ревността се отличава от завистта
Завист и ревнивост са една и съща дума на най-малко три езика, задоволително антични, с цел да считаме, че носят дълобката мъдрост на вековете. Според психолозите обаче става въпрос за изцяло разнообразни, въпреки и изцяло естествени усеща, които се контролират/лекуват също по друг метод.
Ревността включва злоба. Тя е индикатор за нерешителност по едно и също време в нас самите и в колегата ни, което я прави зложелател номер 1 на всяка връзка.
Защото даже да я има единствено като възприятие, без да е провокирала деяние – а това е по-добрият вид, тя не може да се прикрие и по никакъв начин не е елементарно, един път появила се, да се управлява, а оттова – насетне – и да се лекува.
За разлика от завистта, ревността е възприятие, от което би трябвало да ни е позор, тъй като – отново за разлика от завистта – тя не може да се раздели на бяла – стимулираща, и черна – разболяваща. Поне по този начин настояват психолозите.
Общото сред двете е да знаем, по-точно да осъзнаваме, че появяването на възприятието е естествена, само че проявата на дейности на неговата база е нежелателно. И би трябвало да вършим всичко допустимо да се стопираме от реакции, тъй като те наложително водят до негативи за нас самите и за околните ни хора.
Защото ревността е принуждение. Тя е израз на прекоморен надзор, който удря по едно и също време и нас, и най-важния ни човек или хора.
Най-голямата неточност, която другият човек може да направи е да се подчини на ревнуващия, с цел да обезпечи „ успокоение ”. Това в действителност се трансформира във връзка от вида садо-мазо най-малко в психически смисъл.
Дълъг спор е воден в науката има ли разлика в метода на ревнуване межуд мъжете и дамите. Изследване на Дейвид Бас в 33 страни удостоверява съществуването на това.
При мъжете ревността наложително е преди всичко на основа секс и това е атавизъм – психовръзка с античните ни предшественици. Става дума за вродено предпочитание за убеденост чий са децата, тъй като никой мъж в никакъв случай не може да бъде 100% сигурен в това – истината я знае единствено майката.
За дамите преди всичко при ревността са опасения за намаляваща прочувствена непосредственост. И това също е атавизъм – майката пък би трябвало да бъде сигурна, че постоянно и при всевъзможни условия може да разчита на покровителя на дома и фамилията.
Общото сред двата пола е, че ревността е явен белег за липса на естествена самокритика, което пък незабавно приказва за психически или душевен проблем, който може да прерасне в меланхолия, оттова – в заболяване и най-после при най-негативно развиване – в болест.
Снимка: ei-magazine
създател: СЛАВА
...
Ревността включва злоба. Тя е индикатор за нерешителност по едно и също време в нас самите и в колегата ни, което я прави зложелател номер 1 на всяка връзка.
Защото даже да я има единствено като възприятие, без да е провокирала деяние – а това е по-добрият вид, тя не може да се прикрие и по никакъв начин не е елементарно, един път появила се, да се управлява, а оттова – насетне – и да се лекува.
За разлика от завистта, ревността е възприятие, от което би трябвало да ни е позор, тъй като – отново за разлика от завистта – тя не може да се раздели на бяла – стимулираща, и черна – разболяваща. Поне по този начин настояват психолозите.
Общото сред двете е да знаем, по-точно да осъзнаваме, че появяването на възприятието е естествена, само че проявата на дейности на неговата база е нежелателно. И би трябвало да вършим всичко допустимо да се стопираме от реакции, тъй като те наложително водят до негативи за нас самите и за околните ни хора.
Защото ревността е принуждение. Тя е израз на прекоморен надзор, който удря по едно и също време и нас, и най-важния ни човек или хора.
Най-голямата неточност, която другият човек може да направи е да се подчини на ревнуващия, с цел да обезпечи „ успокоение ”. Това в действителност се трансформира във връзка от вида садо-мазо най-малко в психически смисъл.
Дълъг спор е воден в науката има ли разлика в метода на ревнуване межуд мъжете и дамите. Изследване на Дейвид Бас в 33 страни удостоверява съществуването на това.
При мъжете ревността наложително е преди всичко на основа секс и това е атавизъм – психовръзка с античните ни предшественици. Става дума за вродено предпочитание за убеденост чий са децата, тъй като никой мъж в никакъв случай не може да бъде 100% сигурен в това – истината я знае единствено майката.
За дамите преди всичко при ревността са опасения за намаляваща прочувствена непосредственост. И това също е атавизъм – майката пък би трябвало да бъде сигурна, че постоянно и при всевъзможни условия може да разчита на покровителя на дома и фамилията.
Общото сред двата пола е, че ревността е явен белег за липса на естествена самокритика, което пък незабавно приказва за психически или душевен проблем, който може да прерасне в меланхолия, оттова – в заболяване и най-после при най-негативно развиване – в болест.
Снимка: ei-magazine
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ