Цикълът Пръстенът на Кралската опера продължава с първокласен Зигфрид
Завесата се подвига над стара, гола жена, която се люлее напред-назад на люлка. Това е Ерда, Майката Земя, безмълвно наблюдавайки по какъв начин богове, хора и джуджета плячкосват природата във взаимната си лакомия.
Тя е неизменима част от настоящата продукция на Бари Коски на „ Пръстенът на Нибелунга “ от Вагнер, тъй че не е изненада да я забележим още веднъж за третата част, Зигфрид. Докато други режисьори се връзват на възли, пробвайки се да разплетат многочислените тематики на Пръстена, Коски се насочи към една, която надълбоко тревожи композитора: унищожаването на естествения ред от индивида в гонене на материална полза.
Природата постоянно е покрай Зигфрид, въпреки и не постоянно както се чака тук. В комплектите на дизайнера Rufus Didwiszus леговището на Fafner е необичайно заровено в сняг по средата на зимата (защо Зигфрид да желае да се отпусне под липа в снежна преспа?). Обратно, скалата на Брюнхилда е покрита с поляна с цветя с цветове на дъгата, през които тя и Зигфрид се забавляват като в р...
Прочетете целия текст »
